Позиция
Възрастните българи имат потенциал
Дългосрочните прогнози за намаляване и застаряване на населението налагат промени в политиките за хората над 65 г.
/ брой: 133
В резултат на растящата продължителност на живота и на намаляващата раждаемост делът на възрастните хора в Европа бързо расте. Прогнозите са, че до 2050 г. съотношението на хората на възраст над 65 години спрямо населението в активна работна възраст (15-64 г.) ще достигне 50% - двойно повече в сравнение със сегашните равнища.
Тези демографски промени имат социални и икономически последствия. Въпреки че положителните аспекти на по-високата продължителност на живота не следва да се забравят, настоящата ситуация поставя предизвикателства пред осигуряването на работна сила и пред социалните системи. Понеже тези системи се основават на принципа на солидарността в рамките на поколенията и между тях, е необходимо да се поддържа балансирано разпределение на ресурсите между възрастовите групи.
По-възрастните хора допринасят значително за икономиката и обществото, но тъй като с времето тяхното знание и равнище на образование непрекъснато се подобряват, приносът им може да бъде допълнително увеличен за пълноценно използване на техния потенциал. Възможностите за активен живот изискват
да бъдат насърчавани
всички групи от по-възрастното население, без оглед на пол, етническа и културна принадлежност и евентуални увреждания. Активният живот на възрастните хора дава възможност и за по-голяма солидарност между самите тях. Тъй като все повече възрастни хора се грижат сами за своите нужди и остават по-дълго време активни, обществото може да насочи повече подкрепа към онези от тях, които имат най-остра необходимост.
Всяко поколение има свое самостоятелно значение за развитието на обществото и на човешкия прогрес. Старите генерации имат заслуги за създадените в периода на техния разцвет материални и духовни ценности, за акумулирания човешки опит и за мисията им да предадат най-ценното от него на подрастващото поколение. Населението на средна възраст има своя пълноценна изява в издигането на по-висока степен на социалния опит, в преосмислянето на традициите и моралните норми.
Проблемите на възрастните в България са особено актуални. От една страна, това се дължи на характерния за нашето демографско развитие процес на застаряване на населението. От друга страна, все повече нараства интересът към потребностите на възрастните хора и към подходите и начините за насърчаване на техния активен и здравословен живот.
В ЕС се очаква
продължителността на живота
да се увеличи със 7,2 години за мъжете в рамките на прогнозния период - от 77,6 г. през 2013 г. до 84,7 г. през 2060 г. При жените очакваната продължителност на живота ще се увеличи с 6,0 години - от 83,1 г. през 2013 г. до 89,1 г. през 2060 г., което предполага сближаване на продължителността на живота между мъже и жени.
В Доклад на Европейската комисия за застаряването - 2015 г. е разработена прогноза и за България, според която към 2060 г. коефициентът на плодовитост се очаква да нарасне едва с 0,3 п.п. - до 1,77. Очакваната продължителност на живота при раждане при мъжете ще се увеличи с 10,4 г., а при жените - с 8,4 години; очакваната продължителност на живота на хората след навършване на 65 години ще се увеличи при мъжете - с 6,3 г., а при жените - с 6,1 години. Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) се очаква да намалее с 1904 хил. души. Работната сила (15-64 г.) се очаква да намалее с 1285 хил. души. Коефициентът на заетост (15-64 г.) ще се повиши с 4,4 п.п. Коефициентът на заетост (15-74 г.) се очаква да се повиши с 2,2 п.п.
Предвижда се правителството да обърне внимание на няколко приоритета до 2017 г.:
1. Насърчаване на по-дълъг трудов живот на възрастните хора;
2. Насърчаване на участието, недискриминацията и социалното приобщаване на възрастните хора;
3. Насърчаване и защита на достойнството, здравето и независимостта в по-късна възраст;
4. Поддържане и засилване на солидарността между поколенията.
С цел пряко да се стимулира по-дългото
оставане на пазара на труда
на по-възрастните хора и косвено да се въздейства в посока на увеличаване на ефективната пенсионна възраст и за намаляване на ранното пенсиониране, през периода 2012 - 2014 г. са приети изменения в законодателството. Министерството на труда и социалната политика съдейства още през 2012 г. да отпадне възможността за работодателите да прекратяват трудовите договори на работници или служители при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според нашето законодателство няма ограничение пенсионерите да продължат да работят и да получават едновременно пенсия и трудово възнаграждение. За хора, придобили право на пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е увеличен от 3 на 4 процента.
Необходим е качествено нов подход към финансирането на здравеопазването, основан на разбирането, че здравните разходи са инвестиция, която се възвръща чрез добавени години живот в добро здраве. Всички здравноосигурени граждани, независимо от възраст, пол, социален статус и местоживеене, следва да имат равен достъп до медицинска помощ. Трябва да се създадат условия за равен достъп до висококачествени здравни услуги, включително превенция, лечение, рехабилитация, палиативни грижи.
Предприети са множество политически и административни мерки за адаптиране на социалните системи към дългосрочните тенденции на намаляване и застаряване на населението и на работната сила, но те все още не са достатъчни. Нужна е допълнителна работа и усилия за подобрения в информационните системи и административната статистика по демографските проблеми и проблемите на стареенето на населението.
Предвижда се например през 2080 г. населението на България да бъде 4 925 270 души и затова трябва сериозно да се замислим за демографското развитие на страната.