Видин - привлекателен и загадъчен град

Илия БОРИСОВ

Пъстър и многообразен е този чаровен и уникален град. Разпрострял е територията си в просторите при големия завой на Дунав и на бреговете на река Тимок със сръбската граница. Отстои на 199 км от столицата София и е на няколко десетки километра от съседните градове - Лом, Белоградчик, Кула, Брегово... Тук е краят на железопътната линия от София през Мездра, Бойчиновци, Брусарци. В по-ново време има фериботна връзка от Видин през Дунав до румънското градче Калафат, оттам - до различни държави в Западна Европа. Градът има стратегическо значение за страната ни и за икономическото й развитие.
От географските книги и от учените историци знаем, че в миналото, наред със София, Пловдив и Велико Търново, Видин е бил един от най-привлекателните и интересни български градове. Още от ІІІ  век келтите построили на това важно кръстопътно място оживено селище с името Дунония. След дълги години нашите хора го наименували Бдин, а съседите ни гърци му казвали Видини. При цар Иван Страцимир, след 1360 г., е провъзгласен за столица на самостоятелно българско царство. Осман Пазвантоглу е последният самостоятелен господар на града - 1798-1807 г.
Историците разказват, че от онова знаменателно и славно време са останали ярки отпечатъци. Сега те може да се видят навсякъде в притихналия и приглушен областен център. Запазено е очарованието от незабравимото и легендарно минало.
От всички интересни неща най-интересна е историческата забележителност крепостта "Баба Вида". Това е рядко срещано в страната ни средновековно отбранително съоръжение. Внушителни са каменните му бастиони и кули, както и многобройните и добре запазени бойници. Всичко е добре съхранено. Поддържа се в образцов вид. Заради крепостта "Баба Вида" през всички сезони на годината във Видин се тълпят стотици и хиляди туристи. Те се възрадват на видяното и се възхищават на живописно уредената и поддържана речна дунавска градина и на цветните алеи в нея.
През втората половина на отминалия ХХ век Видин се разви и обогати, превръщайки се в процъфтяващ район в Северозапада. Сега може да се видят великолепно издигнати паметници в различни места на града. Забележителни са джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, Кръстатата казарма, Историческият музей, театърът, военният клуб, църквите "Св. Пантелеймон" от 1634 г. и "Св. Петка" от 1633 г. Има мавзолей на първия български екзарх Антим І. Видин е родно и почитано място на световноизвестния и популярен художник Жул Паскин (Юлиус Пинкас), на много литературни и културни творци.
Ако проследим неговата дълга история в развитието на света и човечеството, ще се възрадваме на великолепни подробности. Разлиствайки Евангелието от 1360 г. научаваме от написаното в страниците му, че Видин е бил "велик и многолюден град". През 1880 г. е наброявал 13 714 жители. През 1976 г. те са били 54 290 човека. Сега, в новото време, видинчани са се разбягали на различни места у нас и по света. Видин чувствително е намалял и е един малък и затихващ град.
Видинска област заема 3111,9 кв. км. Има седем града и 127 села. В територията на Видинска област са живописните Белоградчишки скали, Рабишкото езеро, прочутата пещера Магура, Каменното ждрело Връшка чука, Бабин нос, Ведернишки рид, оживените селища Фалковец, Горни и Долни Лом, Ново село, Брегово, Орешец, Арчар, Дунавци, Ружинци, Горни и Долни Лом, прочутото градче Княз Александрово (Димово), резерватът "Чупрене". Оттук започва най-дългата наша планина - Стара планина. Началото е от връх Миджур, 2168 метра височина, и стига до бреговете на Черно море, разпростряла се е на повече от 500 километра дължина. Има уникално село Раковица, където са родени трима популярни творци - писателят Андрей Гуляшки, историкът проф. Андрей Пантев и 75-годишният поет Андрей Андреев. Няма кръчма, но има театър.


Стамбол капия


Бабини Видини кули