Vox Borisov, vox Dey*

"Разговаряхме със синдикатите и им казах, че ще се опитаме за кой ли пореден път именно заради работниците на "Брикел" да се опитаме да узаконим това, което той е направил, сиреч сероочистката. В противен случай просто няма да се занимаваме и ще затворим завода.
Това е начинът. Ние правим тези компромиси вече една година и половина именно заради тия 5 хиляди работници там и ако някой не го разбира в момента, в който пипне работниците, в този момент Дянков веднага ще си поиска 29 милиона лева, които имат да дават и ще приключим...".
Цитатът е от изказване на премиера Бойко Борисов пред журналистите, скупчени около му на жп гара Калояновец, за да зададат въпросите си, свързани не с актуалното "събитие", а със случващото се в България.
След като нарязва "като горчива краставица" онези, които не се възторгват от възможността с пари от Кохезионния фонд на ЕС след три-четири години да пътуваме със скорост между 130 и 160 км /час от Пловдив до Бургас, премиерът все пак решава да чуе какво друго още го питат.
И се вкисва на въпроса, зададен му от репортер на 7tv: "Какви механизми има правителството, за да принуди бизнесмена Христо Ковачки да не съкращава персонала на единствената в България фабрика за производство на брикети край Гълъбово?".
Отговорът е безапелационен и нетърпящ възражения, колкото и нелепо да звучи, колкото и в същността си да не е верен.
Защото едва ли има работник от Брикел, а и от населението в миньорския регион, който да не е наясно с хронологията на случващото се там от две години. А то е простичко за разказване. И по елементарен начин илюстрира как, когато една власт реши да смачка някого, го прави. Без да бере грижа за последствията. Съвсем в стила на някогашния съветски диктатор Джугашвили и неговите "трески от дялането", с които се оправдавали репресиите в страната.
Едва ли хората са забравили масираните псевдоекоатаки срещу "Брикел", целящи да докажат, че не някой друг, а точно най-малката топлоцентрала в комплекса "Марица изток" е причина за замърсяването на атмосферата не само край Гълъбово, а и в радиус от още 40-50 км в четирите световни посоки.
Медийното, а и институционално пресиране започна от момента, в който стана ясно, че там устремилата се към властта партия на Борисов няма очакваното влияние и няма да се "класира". С месеци се бавят отговорите от МОСВ относно предложенията за изграждане на сероочистващи инсталации. На глухи и слепи се правят всички, от които зависи парафирането на документите, даващи "зелена светлина" за техническо и технологично разрешаване на проблемите.
Но пък обилно се дава път на всичко, което показва "уродливият" образ на капиталиста - изедник. Като че ли намиращите се в съседство предприятия са притежания на агънца-багънца и при тях всичко тече по мед и масло, а работниците им живеят в социалния рай на кралство Швеция.
Необходими бяха месеци на социално напрежение през есента на м.г., за да се вземе измъченото и половинчато решение "в името на социалния мир и топлото на хората от Гълъбово" неотговарящата на екологичните нормативи ТЕЦ "Брикел" да работи на минимална мощност през зимния период. (Като вмениха в задължение на междувременно отстранения от съда кмет на община Гълъбово Николай Тонев да реши проблема с отоплението на региона). И за да стане задачата още по-неизпълнима, взеха (чрез подопечната прокуратура), че спретнаха и наказателно преследване срещу всички от административното ръководство на общината.
Междувременно течаха съдебните заседания срещу Ковачки, а в ековедомството продължаваха да се правят на "ни чули, ни видели" относно молбите на специалистите в "Брикел" да отидат и на място да преценят дали проектите за сероочистваща инсталация са издържани. Нещо повече, вместо да вършат онова, заради което получават заплати от парите на данъкоплатците, министър Нона Караджова и заместничката й Евдокия Манева спорадично изтрелваха словесни залпове - заплахи.
Докато в началото на май се стигна до запечатването на последните два работили през зимата котлоагрегата. И затварянето на фабриката. Засега за месец, а за по-нататък - Един Господ Знае.
Междувременно в стил "Кралят Слънце" Бойко Борисов е склонил да се срещне с представители на синдикатите. Първо с КТ "Подкрепа", а след това и с КНСБ. Защо в тази последователност - Той си знае! И се удря барабанчето с позивната: Борисов мисли за работниците, няма да ги пипат, нищо, че фабриката не работи! А дали и кога мощностите ще заработят - зависи от чиновниците в МОСВ, които трябва да преценят  резултатите от работата на сероочистващата инсталация. Те са зависими от  министър Карджова, а тя едва ли ще направи нещо, което да не е в синхрон с премиера.
И почти съм готов да се обзаложа, че решението ще бъде взето едва тогава, когато от ГЕРБ получат гаранция, че на местните избори в община Гълъбово няма да имат сериозен опонент.
Нищо, че междувременно ще бъдем облъчвани от приказките на Борисов и & за загрижеността им към населението, а бъбриви клакьори ще развиват тезите си против "купения вот".
Всъщност случващото се в община Гълъбово не е изключение.Ако не вярвате - огледайте се там, където живеете, няма как да не забележите близнаците на "прецедента Брикел"!
Но да замълчим, защото ехти гласът на Бога! А той не търпи възражения.

* Глас Борисов, глас Божи