Вот Номер Пет

Можете ли да си представите ситуация, в която терорист похищава заложници. След това спецчастите идват, обграждат го, но после някой от тях казва: "Ааа, ама то след два дни е август, хайде да продължим операцията през септември, че плажовете на Гърция ме зоват неудържимо..."
Точно това усещане създава вчерашното изявление на съпредседателя на "Да, България" Божидар Божанов, който патетично обяви, че темата на Вот Номер Пет ще е "завладяната държава". В нашето политическо безвремие сме длъжни да ценим помпозните формулировки. Но подобно на онзи герой на Тери Пратчет, трябва да настоявам политическите поети да носят отговорност за създадените образи.
Ако имаме завладяване и похищение, то къде бяха рицарите от светлина цяло лято? 
Нима си спестиха цял месец от тази епична битка? Нима, докато времето беше топло, държавата спря да бъде завладявана, а наесен изведнъж отново се сещаме за злите сили. Целият този гибелен гняв бе разтопен от луксозните плажове, а сега изведнъж градската десница се завръща с гръм и трясък. И то пак се пени срещу Онзи, на когото му праскаха палави есемесчета, докато бяха на власт и търсеха покорно всяко негово одобрение за водената политика.
Градските вегани много се дразнят от въпроса: "Къде бяхте, милички, цяло лято", но нима някой е чувал по време на война да има градска отпуска? Лятната политическа нега и безделие като минимум означават, че никой от тях не вярва истински в завладяването. А това е политически маркетинг за стригане на соевия електорат, който по силата на своята психология не може да стои, без да хвърля токсични плюнки и да се изживява като божествен пратеник по нашите ширини. Ето това е дефектът на българската политика - опозицията ни все едно е поръчана от "Тему" и срокът й на политическа годност е съвсем кратък. Десницата е в парламентарен капан, защото на епичния фон на политическите буйства те все не могат да хванат ръка. Колкото и да ги подпират медиите, колкото и да се опитват да им налеят информационен адреналин, вродената им комсомолщина и подлост винаги ги паркират на най-смехотворното място на бойното поле.
И изобщо да чакаш градското дясно да реформира България е все едно да чакаш от умрял писмо. Това никога няма да се случи, защото рано или късно идва лято, а тогава тези герои никакви няма да ги има. 
Но понеже Вот Номер Пет ми звучи като "Трамвай номер 5" се сетих за старата песен "Усмивката" и установих колко лесно текстът може да бъде пригоден, за да ни разкрие опозиционното величие на градското дясно:

Куплет 1:

Не знае никой от колко века
Вот Номер Пет се мъдри у човека,
но ето че в парламентарна нощ студена
идеята във мъки е родена.

Припев:

Вот номер 5 - той води двама млади
към пиар-агенции и есенни площади
Вот номер 5 - след лятната забрава
се сещаме за завладяната държава

Куплет2:

И днес на твойте устни вот цъфти,
внасяй вот, за да бъдеш важен ти.
Не бива партия без вот да има,
че иначе какво ще правим цяла зима?