Вестител на паниката

Поредна аларма за пълна паника се разнесе откъм черните земи на ГЕРБ - там, където стабилността се развива героично, тук-таме разнообразявана от изстрели, убийства, обири на пощи и банки, и други леки престъпления, на които черногледците и лузърите все обръщат внимание.
Говорител на тази внезапна тревога стана самият Бойко Борисов, който на среща с бизнеса тези дни започна да вади заклинанията, клетвите и заплахите, за да търси подкрепа за клатещия се кабинет. Премиерът протягал ръка към бизнеса, защото те му били партньорите. Лиричното му сърце не можело да понесе, че в политическата прослойка било пълно с "популисти, националисти и безспорни лъжци". И какво правели тези изверги, тези нечисти врагове на стабилността? Ами обещавали неща, които не можели да изпълнят...
Тук е необходимо да прекъснем преразказа на тирадата и да се опитаме да проникнем в този вопъл. Защото това с неизпълнимите обещания е патент не на друг, а именно на ГЕРБ. Все пак говорим за партията, която с излизането си едно време на политически небосклон обещаваше средна заплата от 1000 лв. веднага. А пък когато идваха на власт сега, обещаваха скъсване на порочните модели, ярки реформи и светло пазарно бъдеще. Нищо такова не се мержелее на хоризонта. От терзанията Борисови пред бизнеса става ясно, че премиерът няма нито един резултат от управлението, който да защити, нито една идея, която да лансира, нито една визия, която да рекламира. Точно заради това той отваря торбата със заплахите и започва да сипе проклятия върху опозицията и се връща далеч назад във времето, чак до 1997 г.
Политическото безсилие има много лица. Най-грозното от тях е, когато една партия стане лице на възможно най-гнусното статукво и като цирей се впие в своите властови позиции, защото знае, че падне ли оттам, повече няма да може да се върне на власт. Това е драмата на Борисов днес. Той вече няма силите да управлява. Зает е единствено с това да си осигурява алиби. Знае ли човек - може да му потрябва внезапно.