Вредният министър

Когато не си сигурен в управленските си възможности и степен на компетентност, започваш да се притесняваш как ще изглеждаш на фона на предшествениците си. Особено ако незаслужено са те представяли за "експерт". Тогава при комплексираните личности се проявява една от най-негативните черти на нашенските политици - оплюване и очерняне на предшественика във властта. В това отношение малко хора могат да се конкурират с военния министър Аню Ангелов. Съзнавайки, че предшественикът му Николай Цонев е изключително популярен сред войските заради разгърнатата му социална политика, Ангелов започна

яростна пропагандна кампания

за да докаже колко лошо е било управлявано Министерството на отбраната (МО). Освен това още през 2008 г. Цонев официално обяви, че повече съкращения в армията няма да има, а това въобще не се връзваше с плановете на Ангелов за мащабни съкращения. Властта дори предприе съдебно преследване срещу Цонев по обвинения, които едно по едно се спукаха като балони в съдебните зали. В резултат на което Цонев стана още по-популярен. Не само в армията, но и в обществото като цяло и дори безпроблемно си изгради нова партия.
    Откакто бе назначен през 2009 г. в МО (първоначално като зам.-министър), с безпринципната си политика Аню Ангелов успя да сътвори безброй гафове и да си навлече омразата на почти целия личен състав на Българската армия (БА) и на семействата на военнослужещите. Орязването на социалните придобивки, извоювани от армията в продължение на повече от век като компенсация за специфичните функции и ограничени граждански права, покачиха напрежението до размери, които 135-годишната история на армията ни след Освобождението не познава. То бе породено от факта, че някога самият Ангелов в пълна степен се е възползвал от тях, а сега лично и поетапно ги премахва. Чашата преля с въвеждането на възраст за пенсиониране на категориите военнослужещи - 52 и 54 години, а резултатът за БА е съкрушителен - от началото на 2012 г. до първите дни на януари 2013 г. редовете й доброволно са напуснали 2400 офицери, сержанти и войници. И това се случва на фона на рекордна за страната безработица... Отначало БА протестираше пасивно - чрез подаване на рапорти за напускане. След което, за пръв път в своята история, излезе на улиците срещу министъра си. Плод на отчаяние са и петте самоубийства във войската от януари до октомври 2012 г.
    Министерстването на Аню Ангелов показа нагледно и още нещо - това, че ако някога си носил генералски пагони и лампази, това по никакъв начин не те прави експерт в областта на националната сигурност и отбраната. Не те прави автоматично и стратегически лидер, защото стратегическото мислене не може да ти се присади. Нещо повече - показа как един запасен генерал може безпроблемно да разгроми армията, без тя да е водила каквито и да било бойни действия. Показа и как гражданският контрол може да се превърне в пълен фарс. Защото Ангелов преобразува МО и подчинените му структури в

