Поетични слова от Сърбия: Стихотворения на Ненад Шапоня
НЕНАД ШАПОНЯ (1964, Нови Сад) е поет, есеист, литературен критик, чиито стихове са разпознаваеми в съвременната сръбска поезия заради стилистичното си съвършенство, херметичност и остри метафизични прозрения. В областта на литературната критика той пропагандира постмодерната поезия и идеосинкретичен интерпретативен подход към литературните произведения, който предполага живот в литературата.
В продължение на около десет години е критик в "Политика"; а през 2002 г. основава издателство "Агора", днес едно от най-видните сръбски издателства с уникално място в тази област, благодарение на широкия си кръг от интереси и качествен подбор.
Поезията на Ненад Шапоня е превеждана на английски, испански, френски, италиански, румънски, унгарски, български, словенски, руски, русински, полски, словашки, албански и азербайджански. Получил е множество награди за книгите си, включително наградата "Бранко" за книгата "Мона Лиза", наградата "Просветина" за книгата "Бедекер на съмненията", наградата "Мирослав Мика Антич" за книгата "Появявам се, следователно не съм" и др. Той печели и наградата "Ленкин пръстен" за най-красиво любовно стихотворение през 2024 г. Книгата му "Близнак на Времето" (2025) печели наградата "3 май", както и наградата "Меша Селимович" за най-добра книга в Сърбия през 2025 г.
СПИ:
ЗАЩОТО НИЩО ДРУГО
НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Слой по слой
отлепвам умствените корички.
Храня онова дете,
което изследва света през душата ми.
Водя го към
неизказаното предчувствие,
че само фокусирано
върху пропуснатото,
само задържано
в несвършеното
и най-далечното,
може да се намери
сред факта,
че времето не съществува.
АКО Е ВОДА:
АКО СА СЪЛЗИ:
АКО Е ЛЕД
Това, което се случва,
и това, което се е случило,
никога не са еднакви.
И това, което сме,
и това, което не сме,
са винаги еднакви
само в пространството
между нас.
Вървя в неизследваното
пространство на битието,
гледам те
между лицето и гърба.
Разпознавам,
че ходенето по вода
е ходене по лед,
стегнат от сълзи,
хлъзгав и бърз,
опасен за дишане.
НЕРЕАЛНА, НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕПОЗНАТА ИСТОРИЯ
ЗА РАЗСТОЯНИЕТО
МЕЖДУ БИТИЕТО И ДУШАТА
Никой няма цялото,
а някой нямат част.
Никой не познава цялото,
а някой нямат част.
Аз съм повече от това, което се вижда.
Разглеждам настоящето и отсъстващото.
Нещата, в които съм
и в които си ти,
изкушенията на един свят,
в който отсъствам повече,
отколкото съм.
И ВСИЧКО МИНАВА, ОСВЕН ЖИВОТЪТ
Слизам по стените.
Чисто недоразумение.
Не можеш да избягаш от себе си,
дори когато си наред тълпа.
Обвит в контролирана несигурност,
търся несравнимото.
Упорито търся място,
където не може да бъде никой.
Само там
съм сигурен, че съм.
Гледам как душата
блести от лицето ми,
което само
тогава е.
ИЗМЕРВАМ РАЗМЕРИТЕ НА ДОМА СИ
Опитвам се да определя
точното място на липсата.
Отпечатъкът на душата се бори
в неуловима история.
Претеглям непретеглените дела
от собствения си живот.
Преразказвам истории, които вече са разказвани:
И за какво ще спорим,
ако не за красотата, за притежанието и за знанието.
За знанието, което се достига
напълно,
само когато не сме в него,
гори и за малко.
За красотата, която ни обзема
и потъва в него.
За притежанието,
което винаги е илюзията на обладания.
За тайната, която се следи
внимателно
като по вода.
О, ОБАДИ МИ СЕ:
ЩЕ ИСКАМ ЛИ ДА СЪМ ТАМ,
КЪДЕТО СЪМ УТРЕ?
Следвам момчето в себе си,
слушам дискомфорта,
който го топи
в тялото му на възрастен.
Сякаш никога не е бил всичко,
което най-истинско е -
свой и цял,
сам и пълен.
Опитва се да се измъкне
от робството, в което
държа ме назад
все повече и повече -
от години.
Той ме драска и мълчаливо ме моли
да осветля помрачения свят;
да бъда това, което бях,
когато бях.
Той ме моли да се измъкна
от играта, която губя.
Той ме моли да не хвърлям
маркираните зарове
с чужда ръка.
Той ме моли за шепот на внимание.
И аз
жестоко и грубо
хвърлям заровете,
точно когато усетих
къде е тежестта в тях.
Превод от сръбски език Бранко Ристич