31 Август 2025неделя02:01 ч.

Вредите за населението

/ брой: 198

автор:Божидар Томов

visibility 3822

Да се живее е вредно. Ама като няма какво да се прави друго? Ако можеше да се съществува по някакъв друг начин, аз с удоволствие бих съществувал.
А иначе - ето какво се получава: събужда се човек сутрин и почва да гълта въздух, пълен с какво ли не. Не че не е гълтал същия въздух и докато е спал, но там е различно. Като си буден, гълташ всичко съвсем съзнателно. Да речем първата бира. Никой не идва да ти я налива насилствено в устата, нали? Пишеш първото си стихотворение за деня: "Дебил пие бира, бира пие дебил. Сърцето ми просто спира, все едно, че и аз съм пил". Стихотворението е повлияно от телевизионната реклама, която си гледал снощи. Което показва, че и телевизията е вредна. След стихотворението се стига до втората бира, която вече е по-вредна от първата. Осъзнавайки това, спираш по средата на третата бира и почваш да закусваш. По-вредно от да се яде - няма. Натрупваш ужасни неща в организма си - консерванти, емулсанти, оцветители, подобрители. Но и да не се яде - не може. Ако не ядеш много време, просто почва да те няма. Ако ядеш - напълняваш. Не се знае кое е по-лошо. Изведнъж се появява някой твой роднина, жена ти примерно. Тогава всичко става от вредно по-вредно, защото те питат къде са отишли биричките, а, слава Богу, не се забелязва, че и част от водката я няма. И за парите питат къде са отишли, а ти отвръщаш на въпроса с въпрос: какви пари, кога тук е имало пари? Измъкваш се някъде и някакси под претекст, че отиваш на работа, макар че отдавна са те съкратили, но това не бива да се знае, защото ще ти кажат: "Е, как пък баш тебе няма да съкратят!", а ти ходи се оправдавай със световната икономическа криза. За тебе, ще ти отговорят, всяка криза е икономическа и всяка - световна. Слава Богу, част от водката е останала на една ръка разстояние и след нейната вреда, която нанасяш върху себе си, излизаш, за да отидеш кой знае къде. 
Всъщност защо говоря на ти? Не, не искам да кажа, че трябва да говоря на вие, трябва да говоря на аз.
Излизам, значи, от дома си и почвам да мисля, което е най-вредното от всичките мои занимания. Когато човек мисли, той до смърт убива мозъчните си клетки, а мозъчните клетки никога не се възстановяват. Трябва по рождение да съм имал прекалено много от тях, за да мога все още да мисля след толкова години. От прекалено мислене, човек онемява. Добре, че в държавата ни повечето хора повече говорят, отколкото мислят. Иначе такава тишина ще вземе да настъпи! И със сигурност - повече вреди за населението. Както и лично за мене. Като част от населението.

"Райнметал" ще прави два военни завода у нас

автор:Дума

visibility 1424

/ брой: 161

Украйна свалила стотици дронове и 26 ракети

автор:Дума

visibility 3919

/ брой: 161

Израел извърши десант в предградие на Дамаск

автор:Дума

visibility 1814

/ брой: 161

Накратко

автор:Дума

visibility 1304

/ брой: 161

Вот Номер Пет

автор:Александър Симов

visibility 1781

/ брой: 161

Кьопавата русофобия

автор:Юри Михалков

visibility 1427

/ брой: 161

Обявяват цените на 101 продукта всеки ден

автор:Дума

visibility 1614

/ брой: 161

Какви са опциите за сигурността на Украйна?

visibility 2071

/ брой: 161

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