Витоша на парчета

Ще завърши ли скоро 14-годишна сага с апетити към земи, попадащи в територията на Природен парк "Витоша"? Или още едно-две десетилетия ще проследяваме абсурдния начин, по който държавната администрация не само не успява да се справи с решаването на общозначими проблеми, но и ги създава?

Неспособността да се уреди по балансиран начин спорът между собственици на терени в защитената площ и Министерството на околната среда е типичен пример за управленска немощ и некадърност. Освен, че ресорното ведомство години наред демонстрира липса на кадрови капацитет да работи целенасочено за разрешаване на конкретния казус, то по категоричен начин доказва, че не води никаква устойчива политика за опазване на българската природа. Изваден ли е теренът от защитената зона, не е ли - иди че разбери. На какво разчита екоминистерството в тази кризисна за емблематичната природна местност ситуация? Че собствениците на парчета от парка ще се уморят с времето и ще се откажат от мераците си за нов строеж върху съблазнителните имоти? Едва ли. В подножието на Витоша може да се ширнат и извисят такива нови жилищни комплекси и хотели, толкова изгода да се извлече, че частният земевладелец ще преодолее всякакви препятствия по пътя си. Уж презастрояването на столицата било на дневен ред, а излиза, че се подготвят нови бъдещи скандални практики.

Крайно време е да се впрегне целият управленски и професионален ресурс, за да се излезе от заплетената ситуация, да се потърси ред в допуснатия хаос, за да не се стигне до срамен прецедент в емблематичната за софиянци планина, до която обаче дори достъпът им бе пресечен... Освен позорно, всичко това е и опасно, защото подобен прецедент ще отвори вратите за безразборни щения към защитените земи. Природата не е нито на сегашното правителство, нито на съда, нито на Нено Димов. Тя е на цяла България и веднъж разпарчатосана, никога повече няма да може да бъде възстановена.