пенсионерски пансиони

за бивши кадрови военнослужещи, пенсионирани по пределна възраст. Защото в момента българският данъкоплатец издържа най-скъпата администрация в страната - тази в МО, където огромен процент от цивилните служители са военни пенсионери, получаващи едновременно максималните пенсии и високи заплати на държавни служители с надбавки, начислени върху общия им трудов стаж. Аморален акт на фона на смешните пари, които получават българските майки, за да раждат и отглеждат децата си, и пенсиите на останалите пенсионери. Впрочем това се оказа и най-строго пазената тайна в МО - колко военни пенсионери и на какви цивилни длъжности са назначени, откакто Ангелов е министър. Запознати твърдят, че освобождаването им от МО е щяло да освободи достатъчно средства за издръжката на закрития гарнизон Враца. Или пък за раждане и отглеждане на децата на България, чийто брой през 2012 г. е спаднал до нивото от 1945 година... 
    От доста време Ангелов обяснява, че "целта на професионалната армия не е да пенсионира войниците си...". Единственият му аргумент е, че "никой не започвал работа някъде, за да се пенсионира там"(?!?). Наложи се съпартиецът му от ГЕРБ и депутат Владимир Тошев (също военен пенсионер) предизборно да спасява положението с войниците. Освен това Ангелов умело се опитва да противопоставя раличните категории военнослужещи. Така, според него, личният състав на БА се разделя на войници и на всички останали. Нещо, което нито един министър досега не си е позволявал. Изкуствено изградените конфронтационни линии се оказаха йезуитски опит на Ангелов да отклони вниманието от тоталния кадрови и боен срив на БА и от недостига на интелектуален капацитет и професионална компетентност в ръководството на МО и войските.
    Що се отнася до структурата и числеността на БА, в това отношение министър Ангелов е последователен, категоричен и безапелационен - съкращения, закриване на гарнизони, безвъзмездно предоставяне на армейски имоти, разпродажби на бойна техника и въоръжение. Казано накратко - ликвидация на бойния потенциал на БА. Поради което в гарнизон Враца му лепнаха позорното прозвище Аню Ньойски.
Някога имахме 4 ракетни и 4 артилерийски бригади. Днес разполагаме само с един артилерийски полк. Имахме 1400 тежки оръдия с калибър над 100 мм - сега са останали 200 бр. В момента в двете бригади на СВ има само по един дивизион САУ "Гвоздика". Нарязахме оперативно-тактическите си ракети "Скъд", "Фрог" и СС-23 и сега разполагаме само с един дивизион т.р. "Точка" с боен радиус 60 км. Като "реципрочно действие" турската армия наскоро придоби ракетите "Йълдъръм" с обсег 300 км. Не получихме като компенсация от западните ни съюзници и системи за залпов огън МЛРС с обсег 90 км и останахме само с ГРАД, чиято далекобойност е до 21 км. В средата на 2012 г. Ангелов е разпоредил да се продадат и 42 танка Т-72, които са на въоръжение в много армии по света. Кадрово бе обезглавена и бригада "Логистика" - един от основните елементи на Съвместното командване на силите.   
    С всеки изминал ден се влошава състоянието и на Военновъздушните сили (ВВС). Ангелов закри няколко от ключовите поделения на РТВ, изваждайки хладнокръвно "очите" на противовъздушната ни отбрана.

