Срещи
Веска Ненчева: Мечтая хората да са обгърнати от доброта
Срещите с учениците ми дават въздух под крилете, за да летя, споделя народният представител от "БСП за България"
/ брой: 96
ВЕСКА НЕНЧЕВА e родена в Карлово. Завършила е българска филология и медиазнание в ПУ "Паисий Хилендарски". Била е дългогодишен преподавател по български език и литература в СУ "Христо Проданов" в Карлово. Член е на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Била е общински съветник два мандата в Карлово. Народен представител в 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото НС. Член на комисиите по земеделието, храните и горите и по образование и наука.
Интервю на Юлия КУЛИНСКА
- Г-жо Ненчева, Вие сте дългогодишен педагог. С какво политиката Ви спечели и Ви провокира да напуснете училището?
- Да бъда учител е мое призвание. Усещах това още от малка и с това чувство съм работила вече над 20 години като педагог. Винаги обаче съм имала ясно изразена обществена позиция. Членството ми в БСП ми помага да реализирам и да защитавам каузите си, а и да имам възможност да реализирам идеите си.
Професионалната ми работа и обществената ангажираност вървяха паралелно и като че ли съвсем естествено се случиха процесите хората да ме припознаят като свой кандидат за народен представител. И да ме избират със завиден преференциален вот вече четири пъти. Не знам дали политиката надгражда работата ми като преподавател, но тя е също толкова отговорна, както и учителската професия.
В работата ми в училище винаги съм се стремяла да възпитавам и да изграждам от своите ученици знаещи и отговорни хора. Това се опитвам да правя и в законодателната ми дейност с отговорност и с ангажираност към хората.
- Липсват ли Ви контактите с учениците и по какво дейността Ви като народен представител се различава и си прилича с преподавателската работа?
- Страшно много ми липсват децата. Все още не мога да свикна с мисълта, че съм далече от тях и правя всичко възможно да поддържам контактите си. Случваше се лесно, защото и те търсеха срещите и разговорите с мен.
Когато завършваха образованието си, децата от випуска, на който преподавах за последно през 2017 година, ме поканиха да отида на техния бал. Беше толкова вълнуващо и прекрасно... Почувствах любовта и признателността на моите пораснали ученици.
Мога смело да кажа, без излишна доза самохвалство, че между мен и децата, на които съм била учителка, са се изграждали отношения на приятелство и доверие.
Преди 4 години бях поканена от мои бивши възпитаници да им бъда кума на сватбата. Това за мен беше силно емоционален момент и доказателство, че за тях аз наистина съм приятел и близък човек. Постоянно получавам покани за лични празници. Вече съм и кръстница на едно бебенце на моя ученичка.
Всичките тези усещания ме карат да се усмихвам и са доказателство, че съм успяла да предам на учениците си от моя позитивизъм и любов. Децата ми дават въздух под крилете, за да летя. И да съм убедена, че това, което правя, е в правилната посока.
Моите ученици, които вече са реализирани млади хора, са моят коректив дали се справям с мисията си в Народното събрание. Но не мислете, че получавам само похвали!? Те често ме критикуват градивно и това ми показва градивно правилната насока на работата ми. Това ме кара да се чувствам спокойна и уверена, че има кой да ме напътства дали вървя във вярната посока.
- Вие сте човек с каузи. Разкажете за някои от тях.
- Идвайки в Народното събрание, имам една основна национална, изключително важна кауза. Това е българската образователна система да е на високо ниво и да се подобри качеството й. Докато бях учител, си давах ясна сметка какво трябва да се промени в нея. Опитвам се в законодателната си работа да го постигна, стъпвайки на живия контакт с моите колеги и сигналите, които те дават.
Категорично вярвам, че може с общи усилия да върнем качеството на образованието у нас такова, каквото беше то преди десетилетия. За това е нужно да направим първите стъпки, свързани с преразглеждане на учебните програми, за да отговарят на възрастовите вазможности на децата.
Искам в програмите по български език, литература, музика, история и другите предмети да залегне патриотичният и родолюбив елемент. За щастие, предложенията за промени са залегнали в коалиционното споразумение за управлението на страната и вярвам, че ще успеем да ги реализираме с общи усилия. Знам, че няма да е нито лесно, нито бързо, но съм убедена, че това ще се случи.
Каузата ми в регионален мащаб е укрепването на вилата на карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви, които са най-големите български дарители.
