Здраве
Войната с туберкулозата продължава
Ваксината не предпазва 100%, но предотвратява тежките форми на болестта
/ брой: 56
Кашлица, особено когато присъщата за пушачите "тютюнджийска" се променя.
Храчки, особено когато в тях се появи кръв.
Повишена температура за продължително време.
Нощно изпотяване.
Болки в гърдите, които се засилват при дишане и кашлица. Отпадналост и безсилие.
Безапетитие.
Намаляване на телесното тегло.
Да, това са симптомите на туберкулозата - болестта, от която са си отишли Йордан Йовков, Христо Смирненски, Георги Раковски, Антон Павлович Чехов, Фредерик Шопен, втората най-честа причина за смърт от инфекциозни заболявания...
В наши дни лекарите, освен по споменатите симптоми, диагностицират болестта, като назначават микробиологично изследване на храчка, както и провеждане на кожна туберкулинова проба (тест на Манту) и рентгеново изследване на гръден кош.
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което в около 90% от случаите се развива в дихателните органи, но има има и други форми, при които се засягат лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, коремната кухина, кости и стави, урогениталната система и др.
Говорим за жълтата гостенка в навечерието на Световния ден за борба с туберкулозата - 24 март. На тази дата през 1882 г. немският учен д-р Робeрт Кох, съобщава пред Берлинското физиологично дружество, че открил, изолирал и идентифицирал причинителя на туберкулозата - Mycobacterium tuberculosis. През 1982 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява тази дата за Световен ден за борба със заболяването. През т.г. на 24 март мероприятията в световен мащаб ще протекат под мотото: "Време е: за Свят без туберкулоза!". От 18 до 22 март 2019 г. се провеждат безплатни прегледи за туберкулоза в лечебни заведения за диагностика и лечение на туберкулозата в областните градове на страната. Инициативата се провежда от 2009 г. и е допринесла за по-добра разкриваемост на случаите на туберкулоза и латентна туберкулозна инфекция, ефективна превенция на туберкулозата в страната и осигуряване на достъп до здравни грижи. Например през 2018 г. по време на кампании общо анкетирани за туберкулоза са 11 751 души, като на 6935 в риск от туберкулоза са извършени медицински прегледи и допълнителни изследвания. Болните в България през 2017 г. са намалели с 9%, в сравнение с предходната. През 2007 г. били 37,1 болни на 100 000 население, 10 години по-късно са 19,8 на 100 000.
Причинител на болестта е
туберкулозната бактерия
която е много устойчива във външна среда, като в тъмни и непроветрени помещения може да живее и 3 години! Но е чувствителна на директна слънчева светлина и може да загине след 5-10 минути.
Заразата при белодробната туберкулоза се предава по въздушно-капков път.
Новите болни също са източник на зараза - един такъв болен за 1 година може да зарази 20 души. Медицината е категорична, че практически всеки човек се среща с туберкулозни бактерии, но около 22% от хората, изложени на продължителен контакт с микроба, заразяват, а от тях около 10% развиват болестта. Останалите са само носители на заразата, тъй като имунната им система се справя с микроба. Това състояние се нарича латентна туберкулозна инфекция. Важно е да се знае, че такива хора не заразяват други, но ако защитните им сили намалеят, самите те може да заболеят.
В България в момента лечението туберкулозата се поема от МЗ, което означава, че дори болният да не е здравно осигурен, той получава безплатно лечение. Към
профилактиката
спада ваксинацията с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизиране при показания - на 7, 11 и 17 г. Ваксината не предпазва 100% от туберкулоза, но при заразяване без ваксинация се развиват тежки форми на болестта, категорични са специалистите.
И нещо интересно. Още от началото на XIX век се правят опити за създаване на такава ваксина, но световната наука смята, че първият реален успех в тази област е на микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Камил Герин едва през 1906 г. Ваксината БЦЖ ("BCG"/Bacillus of Calmette and Guerin) е приложена за първи път във Франция на новородено, след което започва масова имунизация. След Втората световна война масовата ваксинация се налага и в САЩ, Великобритания и Германия. Пак през 1906 г. българският лекар д-р Стамен Григоров, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus - един от микроорганизмите, предизвикващи образуването на българското кисело мляко, съобщава за откритието си на ваксина против туберкулоза. Публикацията му в престижно медицинско френско списание обаче остава някак неизвестно за България тогава.
Първото успешно лекарство срещу белодробната туберкулоза е стрептомицинът, който започва да се прилага от 1946 г. Той е откритие на Зелман Ваксман и Алберт Шац.
В контекста на датата е любопитно да припомним и приноса на българската медицина в борбата с болестта, както и законодателни инициативи в следосвобожденска България. Например през 1898 г. Туберкулозата в София е над 2500/0000 (2500 случая на 10 000 души население), става ясно от историческите данни на Българското дружество по белодробни болести. В началото на XIX в. се създава Дружество за борба с туберкулозата за срок от 99 години.
От 1944 до 1952 г. броят на диспансерите нараства от 22 на 95, броят на леглата нараства от 2900 на 5389, а лекарите - от 89 на 200.
От 1952 до 1972 г. диспансерите в страната вече са 115, а лекарите - близо 800.