Виж ми окото!

Днес съм решил да оправдая напълно рубриката си "От дума на дума...", като преразкажа в нея онова, което научих от моя приятелка, докато пиехме чай. С похвална грижа за здравето си - след като обикновено стои по десетина часа дневно пред компютъра, тя решила да провери дали не са й се увеличили диоптрите, за да си смени очилата. Взела си направление (това е грешно употребена руска дума, която на български значи "посока") и отишла в частната офталмологична клиника "Вижън", изчакала си реда и попаднала на млад лекар, който веднага й поставил диагноза "сухо око", предписал й капки (не изобщо против сълзене, а точно определена марка) и й назначил контролен преглед.
Купува си моята близка въпросните капки за петнайсетина лева, но те имали обратен ефект и тя пренебрегнала шопския принцип "пенявило се непенявило - ще те ручам, пари съм давал" и прекратила прилагането им. А когато отишла на контролния преглед, била попитана дали си е слагала капките (точно тези, което буди някакво съмнение за интерес) и лекарят я стреснал с думите си, че трябва да я изследват за глаукома. На възражението, че няма подобни оплаквания (дупки в зрителното поле) той й казал, че глаукомата още не се е развила, но има предпоставки за нея... После я подготвил за проверка на "вътрешното очно налягане".
Тя обаче не само защото работи с очите си, а защото изобщо са й необходими да вижда този макар и лошо устроен свят, попитала защо ще я изследват по този остарял начин и не е ли възможно да използват съвременния безконтактен метод. Възможно е - бил отговорът, но трябва да платите 40 лева. Тя си дала сметка, че очите й струват повече и казала: "Ами ще платя". Обаче при направената проверка станало ясно, че таксата е не 40, а 50 лева. Тя отново се съгласила да ги плати, капнали й необходимите за този преглед капки и когато процедурата трябвало да бъде извършена, се оказало, че апаратът за безконтактно изследване не работи. И щом отказала да си плати за несъстоялото се изследване, сестрата просто се съгласила: "Добре".
Изложеното дотук не попречило на лекаря да й наговори куп несъвместими с медицината заплахи, че има глаукома, че анатомичната й структура била такава, че лесно ще й се запушат слъзните канали и ще ослепее. Направо й го казал: "Ще ослепеете". И дори се учудил на някои нейни въпроси и забележки, което я принудило да си признае най-после, че макар в случая да е в ролята на пациент, тя самата е лекар. Това, разбира се, едва ли е смутило много колегата й. Но ми даде повод да си спомня колко пъти сестра ми (пенсионирана лекарка) ми се е хвалила от колегиалното отношение и уважение на действащи лекари, при които е попадала за медицинска помощ или съвет. Навярно не е попадала на Ескулапов жрец като онзи от клиника "Вижън".
По вина на въпросния жрец моята близка един месец носила очила, сбъркани с един диоптър, след което отишла на преглед другаде и нормално получила необходимото й компетентно и успокояващо я отношение. Вече успокоена, че не й предстои "предписаното" ослепяване, тя си спомни за професор Пашев, известен офталмолог и медицински педагог, който на изпит по неговата специалност, след като писал едва заслужена тройка на един студент, го накарал да се закълне пред състудентите си, че никога няма да докосва човешко око.
Как да не го запомниш този професор и човечността му към бъдещия млад колега, от когото обаче изисква да стои на разстояние от изключително деликатната специалност - грижата за човешкото щастие, че виждаш света, какъвто и да е той. Света, в който все още преобладава красотата. Поне в остатъците от природата. Тази красота повече би я имало и в човешките отношения, ако всички лекари не забравяха понякога, а някои често, за да не кажа редовно, думите на великата Хипократова клетва, които всички те са изричали.
Разказът за патилата на моята близка (по вина на един лекар, който, надявам се, е изключение за клиниката си) няма за цел да дискредитира лекарската професия и съсловие. Към тях аз храня най-добри чувства и заслужена благодарност. Много пъти в кабинети и дори на хирургическата маса стари и млади лекари - непознати или познати за мен, са ме избавяли от всевъзможни болежки и дори заплахи за живота ми, правили са го по-лек. Това се отнася и за много скъпи ми хора - роднини и приятели, които, въпреки подарената ни от родната демокрация административна бъркотия в медицинското обслужване, са получавали ценна лекарска помощ. Използвам случая да благодаря на докторите от цялото си сърце - в рамките на вълнението, разрешено ми от кардиолозите.