Вдъхновен от топлината на белия свят

Изминаха сто години от рождението на живописеца и изкуствоведа Любен Белмустаков. Мнозина художници все още го помнят като вещ и авторитетен творец, чийто конкретни оценки и анализи имаха значение както за индивидуалното развитие на редица наши артисти, така и за хода на общите тенденции в реалистичното ни изкуство. Той беше канен да открива неведнъж изложби, организирани от групата на врачанските художници, от които имах лични, макар и бегли впечатления за него. Словото му, аргументирано и задълбочено, караше художниците да стаяват дъх. Със своята последователност и професионална всеотдайност той може да бъде добър пример и за съвременните ни художествени критици и изкуствоведи.
Безспорно той е личност, непосредствено свързана още в своята младост с художествените измерения на социалистическия реализъм - един от представителите и най-престижни за времето си изследователи на това тотално и драматично нахлуло в изкуството ни направление.
Любен Петров Белмустаков е роден във Враца на 22 юни 1914 г. в семейството на учители. Завършва реална гимназия с пълен отличен успех, където се откроява с математическите си способности. През 1937 г. завършва живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Никола Маринов. След дипломирането си става учител във Враца. А през 1945 г. е поддиректор на врачанската гимназия, където тогава учител по естествена история е брат му Емил Белмустаков - бъдещ известен професор по геология - палеонтология и стратиграфия.
Сравнително отрано Любен Белмустаков се изявява в областта на изкуствоведческия анализ. През 1939 г. издава студията си "Новият художествен реализъм". В края на 30-те и в началото на 40-те г. публикува художествено-критически текстове във вестник "Зора" и в други периодични издания. Това е период, през който той живописва активно. През 1942 г. в родния му град Враца е организирана негова самостоятелна изложба. През следващата година в Цариброд, където е изпратен за учител, експонира следващата си самостоятелна изложба.
По време на Втората световна война е ангажиран да създава плакати за фронта. През ноември 1944 г. е сред организаторите на известната обща изложба "Фронт и тил", експонирана в София, като Белмустаков взема непосредствено участие при сътворяването на нейния плакат. За кратко, до 1947 г., е зам.-председател на Камарата на народната култура. От 1949 до 1952 г. специализира в Института по история на изкуствата към Академията на науките в СССР при акад. Виктор Никитич Лазарев. След като се завръща в София, Белмустаков продължава своето обещаващо творческо и научно развитие. Назначен е за зам.-ректор по учебно-възпитателната част в Художествената академия, преподавател по история на изкуството, от 1951 г. е главен редактор на списание "Изкуство" и зам.-председател на Съюза на българските художници. Още през 1951 г. е удостоен с високото отличие "Лауреат на Димитровска награда".
Скоро обаче подрязват крилата на безоблачното му израстване. Още на 3 март 1950 г. Александър Жендов пише известното си писмо - донос до Вълко Червенков, в което той заклеймява редица наши талантливи художници като "формалисти", "чужди и враждебни на партията" класови врагове. Сред изброените с подобни характеристики са Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Константин Щъркелов, Никола Танев, Ненко Балкански, Елисавета Консулова-Вазова. В това изложение се споменава неколкократно и Любен Белмустаков. Според Жендов "наш партизан" дал сведение, че като учител в Цариброд е "преследвал зверски ученици комунисти". Това твърдение звучи наистина съмнително, тъй като бай Любен, известен с левите си убеждения, преди 9 септември 1944 г. е активен член на РМС и на БОНСС. Впрочем заради своите левичарски убеждения е изпратен като не особено надежден според тогавашната власт и в Цариброд. Очевидно е обаче, че редом с големи наши творци, Белмустаков става жертва на настървеното боричкане за заемане на предни позиции в ръководенето на организирания художествен живот в началото на 50-те години.
Богомил Райнов, който неведнъж се напива в дома на Любен Белмустаков, и то до такава степен, че се налага съпругата на критика Мария да му връзва връзките на обувките на изпроводяк, през 1953 г. е сред онези, които организират чрез коварна публикация във в. "Работническо дело" и след писмо на Вълко Червенков, насочено срещу политически неблагонадеждни творци, отстраняването му като преподавател по история на изкуството в Художествената академия. Скоро Белмустаков е уволнен от заеманите длъжности и остава без работа. Спасява го неговият приятел и състудент Господин Георгиев, тогава главен художник на Столичната община, като го приема на свободна практика, без трудов договор, да рисува плакати. Преди 60 години, през 1954 г., се открива Домът на културата в Бухово. Назначават Любен Белмустаков за негов пръв директор. През това време излиза от печат неговата монография, посветена на художника Христо Станчев. През 1956 г. е назначен за преподавател по история на изкуството в Художествената гимназия. През 1960 г. е отпечатано изследването му "Живописта у нас". През 1965 г. става доцент и оглавява катедра "Изкуствознание" във Великотърновския университет.
