Виена показа смелост

Маргарита Самсарова,
специално за ДУМА от Виена

"Благодаря, Австрия", "Австрия показа смелост". С такива плакати и развети арменски и австрийски знамена хиляди представители на арменската общност във Виена преминаха мълчаливо през централните улици и булеварди на австрийската столица, отбелязвайки 100-годишнината от арменския геноцид. Към шествието, което бе под мотото "Поход за справедливост", се бяха присъединили също кюрди, иракчани, представители на леви турски групировки, австрийци. В пълната с хора катедрала "Свети Стефан" - един от символите на Австрия, архиепископът на Виена кардинал Кристоф Шьонборн заедно с представители на други християнски религиозни общности отдаде почит по време на вечерната служба на жертвите на геноцида над арменците. Той определи избиването на над един милион и половина арменци през 1915 г. и последвалите след това гонения и репресии срещу арменското население като най-голямото преследване на християни в цялата история. "Истината не води до нова омраза, но отричането на истината води до омраза", заяви в проповедта си кардинал Шьонборн.
Миналата седмица австрийският парламент призна арменския геноцид, извършен в Османската империя, въпреки очакваните в австрийските правителствени и дипломатически среди ответни мерки на турската страна. "Предвид историческата отговорност - Австро-унгарската монархия бе съюзник на Османската империя през Първата световна война - наше задължение е да признаем и осъдим ужасните събития като геноцид", бе посочено в съвместна декларация на лидерите на шестте парламентарно представени партии. В знак на протест Турция отзова посланика си във Виена и заяви, че решението на австрийския парламент нанася трайни щети в отношенията между двете държави. От своя страна австрийският външен министър Себастиан Курц заяви: "Парламентът е избраното представителство на австрийския народ и поради това е точно правилният орган за подобна декларация".
Арменският геноцид официално е признат от Европейския парламент и от над 20 държави. Между тях не фигурира България, където близо 22 000 арменци намират убежище след преследването им от османските власти.
Неотдавна имах възможност да разговарям с една уникална личност, доайена на българската общност във Виена Гарбис Папазян. Пристигнал в Австрия през 1940 г., за да учи във Виенския университет, той никога не скъсва връзката със страната, дала подслон на семейството му, принудено да напусне Одрин. Благодарение на неговите усилия България днес разполага с Българския културен институт "Дом Витгенщайн", сградите на посолството и на българския комплекс в представителния централен 4-ти район, резиденцията на посланика недалеч от парка на двореца Шьонбрун. Без неговата помощ във Виена нямаше да съществуват Българската културно-просветна организация "Св. св. Кирил и Методий", църквата "Св. Иван Рилски", българското училище, както и редица други български организации. Гарбис Папазян съдейства още в самото начало на развитието на българските външнотърговски структури след Втората световна война за установяването на връзки с много авторитетни търговски и банкови среди както в Австрия, така и в цяла Европа. Той създава възможности за реализация на българска продукция в чужбина срещу валута, която е била крайно необходима, и снабдява България с качествени стоки в годините, когато срещу държавата ни има наложено ембарго. Известен е като благодетел с много дарения, като никога не забравя родния си град Сливен. За собствена сметка през 1976 г. закупува модерна ретранслаторна апаратура и построява телевизионна кула над Сливен. Така неговите съграждани са едни от първите в България, които могат да гледат втори канал на националната телевизия. Дарява на родния си град сумата от половин милион долара за построяването и оборудването на детска градина. Основател е на Фондация "Гарбис Папазян", която ежегодно присъжда награди на учени и интелектуалци, които не са от арменски произход, допринесли с научната си дейност и публикации за разпространение и разбиране на арменската история и култура, както и на арменския геноцид. В разговора ни, връщайки се назад в спомените си, този родолюбив българин каза:"Българският народ е добър народ, трудолюбив народ. Той прие арменските бежанци, без да знае, че със занаятите, които те упражняват - часовникарство, златарство, килимарство, те ще са му от полза." Дали българските политици, които не посмяха да определят изтреблението на над 1,5 милиона арменци, гоненията и преследванията, на които е бил подложен арменският народ, като геноцид, биха с чиста съвест застанали като част от този "добър народ", за който си спомняше с благодарност един човек, чийто живот никога не е преставал да бъде в полза на България и българите?