13 Август 2020четвъртък17:18 ч.

Възможен ли е икономически растеж през 2011 г.

Най-напред да чуем отговора на въпроса има ли ръст на брутния вътрешен продукт през м.г.

/ брой: 57

автор:Иван Ангелов

visibility 1426

По неофициална информация растежът на БВП през 2010 г. е бил 0,3%. Този символичен растеж се дължи главно на големия прираст на износа - общо 33% спрямо 2009 г., в т.ч. с 24,5% за страните от ЕС и с 48,5% - към трети страни. За това е допринесло и повишението на колективното потребление през четвъртото тримесечие. Този принос обаче е незначителен.
НСИ навярно ще обясни как е възможен макар и този нищожен растеж на БВП. Първо, при положение че индивидуалното вътрешно потребление, което тежи 70,4% в БВП, намалява през всички тримесечия спрямо предходната година. Колективното потребление, което тежи едва 7,9% в БВП, нараства по експресни данни само през четвъртото тримесечие, но средно за годината намалява. Второ, бруто капиталообразуването, което тежи 23,5% в БВП, намалява през всички тримесечия на 2010 г. Следователно, намалява и крайното вътрешно потребление (лично, колективно и инвестиции), което тежи 101,8% в БВП. Трето, както е известно, при изчисляване на БВП се взема външнотърговското салдо, което по експресната информация на НСИ за годината е отрицателно с 1,8 процентни пункта и се приспада от крайното вътрешно потребление. И така, по всички компоненти (вътрешно и външно търсене) има влошаване, а се съобщава, че БВП нараства с 0,3%!
От горното следва, че прирастът на БВП у нас зависи само от нарастването на вътрешното потребление: лично, държавно и инвестиционно. При това положение прирастът на износа трябва да е много висок - 40, 50 и повече процента, и да изпреварва силно растежа на вноса, за да предизвика растеж на БВП. Ако тези условия не са налице, не може да има растеж на БВП. А те не са налице. И така, стои въпросът: има ли растеж на БВП у нас през 2010 г.?
Въз основа на опита от предишни кризи за начало на трайно отблъскване от дъното може да се съди по началото на оживление в строителството. Ако то дръпне, ще бъде последвано и от другите отрасли. За стопанската активност в строителството през 2011 г. може да се съди по издадените строителни разрешения през втората половина на 2010 г. и особено през четвъртото тримесечие. Издадените разрешения за строителство на жилища през четвъртото тримесечие намаляват с 12,1% към предходното тримесечие, броят на жилищата в тях намалява с 20,6%, а застроената площ - с 14,9%. Разрешителните за строителство на административни сгради намаляват със 7,1%, а застроената площ - с 11,9%. Разрешителните за строителство на други сгради намаляват с 8,7%, а застроената площ - с 3,2%. Приемам, че интензивността на строителството на магистрали може да бъде повишена, а инвестициите на общините ще спаднат поради намалените им средства с бюджета за 2011 г.
За очакваната обща стопанска активност през 2011 г. може да се съди и по

процесите на пазара на труда

Като имам предвид, че през втората половина на 2010 г. според данните на НСИ, макар и неубедително, България е излязла от рецесията, би могло да се очаква към края на годината и началото на 2011 г. да се почувства затихване на негативните процеси и стабилизация в заетостта на ниско равнище, с оглед към средата или втората половина на 2011 г. при евентуално нарастваща динамика на растежа да започне намаление на безработицата.
Данните за четвъртото тримесечие на 2010 г. не дават основание за подобен извод. Коефициентът на заетост на населението е 59% и е с 2,2 процентни пункта по-нисък от същия период на 2009 г. Безработните са 382,4 хил. души, или с 109,6 хил. повече от четвъртото тримесечие на 2009 г., когато е разгарът на кризата. Коефициентът на безработица е 11,2%, или с 3,3 процентни пункта по-висок. Следователно кризата на заетостта не затихва, а се задълбочава. Обезкуражените безработни са 225,7 хил. души и с тях общият брой на действително безработните е 608,1 хил., или 18,2% от икономически активното население, също по-висок от съответния период на 2009 г. Не може да се говори за излизане от кризата при такава безработица. И то, при положение че стотици хиляди хора напуснаха България и търсят препитание в чужбина.
Сегашна България направи излишна 1/3 от икономически активното си население, понеже не му осигурява работа и препитание. От това трябва да ни настръхнат косите. Ако те бяха тук, безработицата щеше да е поне 30-35%. Това дава представа за мащабите на стопанската разруха в България, която преди 23-25 години е осигурявала работа и препитание на всички тези хора, които сега я загубиха и я търсят тук или в далечна чужбина. Емиграцията включва най-младите и най-предприемчивите синове и дъщери на България. Освен че изтичат мозъците, губи се безвъзвратно и генетичният потенциал на България. Засега няма признаци за успокояване и стабилизиране на безработицата, след което да се очаква обрат към подобрение през 2011 г.

