Великият комбинатор или вдъхновен певец на археологическата чалга

"Неуморимият пропагандатор на сензационни археологически открития Б. Димитров извади нова сензация. Имали сме си наш, роден Помпей на нос Акин, близо до Черноморец".
Информация в агенция "Медиапул".

Ако в родното историко-археологическо съсловие някой може да бъде сравнен с Великия комбинатор Остап Бендер, то това безспорно е геният от Созопол, и още - бос на НИМ, министър без портфейл, общински съветник, дважди кандидат за депутат, водещ на ТВ предаване, и пръв приятел на Борисов и Дянков, а преди това, докато бе изгодно, и на Първанов и Овчаров.
Още в ранните си години созополският класик прави фундаменталното откритие, че историческата и археологическата наука са интересни, но не твърде доходни професии. А дълбините на Созополския залив са нищо в сравнение с финансовата бездна, в която човек, както е известно, може да пропада цял живот. Оттам вероятно идва и страстта на родоначалника на историко-археологическата чалга към политиката, медиите и сензациите с мощи и вампири, от които може да падне някой лев. След всяко подобно "откритие" половината от сериозните учени се държат за главата, а другата половина за корема.
По същата причина бе измислена неотдавна и правителствената програма "Виа Понтика": уж да се открият нови сензационни разкопки, а всъщност да се измъкнат определени парични знаци от финансовия министър, своевременно зарибен за археологията. Само че "Понтийският път", според естествениците, означава миграционния път на птиците от север на юг и обратно. И няма нищо общо с културната история на българското Черноморско крайбрежие. Няма значение, важно е оборотът да върви. Мощите и вампирите носели повече печалба от един завод, провиква се Великият комбинатор. По този повод форумец в "Медиапул" пише: "С това си твърдение Б.Д. потвърди, че е невменяем". А друг добавя: "За много по-малко изтрещяване в белите държави принудително настаняват в съответните заведения." Ето такава е реакцията на културната публика към "откритията". Но явно историко-археологическата чалга не е насочена към въпросната публика, а към друг електорат. Впрочем нищо чудно тази дейност да се инспирира и от най-високо правителствено място. Защото, ако нашият герой продължава със същия темп да открива Помпеи, вампири и мощи, и при декларираната им рентабилност, нищо чудно това да се окаже, в крайна сметка, единственият начин да излезем от кризата, за която Дянков вече 7-8 пъти съобщи, че си е тръгнала. Простено му е. Докато се мотае по "откритията" на Б.Д., логично не му остава време да разбере какво става в държавата и икономиката.
Въпреки неуморната си дейност созополският титан никога не забравя родата.  Дъщерята бе назначена в собственото му тв предаване, за да вземе някой хонорар. Приятелят на дъщерята неизменно ходи след него - ту е на работа в общината, ту в НИМ, ту е съветник на министъра без портфейл. Но където и да е, никой не може да каже с какво точно се занимава.
Междувременно маса градове в страната се сдобиват със свои прескъпи луксозни истории, написани от созополския класик и издадени (eстествено от издателството на неговия племенник) на принципа "идеите наши - парите ваши". Тщестлавните кметове не се стискат твърде за финанси.
Запознати твърдят, че вече две години, в нарушение на закона, нашият човек работи в НИМ като временно изпълняващ длъжността директор. Но, ако бъде направен конкурс, както изисква зоконът, той не може да се яви на него, тъй като е в пенсионна възраст. Голяма драма! Веждито, от своя страна пък, не смее да обяви въпросния конкурс, въпреки че го задължава законът, защото го е страх от Б.Б., който пък го е страх от Б.Д., че ако го махне и от НИМ, както го махна от министър, от прав приятел Б.Д. ще му стане пръв враг. И то опасен враг, с достъп до медиите, поради перменентните си археологически "открития".
Може би следващото правителство най-после ще пенсионира неуморния комбинатор и откривател. Докато още не е открил потъналата Атлантида в Созополския залив.