11 Юли 2020събота21:24 ч.

Така изглеждаше язовир “Белмекен” в края на есента. Оттам трябва да дойде спасителната вода за Перник

На фокус

Водният сектор в омагьосан кръг

Реформата в него трябваше да завърши преди членството ни в ЕС, но продължава да гълта милиони без ефект

/ брой: 16

автор:Евгени Гаврилов

visibility 366

В стремежа си да овладее водната криза правителството направи поредния закъснял и безполезен ход, създавайки "Български ВиК холдинг", който трябва да обедини всички държавни дружества в сектора. Регионалният министър Петя Аврамова обясни, че холдингът ще е изцяло с държавна собственост с капитал от 1 млрд., който ще се формира чрез парична вноска от държавата. Средствата ще бъдат предоставени от държавния бюджет за 2020 г. и ще бъдат преведени в бюджета на МРРБ.

"Български ВиК Холдинг" ЕАД София ще придобива и управлява ВиК и други дружества, които са свързани с изграждане и ремонт на ВиК инфраструктура. Той ще координира и управлява инвестиционните дейности по нейната поддръжка. До половин година след учредяването му акциите и дяловете, които държавата притежава в съществуващите ВиК дружества, да бъдат внесени в капитала му чрез апортна вноска. Правата на държавата ще се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Държавата е едноличен собственик на 15 от общо 52 водни оператора, в 14 има мажоритарно участие, а останалите са общински. Не се предвижда холдигът да бъде възложител на обществените поръчки. Новоизлюпеният министър на околната среда Емил Димитров също изрази подкрепа на предложението и допълни, че това е навременна мярка, която ще помогне за по-бързото усвояване на евросредствата, които досега са осигурени. Абсолютна наивност и заблуда. Преди една година и половина бяха дадени 500 млн. лв. за ремонт на язовири. Те обаче  потънаха в пясъка вече и няма следа от тях, нито ефект от тяхното харчене. 

Надписани сметки

Реформата в този стратегически сектор трябваше да бъде завършена още преди влизането на България в Евросъюза, но повече от 20 години той се върти  в омагьосания кръг на огромните пари, които се наливат в него и изтичат като 65-те процента от питейната вода на страната. За да получаваме пари по европрограмите, трябваше да окрупняваме ВиК операторите и те да подготвят планове с точен разчет какви инвестиции са необходими. Това обаче така и не се случи. Въпреки това бяха пуснати първите 31 водни проекта по Оперативна програма "Околна среда". В тях обаче сметките за изграждане на пречиствателни станции и водни цикли бяха, съзнателно или не, масово надписани. Търпението на Еврокомисията се изчерпа и през 2009 г. започнаха да идват първите предупредителни писма с намеци за спиране на парите, ако няма реформа. Тогава бе решено с пари от заема на Световна банка да се финансира изработването на генерални планове, които да очертаят състоянието на отрасъла и размера на необходимите инвестиции за 28-те области. Тези намерения обаче се провалиха заради съпротивата на местната власт срещу окрупняването на ВиК дружествата и лобирането на депутати от всички партии. Така се стигна до компромиса да се направят 51 регионални плана, колкото са ВиК-тата, вместо да са 28. Това струваше на данъкоплатците 25 млн. лв., а парите бяха за сметка на изграждането на яз. "Нейковци", който щеше да реши проблема на Трявна и Плачковци с водния режим. "Регионалните генерални планове ще очертаят реалното състояние на водния сектор. Те ще бъдат използвани години наред, уверяваше тогава фаворитката Му - министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. 51-те  регионални плана за ВиК сектора бяха одобрени от правителството, но те така и не свършиха някаква работа, защото не бяха конкретно за 28-те области. Така се наложи наливането на нови милиони за изработване на вече наречени "регионални прединвестиционни проучвания".

