24 Ноември 2024неделя11:28 ч.

Срещи

Виза Недялкова: Авторитетът на нашата професия пада

След двайсет години страната ни няма да е същата, защото нашето поколение няма да го има. Ние трябва да се разкараме, за да потръгнат нещата в държавата

/ брой: 32

автор:Зорница Веселинова

visibility 7825

Известната журналистка Виза Недялкова е завършила класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1978 работи в Българското национално радио. В началото на 90-те години на миналия век води авторското си предаване "Постфактум", в което вади кирливите ризи на управляващите. През 1998 е уволнена от БНР. Съдът я възстановява, но тя не се връща в тази медия. Четири години по-късно е програмен директор на новото радио ДНЕТФ, обаче то прекратява излъчванията през 2006.

Виза Недялкова е съпруга на социолога Андрей Райчев, има 4 дъщери.

- С какво се занимава сега Виза Недялкова?

- На 64 години съм. Имам четири дъщери, засега имам пет внучета - Андрей, Ана, Зара и близначките Джоя и Роня. От известно време те са най-радостното нещо в живота ми.

- Каква баба си: посветена изцяло на внуците, или по-самостоятелна единица?

- Не съм много експлоатирана баба, което при пет внучета е леко неочаквано. Но техните родители се справят добре.

- Ако се наложи, би ли била роб поне на едно от внучетата си?

- Бих. Убедена съм, че бабите и дядовците са много важни за своите внуци.

- За теб важно ли е състоянието на българската журналистика? Какво е то?

- Това, на което прилича нашата журналистика в момента, е до голяма степен резултат от това какви сме ние. Бих казала, че не се купува това, което не се продава.

- Не си от журналистите, които са желани от работодателите.

- Когато много пъти ти показват, че си нежелан, в един момент си казваш: ами чудо голямо, гледайте си работата. Що се отнася до българските журналисти, те не са собственици на истината, но има някаква отговорност в края на краищата. Ето един куриоз. Директор на БНР сега е Александър Велев, това му е за втори път. При първия му управленски мандат бяха уволнени трима души: Антоанета Ненкова, Емил Вълов и моя милост. Заведох дело и на едно от съдебните заседания Велев - възрастен мъж, може би дори умен, без притеснение каза, че го накарали да ни махне. Впоследствие той стана за втори път генерален директор и махна Лили Маринкова. Разбрах, че Велев иска да бъде шеф на БНР трети път. Ето една ситуация, която е възможна в държава като България.

- Ако си собственик на медия, какви хора би предпочела да назначиш: съвсем млади, послушни, не много грамотни и практикуващи копипейст, или такива като теб, които обаче ще имат мнение и в даден момент ще ти го кажат, обаче може да не съвпада с твоето. Или навярно би заложила на баланса между двете разновидности?

- Аз съм работила с млади хора и ги предпочитам, защото могат да станат каквито си поискат, имат енергия. Смущава ме например фактът, че Българската свободна телевизия се ръководи от хора, прехвърлили 70-те.

- Смяташ, че са консервативни?

- Съдя по себе си. Когато виждам някаква ситуация, от която ме засърбяват ръцете, си мисля как бих постъпила и установявам, че вървя назад - към това, което съм била, което съм правила.

- Към рутината...

- Да, към рутината, която назоваваме с хубавата дума опит. По същия начин би постъпил и човек над 70-те. Освен това как ще искаш някой да се научи да работи, да мисли, ако не го пуснеш да греши? Нима ще се научи само от думите на някакъв чичко? Това ли е целта? Виждам, че в редакциите вече няма хора, които да учат по-младите как да работят. Хората сами си правят изводите за дереджето на родната журналистика.

- А изводите са ужасни.

- Изводите са ужасни, авторитетът на професията пада, хартиените медии загиват, телевизиите също загиват.

- Установих, че и част от информацията в интернет загива, пропада някъде.

- Права си. От време на време търся разни неща в интернет и виждам как те изчезват. По много интересен начин се филтрира информацията. Например доносите на Георги Коритаров изчезнаха от мрежата. Имаше ги навсякъде, имаше факсимилета. Всичко това вече го няма. Все повече неща ще изчезват от интернет. Добре, че Иван Бакалов ги публикува в своя сайт. Но колко колеги имат памет?

- Какво друго забелязваш напоследък?

- Прави ли ти впечатление гъстотата на рекламата в София? Когато Бойко Борисов се кандидатира за кмет, едно от предизборните му обещания бе: "Аз ще напълня касата на Столичната община с пари от рекламата". Бре, тогава си казах, нима този човек ще сложи ред в това отвратително пазарище, в което живеем? Ако имаш очи, ще видиш, че наоколо е грозно, безобразно хаотично и наистина София не прилича на цивилизован град. Билбордовете вече са стигнали до Витоша. Те са на 20 метра един от друг, а има места, на които са и на по-малко разстояние помежду си. И човек си казва: може би има някаква икономическа полза за столицата.

- А има ли такава полза?

- В Столичната община приходите от реклама са 4,5 милиона лева, което е смешно малка сума! Нещо не е наред. София спокойно може да се оправя без тези пари при бюджет 1 милиард и 700 милиона лева.

