Възможна ли е гръцко-турска война?

Димитрис КОНСТАНТАКОПУЛОС

Решението на Анкара да превърне "Света София" в джамия редица наблюдатели разглеждат в по-широкия и променящ се стратегически контекст в Източното Средиземноморие и като доказателство за изместване на турската политика. Това решение, както и скандалният турско-либийски меморандум за разделяне на Източното Средиземно море на зони, без да се съблюдават правата на гръцките острови, разпалват ескалиращата криза между Гърция и Турция с потенциал да се превърне в гореща война. А подобна възможност е налице, ако Турция се опита да прави сондажи край бреговете на гръцките острови Кастелоризо, Родос и Крит. В такъв случай гръцкото правителство ще бъде поставено под огромен натиск да реагира военно; и ако не го направи, рискува да падне. 

Война между Гърция и Турция може би е желана от международните властови центрове по много причини, една от които е да потисне турските тенденции към самостоятелност и да подкопае властта на Ердоган, като го подложи на "свръх напрежение". Този класически метод е използван за сваляне на Саддам, Милошевич, а преди това - и на наложения от ЦРУ гръцки диктатор Йоанидес, който през 1974 г., имайки уверенията на "началниците" за обединение на Кипър с Гърция, организира държавен преврат на острова. В отговор турската армия окупира Северен Кипър. Архитектът на тази операция - и зад гръцката, и зад турската страна на уравнението, е криминалната фигура на Хенри Кисинджър, за когото се твърди, че и в наши дни има значително влияние върху Доналд Тръмп. 

Турски манипулации 

Анкара прави редица грешки по отношение на Гърция. Първо, надценява риска за своите интереси от проекта EastMed (тръбопровода Израел-Кипър-Гърция), който е малко вероятно да бъде изграден. Все още не са доказани находища, които да оправдаят огромните му разходи. Освен това, реализирането му ще трябва да разграничи морските зони, което е трудно осъществимо. Но по-важно е, че усилията на привържениците на тръбопровода изглежда са насочени не толкова към изграждането му, колкото да се предизвика криза в региона така, че да се предостави на САЩ и Израел още един инструмент за натиск върху Анкара. 

Реално, нито Гърция, нито Кипър, нито Турция могат със сила да наложат мир в Източното Средиземноморие. Освен това, Турция плаши Гърция с миграционен натиск от турския бряг на Марица, като разчита на отстъпки, за да се избегне конфликт. Но подценява обстоятелството, че именно слабостта на Гърция, а не силата й, може да тласне към конфликт управляващия й елит, който силно се нуждае от легитимност. Гърция е унизена страна, унищожена от европейските си партньори и световните финансови акули, и едва ли ще си позволи ново унижение, особено от исторически съперник. 

Евентуалният конфликт между Гърция и Турция не се планира в столиците им. Всички кризи, войни и споразумения между Гърция и Турция през миналия век са планирани отвън; гърците и турците са само изпълнители. Чужди сили определят как да тласкат страните една срещу друга, за да получат желания от тях ефект. След 1955 г. единственият начин да държат Кипър под имперски контрол и да наложат на жителите на острова отказ от правото им на суверенитет, е да поддържат гръцко-турския конфликт. Зад враждуващите страни стояха същите сили - суперсекретната мрежа Gladio на НАТО, която едновременно контролираше и насочваше и крайната гръцка десница, и определени среди в турската армия, и десните крила на гръцките и на турско-кипърските националисти в самия остров.

Подобна конфронтация няма да има победител. Но може да доведе до катастрофални резултати за двете страни и би улеснила международните сили, стремящи се към увеличаване контрола си над Гърция, Турция и Кипър. Войната е класическият прийом на капитализма за преодоляване на кризата. И единствената причина световна война да не е избухнала досега е съществуването на ядрени оръжия. Но не може да се отрече, че повече или по-малко ние живеем в условията на "световна война с ниска интензивност". 

Източното Средиземноморие, ЕС, Русия и Китай 

Евентуална гръцко-турска война, добавена към коронавирусната криза, може да създаде огромни проблеми на китайските планове, а също да изправи ЕС и по-специално Германия пред криза, за справяне с която те нямат никакви инструменти и политики. ЕС се оказа неспособен да бъде полезен на своите народи, както през кризата от 2008 г., така и срещу коронавируса. Ако и сега се окаже неспособен да предотврати военен конфликт, в който се въвличат две от страните членки (Гърция и Кипър), тогава въпросът за самото му съществуване отново излиза на дневен ред. 

Подобни сценарии са добре дошли за екстремистките неокони, които желаят разпадане на ЕС на малки, по-лесно управляеми образувания и спад на германското влияние. Не е изключено и съществуването на "дълбок проект на неоконите" за създаване на нов "Средиземноморски съюз", включващ южноевропейските и северноафриканските страни, който (поради вътрешната му липса на хомогенност) би бил идеален инструмент за имперски контрол над цялото Средиземноморие и за пресичане влиянието на Германия и Русия - вековечна мечта на Империята. 

Народите в Близкия изток до известна степен успяха да отблъснат неоконската агресия от 2003 г., но и досега не могат да създадат алтернатива за своя регион. Въпреки че се борят срещу неолибералното унищожаване на своите нации, гърци, французи и другите европейски народи бяха победени, защото нямат сериозна алтернатива на плановете на господстващите сили. И Империята ще продължава агресията си навсякъде. За да може съпротивата срещу неоконите да бъде доведена до победа, необходима е нова визия за Близкия изток, за Европа и за целия свят. 

Може само да се съжалява за степента на зависимост на Гърция и Кипър от чуждестранни сили и замразяването на отношенията между Гърция и Русия. Защото Русия е единственият фактор, който може и желае да упражнява модериращ ефект в средиземноморската зона на конфликти. 

             www.defenddemocracy.press

                (Със съкращения)