Специална програма

Като дойде на власт, правителството на Пламен Орешарски написа специална програма за решаването на проблема с безводието, но предвидените за целта 35 млн. лв. така и не бяха дадени. В програмата бяха включени 28 проекта за изграждане на водопроводи и съоръжения в населени места, които целогодишно или сезонно са на воден режим. Не стана ясно обаче от реализацията на програмата колко души вече няма да бъдат на режим на водата. Трябваше да бъде направен пореден опит за рестарт на строителството на язовирите "Луда Яна", "Нейковци" и "Пловдивци", както и на ремонта на язовир "Студена". Тогавашният регионален министър Десислава Терзиева обаче не се ангажира със срок кога ще се случи. Този проект бе със заем от Световната банка и беше договорен още по времето на тройната коалиция, но спрян при Росен Плевнелиев, когато беше министър, поради липса на пари от бюджета за съфинансирането му. По времето на Лиляна Павлова тръгнаха търговете за избор на изпълнители за проектиране на съоръженията. Бяха изготвени идейните проекти за язовирите "Луда Яна" и "Студена" и техническият проект на язовир "Пловдивци". Това бе всичко. Тогава Терзиева твърдеше, че при предишното управление, т.е при първото правителство на Борисов, ВиК отрасълът не е бил приоритет, на практика са били замразени и спрени всички текущи инвестиционни проекти и това ... оказало катастрофален ефект върху икономиката и бранша. Тогава общата балансова печалба на ВиК дружествата се сви повече от два пъти - от 12 млн. лв. през 2009 г. на 5 млн. лв. в края на 2012 г. Съответно намаляха и приходите от дивиденти за държавата от близо 6.5 млн. лв. през 2009 г. на 4.7 млн.лв. през 2012 г. Заради лошите финансови резултати бяха сменени управителите на повече от половината дружества.

Порочна практика

Една от причините за сегашното състояние на отрасъла е порочната практика чрез цената на водата, както и на електроенергията, да се провежда социална политика, като тя се държи изкуствено ниска. Последният пример в това отношение е от началото на 2020 г. Тогава въпреки решението КЕВР, регионалният министър разпореди цената на водата в Перник да не се променя заради растящото недоволство от водния режим. Всичко това води до деформации, които в един момент няма как да бъдат скрити. Така се оформя и омагьосаният кръг, за който вече стана дума - големи загуби при преноса на вода, които обаче не могат да бъдат намалени, защото няма възможност да се набавят средства за инвестиции в мрежата заради ниските цени на водата. Затова средните загуби на жизненонеобходимата течност в страната не намаляват и остават около 60 процента. Освен това, авариите по мрежата у нас са двойно повече от европейския стандарт. Докато по еврокритериите на километър водопроводна мрежа трябва да стават 0.5 броя аварии, у нас те са 1.09.

Нищожно малко са инвестициите в ремонт и подмяна на водопроводната мрежа, сочи статистика. По-голямата част от водопреносната мрежа в страната е изчерпала нормалния си експлоатационен живот. Опитът показва, че за да се поддържа една система в добро състояние, трябва да се подменят 2-3 до 5 процента от нея годишно, а у нас се подменят само 0.1 на сто. В същото време от европейските фондове са дошли не повече от 20% като капиталови вложения за подмяна и рехабилитация на водната мрежа. Останалите пари би трябвало да се дадат от държавния бюджет.

100 млн. лв. за документи

И на фона на тази печална картина се оказа, че през последните години правителствата Му са похарчили над 100 млн. лв. за писането на стратегически документи за така и неслучващата се водна реформа. Това ставаше на фона на десетки селища на воден режим в летните месеци и липса на канализация дори в части от големите градове и столицата. Похарчените пари са достатъчни за строителството на поне пет нови язовира и решаване на проблема на стотици хиляди българи с безводието. След като през предишния програмен период до 2014 г. ОП "Околна среда" наля 20 млн. лв. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне на стратегическите документи за реформата в отрасъл ВиК, през сегашния програмен период към тях бяха прибавени още близо 62 млн. лв. за изготвянето на 14 регионални прединвестиционни проучвания. МРРБ вече изхарчи близо 25 млн. лв. (12.3 млн. евро) за изготвянето на 51 регионални генерални плана за ВиК сектора, за които стана дума. Средствата бяха от заема от 101 млн. евро от Световната банка по проекта за развитие на общинската водна инфраструктура. Така сметката дотук вече е над 106 млн. лв., изхарчени за писане на документи и за сериозни хонорари на държавни чиновници и външни експерти. Затова не бива да се учудваме, че вода газим, жадни ходим.

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 643

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 572

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1285

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