В края на 1981 г. в общежитието на блок 8, на бул. "Ботевградско шосе" в София, е учреден клубът на кремиковските художници. През януари на следващата година младите художници на Кремиковци Мирчо Колешев и Антон Димитров посещават пенсионирания вече живописец и изкуствовед Любен Белмустаков и го канят в този клуб. Площ, бои и материали за рисуване има достатъчно. Бай Любен приема на драго сърце. Бездруго напоследък си позволява да рисува само акварели, и то на пода в банята под критичния поглед на строгата си съпруга. В клуба той има възможност отново да се върне пълноценно към живописта. Там създава редица свои маслени картини. През май 1985 г. с част от живописното му творчество в Културния дом на Кремиковци е подредена негова самостоятелна изложба. Тя е открита с прочувствено слово от нашия голям живописец Стефан Гацев, ученик на Любен Белмустаков от първия випуск на Художествената гимназия.
 Мнозина тогавашни работници в Кремиковци го помнят с неговите увлекателни лекции. От април 1982 до април 1987 г. в салона на това общежитие той създава истински народен университет, където изнася последователно лекции по история на изкуството. Всеки път, когато застава на катедрата, салонът, пригоден за читалня с 60 места, вече е изпълнен с любознателни интелигентни работници. "Подготвяше всяка лекция старателно, - спомня си Мирчо Колешев. - Използваше аспектомат, зареден с множество диапозитиви. Ходеше често пъти в ателиетата на наши художници, за да получава от тях диапозитиви на техни работи, с които той илюстрираше лекциите си. Спомням си, че до общежитието идваше пеша от дома си, кооперация на ъгъла между улица "Искър" и бул. "Васил Левски", връщаше се също пеша за обяд и после отново тръгваше пешком към ателието в общежитието. Беше изпълнен с ентусиазъм и енергия, до края на живота си съхрани своето вдъхновение." 
Когато пътува, винаги носи материали за рисуване. Нахвърля пленерно пейзажни рисунки с маслен пастел или с акварел, за да ги претвори върху платно.
Преди да специализира в Москва през 1949 г., Любен Белмустаков е за кратко училищен инспектор. Пристигнал за инспекция и в гимназията в Казанлък, където учителства известният ни художник и писател хуморист Димитър Чорбаджийски-Чудомир, негов приятел и състудент от Художествената академия. Инспекторът не открива директорката в кабинета й. "Заключила се е, за да плете", казва му Чудомир. - Ела с мен, за да ти я покажа през един прозорец." Директорката наистина е с плетка в ръце. Хваната в това конфузно положение от министерския инспектор, жената се изплашва, че ще бъде уволнена, и признава, че плете за внуците си. Бай Любен я успокоява, че нищо няма да й се случи, заръчва й да целуне внучетата си от него и си тръгва по живо, по здраво. Инспекторът обаче е гладен, а храна не може да се намери - купонна система. Тогава Чудомир го завежда в циганската махала, където всички са му приятели. Настаняват ги в една задна стаичка на местната кръчма и ги нагостяват до насита с горещи кебапчета и бира. Преди да отпътува, Чудомир го пита какво ще прави с "плетачката". Бай Любен му отговаря, че нищо няма да й стори, жената се старае за внучетата си, а Чудомир, ако толкова иска, може да й посвети един фейлетон. Хумористът му обещава, че ще го направи.
Любен Белмустаков е близък приятел с художници от различни поколения. Например с акварелиста Петър Младенов, един от учредителите на Дружеството на новите художници, но и с Димитър Казаков-Нерон, когото посещава неведнъж в ателието му. Нерон, който обича да казва "Не учете история на изкуството, учете история на Димитър Казаков!" е безцеремонен спрямо други известни художници, но е изпълнен с уважение и с респект към Любен Белмустаков. Когато веднъж бай Любен отново идва в ателието на своенравния си по-млад колега с намерение "да го вразуми", Нерон му изнася концерт със самобитната си музика, дава му касета със свои изпълнения, нагостява го, подарява му обувки и яке. Е, вразуми ли го? - питат след това посещение бай Любен. "Изобщо не ми беше до това", отговаря той.
За живота и творчеството на Любен Белмустаков може да се разказва дълго. Защото, въпреки своите житейски перипетии, до сетния си дъх през 1993 г. той съхрани своето вдъхновение, взирайки се с широко отворени очи в топлината на белия свят.



Портретна снимка на Любен Белмустаков

Преподавателският състав на Художествената академия на 1 май 1951 г.