Време е за оптимизъм

Виждали ли сте у нас, в България, деца да работят по кърове и ферми или пък в разните му там цехчета, заводчета, магистралки и прочее места за добиване на насъщния? Мнозина от нас едва ли имат подобни наблюдения. Но ако се взрем с увереност в обозримото светло, а по-точно - скорошно бъдеще, към което дружно сме се запътили, ще трябва с усилено темпо да се въоръжаваме с подобаващия оптимизъм. Защото това ни чака. Иска се само още малко търпение и фактите от само себе си ще ни облеят. Сиреч ще станат неделима част и от пейзажа и от живота в родината ни. Нека да сме оптимисти с поглед в бъдещето!
Децата ни са неграмотни - и това е неоспорван вече факт. Децата ни са болнави - затлъстели от неправилно и некачествено хранене. Страшното е, че няма и как, а и кой вече истински да ги лекува. Но децата ни са обречени най-вече заради нравствената безпътица, която зарази обществото ни. А може би идва ред да споменем и най-страшната истина: децата ни полека-лека се превръщат в брилянтен образец на понятието консуматори, безцелни и безпосочни. Какво ще е бъдещето им - само Господ знае. В демографски план е ясно - ще останат малцинство след някоя и друга година. Истина, която вече дори не буди съмнение. Тогава, в това обозримо бъдеще, когато нас, възрастните и попреживели колизиите на времето, вече ни няма, логично е проблемите на нашите деца хич да не ни касаят. Само дето, докато гледаме от там, от горе, откъм висинето Божие, сигурно ще ни боли. Все пак. Заради глупостта ни, слабостта и отчаянието ни, заради страха ни от нещо, което май сами си навлякохме в личните съдби, без да съзнаваме към какво ни води, докато се борим за насъщния...
Експлоатацията е присъща на човечеството, откакто свят светува. Все още има много българи, които я помнят отпреди десетилетия. По едно време това понятие беше изчезнало, поне така изглеждаше, но и така го чувствахме. А днес то отново е навлязло в живота ни - категорично и безмилостно. Да се поогледаме - има ли го? Думата ми беше обаче за децата и внуците ни. Искаме да станат хора, които не мучат, когато пожелаят да кажат, че са чули или чели това или онова извън жълтите полоси в медиите, когато - дори да ги броим на пръсти, неколцина ще се сетят, че има Моцарт или Вивалди, когато ще ценят хипотетичното си бъдеще далеч по-силно от днешните бирички, наркотичета, линеене.
В Америка също имало експлоатация на детски труд. Откритие от епохална величина. При това ни го съобщават, надявам се - искрено загрижени - западни медии (виж стр. 11). И сякаш старото възклицание "Открихме Америка!" придобива нов смисъл, нямащ нищо общо с високите демократични ценности, в които искат да ни убедят да повярваме, да изповядваме и за които да се борим. А колкото до децата ни - я да поогледаме къровете, фермите, строителните площадки... Може и да съзрем нещо. Нека да сме оптимисти!