БАН:
Време е да се помисли за вдигане на данъците
Макар че дългът се е удвоил, проблемът не е в размера му, а че не знаем за какво се харчат парите, твърдят учените
/ брой: 117
Време е да се отвори дискусия за вида на данъчната система в страната. Ниската степен на разпределение на БВП от правителството лишава гражданите от предоставяне на повече социални блага, а имаме и неблагоприятно разделение на преки и косвени данъци. Това каза доц. Виктор Йоцов от Икономическия институт на БАН вчера при представянето на доклада на Института за икономическото развитие на страната. Хвалим се, че имаме ниски данъци, но ако не можем да привлечем с тях чуждестранни инвеститори, то тогава за какво са ни, какво можем да покриваме с тях, запита Йоцов. Според него, след като сме в ЕС, където има определена данъчна унификация, предстои и у нас така или иначе данъците да се вдигат. Бюджетните трансфери към НОИ непрекъснато растат, явно се налага промяна и в осигурителните вноски, посочи още той.
Иначе учените от БАН прогнозираха нисък, но ускоряващ се икономически растеж през тази и следващите две години. Предвижданията на института са за 1,4% икономически растеж през тази и съответно 2,1% и 2,5% през 2016 и 2017 г. Иглика Василева посочи, че не са се оправдали очакванията за по-сериозен растеж на глобалната икономика и търговия, които да се отразят благоприятно и на нашата страна, а мерките на ЕЦБ и ЕС за справяне с дефлационните процеси също не са постигнали успех.
"Очакваме частното потребление да засили темповете си на растеж, фактори за това виждаме в повишаващата се заетост. Плавно подобряване на пазара на труда и падане на безработицата до ниво под 10% през 2017 г.", прогнозира Василева.
Проф. Александър Тасев отбеляза, че надеждата възстановяването на износа след кризата да възстанови и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито. По думите му три са факторите за растежа на една икономика - наличие на производства, които създават силен износ, силна продукция за вътрешен пазар, която ограничава вноса, и високи заплати, които да водят до високо вътрешно потребление. При нас тези три фактора са точно на обратния полюс - ниско производство, висок внос и ниски заплати, посочи проф. Тасев. При тези условия експортът може да даде принос в ръста на икономиката ни от не повече от 2,5%, добави той. Експортната структура също не е благоприятна за страната ни - около 60% от износа ни са стоки с ниска добавена стойност - суровини, материали, ресурси, а високо технологичните продукти, които изнасяме, са между 4 и 6%. В същото време вносът ни от Русия е най-голям - 15,2%, и напомня за голямата зависимост от руски енергоносители, коментира проф. Тасев.
Като проблем той открои и това, че конкурентното предимство на българските стоки идва от изключително ниско заплатения труд. Ако не се насочат инвестициите към производства с висока добавена стойност и в добре платени работни места, ние няма да имаме висок и устойчив растеж, прогнозира той.
Главен асистент Емил Калчев отбеляза, че нарастващото парично предлагане през последните години не е довело до икономически растеж и е било съпътствано дори от дефлация. Това според Калчев е причина у нас да има твърде малко добри проекти и недобре развито предприемачество, които да получат кредити.