Венецуела оцелява, въпреки враждата на САЩ

По-рано този месец властта и опозицията във Венецуела постигнаха временно примирие заради върлуващата коронавирусна пандемия.  Споразумението от една страница бе подписано на 1 юни от здравния министър Карлос Алварадо и от Хулио Кастро, който оглавява комисията за пандемията в опозиционната Национална асамблея (изпълняваща ролята на парламент) и е представител на Панамериканската здравна организация. 

Както се очакваше, примирието бе разкритикувано от САЩ. Независимо дали ще се превърне в нещо повече от техническо сътрудничество, тази стъпка на компромис бе важна за съвместното разрешаване на остър проблем от страна на съперничещите си политически сили. Здравната система в страната е в криза, лекарите са в недостиг, липсват достатъчно на брой предпазни облекла, маски, ръкавици, апаратура. Към момента броят на заразените души възлиза на 2316 и едва 22 починали, което изглежда оптимистично на фона на други страни, които бяха ударени много по-лошо. Венецуела няколко пъти се обърна за помощ към международната общност, но нейните призиви заглъхнаха като глас в пустиня. Подкрепа намери в лицето на Куба, която изпрати 130 лекари, присъединили се към здравната програма на правителството. Китай дари 42 000 теста за коронавируса, а Русия - консумативи.

Но в международен план Венецуела е под блокада и тя се дължи най-вече на санкциите на САЩ. От години Боливарската република е 

трън в очите на Вашингтон

поради своето твърдо решение да не преклони глава и да отстоява независима вътрешна и външна политика. Отношенията между двете страни се обтегнаха още повече през изминалата година, когато на протежето на САЩ и опозиционен лидер Хуан Гуайдо се обяви за законния президент на страната в качеството му на лидер на Националната асамблея. Срещу заразата КОВИД-19 е изключително важно да се осъществява навременна координация между правителствата на всички страни, да се насърчава сътрудничеството, разбирателството и взаимопомощта. Единствено САЩ възприемат точно обратния подход и налагат едностранно санкции. Използвайки пандемията, правителството на Тръмп се стреми по всякакъв начин да дестабилизира както уязвимите страни, така и своите силни противници на международната сцена. Освен Венецуела, в списъка със санкциите влизат още Куба, Никарагуа, Иран, Русия, Китай, Северна Корея. В момента, в който новия вирус започна скорострелно да се разпространява, започнаха дискусии за възможността санкциите да бъдат отменени и международната общност да се обедини в борбата срещу пандемията. През април в рамките на Форума Сао Паулу, който действа като платформа за разгръщане на дебати и лансиране на инициативи за обединяване на усилията на левите движения в Латинска Америка и тяхната борба срещу неолибералната политика на Запада, се разгърна кампания под наслов "Не на блокадата, да на солидарността" (Bloqueo No, Silidaridad Si). По думите на кубинския външен министър Бруно Родригес "това са времена, които предполагат солидарност и сътрудничество, а не блокади и санкции". Инициативата на Форума Сао Паулу изиска незабавната отмяна на санкциите и постоянната блокада на САЩ срещу Венецуела, Куба и Никарагуа, за да могат тези държави свободно да закупят медицинско оборудване и консумативи за борбата срещу коронавируса. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш многократно отправи призиви към Тръмп да се вразуми и да премахне едностранно наложените санкции.

САЩ удобно подминаха всички тези призиви и дори разшириха наказателните санкции. В случая с Венецуела, разбира се, целта е притискане на лявото правителство на Николас Мадуро и неговото отстраняване в полза на Хуан Гуайдо. Затягане на наказателните санкции трябваше да доведе до протести и впоследствие до свалянето на Мадуро, но изненадващо за поддръжниците за Гуайдо, това не се случи.

След като не дадоха резултат финансовоЦикономическите блокади, както и постоянните саботирания срещу опитите на Каракас да се снабди с медицински материали и консумативи, опозицията в лицето на Гуайдо премина към следващи действия. По-рано тази година той  напусна страната незаконно, въпреки забрана да прави това. Опозиционният водач потърси международна 

подкрепа за насилственото отстраняване

на законно избрания президент Николас Мадуро и неговото правителство. В тази връзка Гуайдо първоначално се появи на икономическия форум в Давос, на който се опитваше да се домогне до възможно най-много лидери и да агитира за своята кауза. След Давос обиколката на Хуан Гуайдо продължи с визити в Европа, САЩ и Канада, където се срещна с френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Ангела Меркел, британския и канадския премиери Борис Джонсън и Джъстин Трюдо. Стигна и до САЩ, където получи жадуваната среща с президента Тръмп, за която трябваше да положи доста усилия. Но предварително организираният митинг в Маями, където Гуайдо планираше да представи своята програма за промяна във Венецуела, претърпя фиаско. Доналд Тръмп така и не се появи. Поведението на американския президент може да се тълкува като противоречиво, защото в свои изказвания той изразява безапелационна подкрепа за Хуан Гуайдо, но в същото време отлагаше и избягваше директен контакт с него. От всички тези действия ясно се вижда, че Гуайдо е просто поредният инструмент в политическата игра на САЩ срещу Венецуела. И не само целият свят, но и венецуелският народ видя това. Безспорно направиха впечатление призивите на Хуан Гуайдо, че "те сами не могат да се справят със свалянето на Мадуро и имат нужда от помощ (външна) и подкрепа за това начинание". Ако трябва да се придържаме към духа на демократичните ценности, за които уж Гуайдо, САЩ и редица друга страни се борят, то подобни действия не изглеждат никак демократични.

След своята обиколка в Европа, САЩ и Канада председателят на Националната Асамблея се завърна в Каракас. Посрещането му от събралите се разгневени сънародници със сигурност не е било търсен ефект. Венецуелци скандираха срещу Гуайдо заради неговите призиви наказателните санкции срещу страната му да бъдат увеличени и засилени, за да падне правителството на Мадуро. Венецуела вече страда достатъчно от съществуващите санкции, защото те задушават нейната икономика и възпрепятстват развиването на икономически и търговски връзки с други страни. Наскоро Венецуела, която има най-богатите залежи на петрол в света, трябваше да приеме доставки от черното злато от Иран. В момента страната е изправена пред недостиг на петрол и гориво, защото самата петролна индустрия е в упадък. Сред основните причини са наложените санкции на САЩ, които възпрепятстват инвестициите в този сектор, включително и чуждестранните. Не на последно място трябва да се спомене и

проваленият опит за преврат

срещу президента Николас Мадуро от началото на месец май. Изглежда, че европейската обиколка на Гуайдо е била опипване на почва и прелюдия към следващите стъпки. Първият опит за влизане в страната на наемници по море от Колумбия бе направен на 3 май край бреговете на Макуто, а след това на 4 май втората група нашественици се опита да влезе през Чуао, щата Арагуа. И двата опита бяха незабавно осуетени от патрулиращите венецуелски екипи и военни, като по-голямата част от наемниците бяха убити на място. Сред заловените бяха двама американски граждани, бивши "зелени барети". Публикуваните по-късно разкрития свидетелстват за това, че превратът е бил планиран и координиран между опозиционният лидер Хуан Гуайдо и американският президент Доналд Тръмп. Замесена, изглежда, е и Колумбия с нейния президент Иван Дуке. Опитът за преврат предизвика международен скандал и за пореден път разклати Дцивилизационната роляУ на САЩ. Обвинените инициатори веднага отрекоха да имат нещо общо със събитията, но оправданието им не изглеждаше никак достоверно. Все пак САЩ от години прилагат един и същ сценарий в опит за дестабилизиране на непокорните правителства от региона.