- Има нещо много гнило в тази история.

- Скоро небето няма да се вижда поради билбордовете, никнещи като гъби след дъжд.

- Сигурно доста роднини и приятели са уредени с билбордове на безценица.

- Понеже стана дума за пари, бюджетът на Министерството на вътрешните работи е 1,2 милиарда лева, от които милиард и 100 милиона отиват за заплати. Остават 100 милиона лева, за да могат да работят. Но как работят охранителните органи в цяла България срещу 100 милиона? Това е екипировка, коли, бензин, средства всякакви, специални експертизи и т.н. Един ДНК анализ колко струва? Полицаите, следователите и др. нямат дори кламери, да не говорим за компютри, бюра и други "екстри". Сами си купуват хартия, кубинки и други елементарни неща. Защо? За да се поддържа една клиентела, една прослойка, която е много застрашена от евентуална промяна. Ама дори най-мъничката промяна я плаши.

- Дори едно електронно правителство я застрашава.

- А за електронното правителство са похарчени около 2,5 милиарда лева. И го няма. Няма го, защото клиентелата не може да си позволи нещо да се промени.

- Според теб клиентелата и тези, които я хранят, които я къткат, ще спечелят ли евентуални предсрочни парламентарни избори? Нещата са много на кантар. Резултатите от последните социологически изследвания сочат, че БСП и ГЕРБ са с изравнени възможности.

- Клиентелата вече е една много голяма част от електората - със семейства и разклонения, както видяхме при Делян Добрев. То не са братовчеди, то не са братовчедки и друга рода. Вижте как Елена Йончева разтресе държавата. Първото, с което тя се зае, беше водата в Хасково, която продължава да е вредна за хората до ден днешен, сетне с оградата на границата, после с дриймтийма на Делян Добрев. Всичко това е нейният избирателен район.

- Тя просто си гледа работата.

- Да, гледа си работата. Но в парламента има още 239 депутати. Това, което направи Елена Йончева, е абсолютно задължение на всеки народен представител.

- Е да, де, обаче част от тях смятат, че задължението им е да си вземат заплатите и да си въртят далаверите. Но макар че виждат с какво се занимават лицата, които са изпратили с вота си в Народното събрание, много българи гласуват за клиентелата, за тези, които я поддържат. Как си обясняваш това?

- Права си. За Бойко Борисов, общо взето, всичко е казано, не бих могла да съобщя нещо ново. Струва ми се, че това, което го крепи, е нежеланието на хората нещо в държавата ни да се промени.

- Това нежелание е абсолютна глупост.

- Доста българи са сигурни, че все някак ще се оправим. Това е наша национална черта: все оцеляваме по някакъв начин. Не дай, Боже, в България да започне някаква реформа - ще ни обземат страх и ужас, че тя би ни засегнала болезнено.

- Но всяка реформа има цена.

- Ние не искаме да се променяме. Ние не искаме да дадем нещо повече от себе си. Не искаме да си помагаме. Не искаме друг живот. Ние искаме просто повече от това съществуване. От 19 инча на 90 инча, на не знам колко си инча, но то си е все телевизор. Българите не желаят да си представят живот без телевизор.

- Но живот с премиера Бойко Борисов си представят...

- Представят си, защото Борисов е в телевизора, във все по-големия телевизор. Така че няма какво да гледаме толкова в него, той ни показа и какво може, и какво не може, вече абсолютно го знаем. Въпросът е, че хората искат това. Искат нищо да не се промени. Жалко, но факт.

- Какви са шансовете на БСП да спечели предсрочни парламентарни избори? Властта за пореден път навярно ще се търкаля по улиците - партията столетница ще успее ли да я вземе?

- Ако партията столетница има още 10 депутати като Елена Йончева, ще бъде абсолютно достатъчно. А иначе виждам възможности за БСП в синдикална работа, в стимулиране на кооперативно движение, потребителски и производствени кооперации, които са начин да се поддържа живот във все повече загиващи региони. Иска ми се БСП да има повече самочувствие: не можем ли да поканим тук хора като Бърни Сандърс, Чомски, Варуфакис... Лявото е в упадък в целия свят и БСП стои сравнително добре в печалната картина на провалилата се левица. Затова мисля, че трябва да имаме повече самочувствие. Като лекарство срещу отчаяние предлагам на читателите на ДУМА да потърсят в интернет информация за испанското градче Мариналеда. Там повече от 20 години управлява кмет комунист, населението расте, сами си строят къщите с помощта на общината, направили са си предприятие за обработка на земеделската продукция... Хора, вижте го и ще разберете колко много може да направи кооперирането.

- България след двайсетина години каква би била? Пак ли ще е същата - защото българите не искат да се променят?

- Няма да бъде същата, защото нас, слава Богу, няма да ни има. Аз мисля, че трябва ние да се разкараме.

- Нашето поколение ли имаш предвид?

- Да, нашето поколение трябва да се разкара, за да потръгнат нещата в държавата.

- То ли е това, което не иска да се променя?

- То е. Ние сме, аз съм.

- Какво би те накарало да се промениш?

- Ако знаех, щях да съм го направила.

 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 1103

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 1029

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 1000

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 928

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 1141

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 982

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 1008

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