Лекомислено бяха закрити

близо 2/3 от зенитно-ракетните дивизиони, включително тези, осигуряващи защитата на София, а 1-ва ЗРВ бригада бе свита до ниво база. Така се лишихме от най-евтиния възможен начин за гарантиране на въздушния ни суверенитет, а въздушните ни граници толкова се размиха, че инциденти като този с десанта на френските парашутисти в с. Коиловци, Плевенско, явно тепърва ще ни изненадват. Родните ВВС бяха буквално приземени в чест на славната им 100-годишнина. Според информация на авторитетния и популярен военен интернет сайт Pan.bg от трите "Спартан"-а лети само един, от 12-те транспортни вертолети "Кугър" летят само три (Ангелов продължава да ни заблуждава, че разполагаме с 11 изправни), от 6 вертолета "БЕЛ"-206 не лети нито един, от 12 учебни самолета Л-39 не лети нито един, а от някогашната ескадрила "МиГ"-29 летят само 6 бр. (едно звено). Поради проблеми в техническата поддръжка не летят и щурмовите ни самолети "Су"-25. Впрочем Ангелов вече е разрешил продажбата на 5 от тях, което е очевидно послание за нерадостната съдба и на авиобаза "Безмер". Така съвсем скоро ще останем и без възможности за нанасяне на удари по наземни цели, а пехотата ни ще остане без каквато и да било въздушна подкрепа. Експертите никога няма да забравят и скандалния договор за поддръжка на транспортните ни самолети "Спартан", сключен от Ангелов, който е значително по-скъп от аналогичен договор, сключен с литовските ВВС. Което следва да се знае и от данъкоплатците.
    Агонизират и Военноморските ни сили (ВМС). Аню Ангелов се оказа първият министър, който замрази корабостроителната програма на ВМС и ликвидира подводния ни флот, без да се трогне от факта, че още през 1916 г. България е една от 10-те държави в света, поддържащи подводни лодки. Само половин година след този срамен акт командването на флота заяви, че България се нуждае от поне една подводница и се надява такава да бъде закупена след 2020 г. Ликвидиран бе и 10-и дивизион "Леки сили" (ракетните катери), дислоцирани в база Атия и популярни като  "Созополските оси". Сбогувахме се и със средния десантен кораб "Антарес"...
    Министерстването на Аню Ангелов ще се запомни и с жертвите в мирно време, дадени от българските граждани в резултат на престъпна небрежност, свързана с армейски отговорности. Взривовете в базата за боеприпаси "Стралджа - Мараш" до Петолъчката оставиха след себе си три трупа и седем ранени, а скъсаната стена на язовир Иваново предизвика смъртта на 11 души в с. Бисер. В първият случай Ангелов се оправда с фирмата изпълнител на утилизацията на боеприпасите. Като че ли въпросните ракети и снаряди не са собственост на МО до фактическото им обезвреждане. Във втория случай министърът се опита да убеждава, че язовирът не бил собственост на МО, а само земята под него, но не обясни кой е в състояние да стопанисва съоръжение в охраняема военна зона. И в двата случая Ангелов се опита да си измие ръцете по пилатовски и не благоволи дори да се извини на близките на загиналите.
    Министър Ангелов ще го запомнят и с бруталния му реваншизъм, надменност, безпардонност, вероломство и кадрови въртележки, засегнали всички структури на армията и смачкали работната атмосфера с насаждане на страх от репресии и разчистване на сметки с някогашни и сегашни опоненти. С конюнктурните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили Аню Ангелов си присвои абсолютната власт на султан върху системата за отбрана, която явно не може да понесе. Поради това се оказа най-мразеният министър в историята на МО и БА. Сега всичко минава през него и решенията се вземат еднолично, което съществено ще улесни прокурорите, когато решат, че трябва да потърсят персонална отговорност за извършени закононарушения.
    Започнаха да го напускат дори и най-близките му приятели и съмишленици. Наскоро подаде оставка директорът на дирекция "Управление на човешките ресурси" Иван Василев Иванов. Изненадващ ход, огласен с краткия мотив "несъгласие". За съжаление твърде късно. Защото основните документи, предвещаващи неизбежния разгром на БА -  "бялата книга" и "План 2014", бяха разработени с възловото участие на военния пенсионер и о.з. полковник в подопечната му кадрова дирекция. Експерти, наблюдаващи отблизо многобройните партийно-политически превъплъщения на Ангелов, дори считат, че това е поредният му изпреварващ ход на фона на неизбежната катастрофа на ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори.
Те са убедени, че по този начин Аню Ангелов за пореден път ще се опита да внедри свои хора в опозиционните среди, за да следи отблизо дейността им и да получи политически протекции след края на управлението на ГЕРБ. Ако това не е така и Иванов действа принципно и по съвест, то той като председател на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО в Рим (б.а. - АЗКОН, по-популярен като "Римския клуб"), би трябвало да отнеме на Ангелов титлата "Почетен член на АЗКОН", която последният афишира дори и в CV-то си в сайтовете на МС и МО. Иначе ще си помислим, че отново ни разиграват евтино театро...
    Не е възможно само в една публикация да се опишат всички предателства, издънки, гафове и малоумни експерименти на министър Ангелов, нито пък неизпълнените му предизборни обещания, залегнали в раздел "Отбрана" на програмата на ГЕРБ. Вероятно това може да стане само в специално посветена нему книга. Едно обаче е безспорно и непрекъснато се доказва във времето - Аню Ангелов е изключително вреден за националната сигурност и отбраната на страната!