Влак заникъде
/ брой: 292
Мръсотия, студ, бълхи, блъсканица, мизерия. Такава е картината в жп транспорта в ХХI век, в уж най-бързо напредващата новоприета членка на ЕС. Да пътуваш с българските железници се оказва предизвикателство дори за най-търпеливите. Влаквете закъсняват, пропускат гари, а ако дойдат, може и да не успееш да се качиш, защото в една мотриса се возят пътници като за три. А от Нова година дори ще се качваш на по-високи цени.
Всичко в железниците поскъпва и непрестанно се правят някакви орязвания - на персонал, заплати, придобивки, линии, за сметка на това - качеството се влошава - нещо знаково за "реформите" на ГЕРБ. Когато на хората им писне, правят живи вериги пред релсите, а служители стачкуват, докато някой не се стресне. И така вече няколко години това надлъгване - между ръководството на железниците и изтерзаните пътници. Къде е държавата във всичко това? Тя, да се разбира правителството, обикновено реагира, когато трябва да обяснява, че няма пари, или когато трябва да си прави ПР.
Ето, в събота министърът на транспорта, като един рицар на бял кон, дойде да спаси пътниците, останали без превоз до работните си места, които по-рано блокираха три влака, като нареди връщане на старото разписание. Подобна властова авторитарност обаче по-скоро напомня директивите от онова време, което ГЕРБ гневно заклеймява, но чиито методи все повече налага, превръщайки ги в знакови за своето управление. По-късно обаче от БДЖ обявиха, че връщането на старото разписание на някои влакове е "с цел подобряване на транспортното обслужване на пътниците от различни населени места на страната".
Някак си аргументите на институции и управляващи винаги звучат като в паралелна реалност, нямаща нищо общо с онази, в която ние всички живеем. А грижата за железниците все остава в пожелателна форма. Въпреки грандиозните обещания за спешни реформи в БДЖ, които да ги издърпат настрани от пътя към фалита, засега ефектът от тях клони към нула. За поредна година животоспасяващият ефект от реформите остана само едно изключително добро намерение. И въпреки че промените бяха многократно и демонстративно обещавани от ръководството му, единствените новости за държавния мастодонт напоследък са свързани с инциденти, намаляване на вагоните, недоволни пътници и повтарящи се кражби. Вярно, че за последните многократно бяха прилагани мерки, все свързнаи с някакви инвестиции, но не само че не стана ясно откъде идват, на фона на постния бюджет, но и резултатите от тях не се видяха. Това обаче явно не притеснява нито ръководството му, нито ресорното транспортно министерство, които сякаш изчакват холдингът магически да се самоизлекува. В началото на август те спешно се разбързаха да стъкмят пакет с реформи, повечето от които повтаряни многократно. Дотам се стигна, след като финансовото министерство спря месечната субсидия от 14 млн. лева заради неплатен дълг към Световната банка. Без нея БДЖ обяви, че ще фалира и спре влаковете. Ясно е, че това не може да стане в ХХI век, и пари се намериха, но защо е нужно обществото да бъде непрестанно стресирано и стотици хиляди хора да не знаят ще могат ли на следващия ден да отидат на работа.
Не е ясно и как един ден няма пари за БДЖ, а на следващия има. В един момент се обявява орязването на безплатните карти на 400 000 служители, после пари за тях се намират. Вярно е, че парламентът възложи на Сметната палата да направи пълен одит на дейността на "Пътнически превози", но само за последната година, а за предишните две?
Остава и въпросът - след като орязванията на линии се правят със спасителна цел, сега след като отново са пуснати, значи ли, че средства са намерени? Или БДЖ е оставена на последни издихания, а влакът е заникъде?