Вечните билетчета

Позабравената тема за така наречената тикет система за таксуване на пътуванията в градския транспорт в София пак изплува тези дни. И то не защото е готова за прилагане, а защото отново е нарушен график и е изпуснат срок. Вече малцина си спомнят скандалите около сключването на договор за реализация на новостите, който гълта близо 90 милиона лева от парите на столичани. Защото времето върви, а нищо не се случва. 

Сега пак има обещания за успешен старт на системата през май, тъй като всички електронни устройства, които ще обслужват пътниците, са монтирани. Само дето общинската власт пропуска да спомене, че не апаратите са в основата на проекта. Те стоят в режим на изчакване вече една година в някои превозни средства, за да преминат в работен режим. Не са най-важни и камерите, които ще отчитат пътниците и евентуално ще следят за гратисчии. Смисълът на тикет системата всъщност бе да се направи цената на превоза по-справедлива за отделния пътник - не да пътуваме за 2 и за 12 спирки срещу една й съща сума, а тя да е различна. Вариантите са два и са изпитани по целия свят - билетът да е или според пропътуваното време, или според изминатото разстояние. Това е темата, върху която трябваше да е мислено през последните години, защото тя е най-сложна за прилагане и контрол. По нея обаче очевидно не е разсъждавано по същество, а тепърва ще се обсъжда. 

Хаосът в тикет системата предстои и месец май няма да е краят, а отправната му точка. Като завалят идеи за билети за 30, 60 или 90 минути с различни цени и спорове дали така пътуването ще поскъпне или ще поевтинее, тогава ще гледаме сеира на общината. Така че не чакайте новите електронни билети скоро и не бързайте да пращате хартиените в пенсия. Перфораторът още дълго време ще щрака.