Влюбени и опиянени...

Трифон Зарезан или Свети Валентин? Този въпрос е поредният, който ни разделя като нация.  

Едва ли има човек, който може да ме обвини, че не защитавам българското, националното. Че симпатизирам на чужди за нашия корен традиции и "ценности". Няма начин. 

Но ако излезем от религиозното значение на Свети Валентин и просто приемем деня като празник на любовта, какво лошо има?

Хората трябва да се обичат. Нека се обичат. Не само на този ден, а въобще. Сред всички други празници защо да няма и такъв на любовта? Нима тя не го заслужава?  

Нищо, че съвпада с нашия Трифон Зарезан. Те, двата си вървят заедно, ръка за ръка. Опиянени като влюбени. Денят на любовта и Денят на виното. 

Нека се обичат. Колко поети ги възпяват в стихове, за колко от тях те са вдъхновение. 

И проблемът не е дали ще ашладисаме този празник у нас. А дали през останалите дни от годината с лека ръка не се отказваме от българското. И берем чужди плодове, които ни излизат скъпо. Изглеждат добре, но са безвкусни, а често пъти - направо отровни. 

В този ред и други мисли ме връхлитат. Не съвсем празнични. И се сещам за пиянството на един народ, съвсем по вазовски. Ама в друг смисъл. Защото днес пиянството е тежко, до забрава. 

Пияни ли сме, че не виждаме как чезне България? И кога ще дойде сутринта да се събудим - отрезвели? За да разберем, че ни упойват вече толкова години, а ние вече толкова време си мълчим. 

А управляващите искат и да ги обичаме. Те си мислят, че мълчанието ни е любов, нали в любовта понякога думи не са нужни. 

Защото те много тачат Свети Валентин. Ама по свой си начин, самообичайки се. Защото са си самодостатъчни. Но ламтят и за нашата любов, особено по време на избори... 

Те и Трифон Зарезан тачат много. Опияняват се от властта си. И си мислят, че бъчвите ще бъдат винаги пълни и те ще могат да пият, да пият, да пият.  

Но аз знам, че един ден виното ще изкипи, ще излезе от бъчвите. И ще дойде онзи огнен празник, за който Смирненски говори... Тогава те ще разберат, че любовта е и огън. И ще го почувстват не като метафора, а в духа на реализма...

А дотогава... Обичайте се! Защото няма по-голяма сила от любовта. И по-разделяща от омразата. И отпийте от чашата с вино. С домашно хубаво вино. 

Пийте с мярка. Но обичайте без мярка - хората, които са в сърцето ви.