Благодаря на вестник ДУМА за съпричастността и даването на гласност за намеренията ни. Нещата се случват бавно, но общественият интерес поражда обществен натиск и това принуди институцията в лицето на община Карлово да се заеме с решаването на задачата. Радостното е, че вече има проект за реставриране и укрепване на вилата. Карловци сме категорични, че това архитектурно бижу трябва да бъде съхранено за поколенията и да бъде пример за родолюбието и дарителството на двамата братя.
Друга моя важна кауза е защита и вдигане на високо държавно ниво на политика за българската маслодайна роза. Нашият регион е Розовата долина на България, където розоберът и розопреработването са характерен поминък на хората, които живеят в Карлово. Стотици семейства се препитават от брането на рози и от него зависят доходите и начинът им на живот. Стимулирането, запазването и разширяването на поминъка е един от начините да се задържат младите хора в нашия край, защото и в него основен проблем е демографският срив. Защитата на българската роза е един от начините той да бъде преодолян.
Вече имаме закон за маслодайната роза, но, за съжаление, още първата година той даде много дефекти и несъвършенства. Причината е, че тези, които го направиха, не се съобразиха с мнението на експертите и на хората, които се занимават с този бизнес. Опитвам се да поправя стореното и да коригираме пропуските в закона. Водя разговори в комисията по земеделие и имам уверението, че в най-скоро време законът ще бъде отворен и променен. Благодаря на колегите от всички политически сили за ангажираността към този проблем.
Миналата година в качеството ми на заместник-председател на групата за приятелство с Китай отправих покана към китайския посланик да ни гостува на 28 май на Празника на розата и да усети феерията, аромата, красотата и богатство на Розовата долина.
- Имате ли хоби? Какво обичате да правите най-много в свободното си време?
- Все повече имам нужда да чета художествена литература. За съжаление, все по-малко време имам за хубава книга, защото естеството на работата ми сега е свързано с друг вид четене - на специализирани нормативни актове. Приказният свят на художественото слово много ми липсва, а той беше основен в работата ми като учител.
Преди да стана народен представител, обожавах да участвам в художествената самодейност в читалището в село Климент. Контактите и общуването с хората ме зареждат и ми дават сила и стремеж да се движа напред.
Читалищната дейност беше огромна и много вдъхновяваща школа за мен. Там срещаш сродни души, които милеят за българското и за отстояването, опазването и предаването на традициите на нашите деца и внуци.
- Кои са качествата, които трябва да притежава човек, за да стане Ваш приятел?
- Обичам да общувам с хората с презумпцията, че всеки е добронамерен към мен. Подхождам към всеки с доверие и разбиране. И когато процесът е взаимен, магията на приятелството се случва.
Държа на лоялността, която е много важна в едни приятелски отношения. Градивната критика също е много полезна, защото те сваля на земята и те предупреждава да не излизаш от релсите на поносимото. За мен добронамерените забележки са много важни и вярвам безпрекословно на всеки, който ги прави. Не харесвам предателството и се стремя да отдалеча от себе си тези, които са злоупотребили с доверието ми.
- Вие сте една от най-елегантните и усмихнати дами в Народното събрание. Как подбирате тоалетите си?
- Когато тръгнах през 2017 година за новата си работа в Народното събрание, първите хора, на които се доверих за стайлинга си, бяха от карловска фирма, която създава и изработва дрехи. Това продължава и сега. За мен е изключително важно да демонстрирам родното, местното, близкото като качествено и като изделие, което може да мери мегдан с известните марки. Стремя се да представям нашенското със самочувствие и усмивка. За мен е важно да изглеждам добре, да се обличам делово, със стил и елегантност, и се радвам, че хората от региона ми помагат това да се случи.
- Ако можете с магическа пръчка да промените света, какво бихте направили? Казват, че не мечтите са важни, а стремежът към тях. Вие за какво мечтаете?
- Никола Вапцаров го е казал най-точно в няколко строфи в стихотворението си "Пролет": "Да се радват на труда си хората и да се обичат като братя". Искрено споделям тази негова мечта. В това ожесточено, напрегнато, стресово време ние, човеците, имаме нужда точно от това, за което той пише. И вярвам, че желанието на великия поет е постижимо. Ако наистина имах вълшебна пръчица, бих направила така, че да няма война, хората да се обичат, да са усмихнати, да се радват на слънцето, на красотата на природата, а целият свят да е обгърнат от доброта...