Велик празник на българския трудов народ

Предстои да изживеем отново срещата с една от най-великите дати в нашата нова история - Девети септември. 
На 9 септември 1944 г. българският народ постигна историческа победа над фашизма. Битката, започнала на 9 юни 1923 г., когато с военнофашистки преврат свалиха законното правителство на Стамболийски, продължи повече от две кървави десетилетия. С особено ожесточение битката срещу силите на злото протече през годините на Втората световна война. Хиляди патриоти се вдигнаха на въоръжена борба в защита на своята и на своя народ свобода и достойнство. Успехите на нашето партизанско движение му донесоха и международно признание. Великобритания изпрати няколко военни мисии, за да поддържа връзка с Главния щаб на нашата въстаническа армия. С една от тях бе членът на Британската комунистическа партия майор Франк Томпсън, по-късно заловен и разстрелян от фашистката полиция въпреки статуса му на военнопленник (Тук ще си позволя, макар и само в скоби, да отбележа, че британският певец Роджър Уотърс, който се поклони пред паметника на комуниста Томпсън, ден по-късно оскърби неговата памет, като се солидаризира с антикомунистите, които неистово крещят "червени боклуци").
 Водеща сила в борбата срещу фашизма бе   Българската комунистическа партия, но победата на Девети септември

бе не единствено нейна победа

тя бе победа на целия трудов народ. В образуваното на Девети септември правителство на Отечествения фронт освен четиримата представители на БРП(к) - Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и д-р Рачо Ангелов - влизаха представители на още три големи антифашистки партии: БЗНС "Александър Стамболийски", БРСДП и Политическия кръг "Звено". БЗНС "Ал. Стамболийски" участва в правителството също с четирима министри - Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Держански. БРСДП бе представена с двама души - Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев. Солидно представен в правителството бе и Политическият кръг "Звено": Кимон Георгиев, Дамян Велчев, проф. Петко Стайнов и Станчо Чолаков. При това "Звено" имаше някои от най-важните министерства: К.Георгиев бе министър-председател, Д. Велчев - министър на войната, проф. П. Стайнов - министър на външните работи. В правителството намериха място и двама безпартийни - Димо Казасов (министър на пропагандата) и проф. Петко Стоянов (министър на финансите). По-късно - през 1945 г. - в правителството на Отечествения фронт се включи и ръководената от Стоян Костурков Радикална партия.         
 Комунистите не доминираха и в Регентския съвет. Регенти бяха проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. В. Ганев и Цв. Бобошевски бяха, разбира се, антифашисти, но с подчертано дясна политическа ориентация. И двамата бяха бивши министри в буржоазни правителства.
Това са следователно хората, които на 9 септември 1944 г. поеха държавната власт. Това са хората, които единодушно приеха и решението да бъде създаден Народният съд за фашистките военнопрестъпници. Искането да бъде създаден народен съд се съдържаше още в отправения от името на БЗНС "Позив на министър Никола Петков", публикуван в брой 1 на в. "Земеделско знаме " от 14 септември 1944 г. В позива се казва: "Народен съд за всички, които са ограбвали, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа." 
  Възторженото си отношение към делото на Девети септември

Никола Петков запази и по-късно

дори когато премина в опозиция на Отечествения фронт. Във в. "Народно земеделско знаме" от 9 септември 1946 г. е публикувана уводната статия на Никола Д. Петков "9 септември", в която можем да прочетем и следното: "Наистина голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ - земеделци, работници и народнически интелектуалци - събори фашистките управления, личните режими и монархията и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три национални катастрофи... Делото на 9 септември е народно дело."
Заслужава да се отбележи, че и половин век по-късно хората, участвали в антифашистката съпротива, не се отрекоха от делото на Девети септември, макар че междувременно имаха горчиви преживявания. Когато през 1991 г. се приемаше Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, не друг, а д-р Петър Дертлиев, народен представител от Шестото велико народно събрание (1946-1949 г.), претърпял през ония години несправедливи репресии, настоя да се говори не за репресиите след 9 септември, а за репресиите след 12 септември 1944 г. Той, антифашистът, не поиска светлата дата 9 септември да свърже с осъществените по-късно репресивни действия спрямо опозиционните дейци. 
 Девети септември сложи началото на

небивало в нашата история социалистическо съзидание

В редица направления българската промишленост достигна европейско и дори световно равнище. Нашето земеделие, поставено на кооперативни начала, също завладя високи върхове. За науката, културата и изкуството настъпи истински златен век. Народът ни заживя в мир и труд. Нямаше безработни, нямаше гладни. Образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни. Престъпността бе сведена до минималните си размери, нямаше поръчкови убийства, нямаше наркомания, нямаше проституция.
    Но отбелязвайки славния Девети септември, ние няма как да не преживеем и болката от срива на благородната социалистическа система. Всичко изграждано в продължение на почти половин век

бе разрушено или разграбено

По внушение на Ж. Желев и Ф. Димитров бе извършено небивало в цялата наша история престъпление - унищожаването в буквалния смисъл на кооперативните ни стопанства с цялото тяхно, възлизащо на милиарди, имущество. А под фалшивия предлог, че държавата е лош стопанин, извършиха приватизация, която по същество ликвидира нашата промишленост. Стотици хиляди трудови хора останаха без работа и хляб. Истински срив преживяхме в областта на науката, изкуството и културата. Обществото ни бе залято от всички свойствени на капиталистическото общество социални пороци. Всичко бе превърнато в стока, всичко бе изнесено на продан. Съвестта се оказа най-продаваната стока. 
    Днес действително демократичните сили у нас полагат сериозни усилия да спрат по-нататъшния икономически, политически и духовен разпад на обществото. Законното правителство на Пламен Орешарски предприе първите позитивни мерки в тази насока, които ние като отговорни граждани трябва решително да подкрепим. При съществуващите геополитически условия ние не можем да мислим за възстановяване на социалистическата система, но във всички случаи трябва да очакваме по-активно участие на държавата в икономическия живот на обществото. Държавата трябва да стане действен стопански субект. Там, където частният инвеститор бездейства, там трябва да инвестира държавата. Икономиката празни пространства не търпи.
Тези добри намерения не се съгласуват с плановете на възкръснали от миналото антинародни партии и нововъзникнали олигархични групировки. Те, подкрепяни от някои чужди сили, предприеха безогледна атака срещу правителството. Тълпи с надлежно обработено медийно съзнание нападат парламента, правителството, отделни партии, изцяло обсебени от слепи разрушителни пориви. Правителството трябва да подаде оставка, та ако ще светът да загине - това е формулата на тяхното поведение.
Пред бруталния натиск на тъмните сили, които заплашват самата ни държавност и най-съществените интереси на нашия народ, ние не бива, нямаме право да отстъпим. Вдъхновявани от героите на славната антифашистка съпротива, ние трябва да издигнем единствено възможната парола: Нито крачка назад!