Намаляват и доходите

на лице от домакинствата. Влошаването през всяко следващо тримесечие на 2010 г. спрямо съответното тримесечие на 2009 г. се изостря. Издръжката на живота нарасна през 2010 г. с 6,4% и достигна 511 лв. на член от домакинството. Разходите за храна и безалкохолни напитки в домакинските бюджети при 35,5% за четвъртото тримесечие на 2009 г. достигнаха 36,5% през четвъртото тримесечие на 2010 г., а плащанията за данъци и социални осигуровки съответно от 6,5% - на 10,2%. Номиналните доходи на 2,2 млн. пенсионери и на 600 хил. заети в бюджетния сектор са замразени от 2009 до 2013 г. Това се отразява и върху номиналните доходи на заетите в частния сектор. Отчитаното повишение на средните заплати в този сектор е фиктивно. То не се дължи на действително повишение, а на освобождаването на 100 хил. души по-ниско квалифицирани и с по-ниски заплати, от което се повишава средната заплата. При 4,5% инфлация през 2010 г. реалните разполагаеми доходи на работещите и пенсионерите намаляват и покупателната им сила ерозира. В резултат на това индивидуалното потребление през 2010 г. спадна с 4,3%, а потреблението на домакинствата - с около 6%. Няма признаци за промяна към по-добро през 2011 г.
Бруто капиталообразуването през 2010 г. намалява. За това допринася и спадът на инвестициите на общините.
Както посочих по-горе, всички съставки на вътрешното потребление, които формират БВП през 2010 г., намаляват. Няма признаци за обрат към повишение във вътрешното потребление, за да се надяваме на такова през 2011 г. И няма как да се получи при замразени номинални заплати и пенсии, и растяща инфлация (очаквам 6,5-7,5%), главно от поскъпване на храните и енергията. Ние внасяме 70-75% от първичните си енергоносители и 70% от консумираните храни, докато 20-25% от плодородните ни обработваеми земи пустеят, а останалите се обработват лошо, дават ниски добиви и скъпа продукция. За най-насъщното в живота - храната и енергията, зависим от вноса. Всяко тяхно поскъпване на световните пазари ще оскъпява и застрашава нашия живот. При замразени номинални доходи вътрешното търсене ще намалява с процента на инфлацията. Ако обаче се постигне с 5-7% по-висока инвестиционна активност, което не е невъзможно, особено в инфраструктурата (при 23% тегло в БВП) и с 3-5% по-високо колективно потребление (при 8% тегло в БВП), индивидуалното потребление (което тежи 70% в БВП) ще спадне с 3-4%, а крайното вътрешно потребление - с 1-2%.
Във външното търсене решаващо значение имат износът, вносът и съотношението между тях. Какво може да се очаква през 2011 г.? През 2010 г. износът достигна 30 421 млн. лв. - с 685 млн. лв. повече от предкризисната 2008 г. Големият въпрос е дали текущият ни експортен потенциал е изчерпан?

Експортният ни потенциал

за 2011-2012 г. е ограничен. Не е възможно повторение на растежа на общия износ през 2011 г. с 33% и на износа за трети страни с 48,5% по много причини. Първо, България сега не може да произведе и изнесе такъв обем качествена продукция, защото нямаме свободни производствени мощности и наличните са на ниско технологично равнище. Второ, основните ни партньори от ЕС ще имат по-нисък растеж през 2011 г., отколкото през 2010 г. Страните от еврозоната имаха 1,8% растеж през 2010 г., а се очаква да постигнат 1,5% през т.г. Германия имаше 3,6% през 2010 г., а се очакват 2,2% през т.г. Растежът във Франция се очаква да остане като м.г. - 1,6%. Също и в Италия - 1%. Растежът в другите развити страни от 5,6% в 2010 г. се очаква да падне на 3,8% в 2011 г. При по-нисък растеж те ще се нуждаят от по-малко наши суровини и материали и други сравнително посредствени стоки, силно чувствителни на растежа. Трето, очаква се чувствителен спад в растежа на световната търговия - от 12% в 2010 г. на 7,1% в 2011 г. Прирастът на вноса на развитите страни се очаква да спадне от 11,1% в 2010 г. на 5,5% в 2011 г., а за новите пазарни икономики и развиващите се страни - от 13,8% в 2010 г. на 9,3% в 2011 г. Всичко това ще засегне нашия износ за ЕС и за трети страни. Четвърто, валутният курс на лева е фиксиран вече 14 години и е значително оскъпен, докато повечето ни съседи и конкуренти обезцениха валутите си през последните години и повишиха конкурентоспособността на своите стоки. При това положение през 2011 г. не може да се очаква над 10-12% прираст на нашия износ.
Важно значение има и качеството на нашия износ. През 2008 г. износът на суровини и материали беше 50-52% от неенергийния ни износ, а износът на сравнително посредствени по качество и необработени земеделски продукти беше около 30%. По данни на Евростат износът на високотехнологични продукти беше 3,4% от общия ни износ. С такава структура на износа не може да се разчита на висока добавена стойност и съществен принос в БВП.
В тази ситуация едва ли ще има спад на вноса. Първо, нашето производство е материалоемко и енергоемко. Дори и при нисък растеж то ще се нуждае от внос на повече суровини и енергия. Второ, през 2011 г. се очаква поскъпване на суровините и енергията на световния пазар. Дори при същия физически внос стойността му ще расте. При това положение външнотърговското салдо през 2011 г. ще бъде по-неблагоприятно от това през 2010 г. и ще потиска още по-силно растежа на БВП.
Ако говорим за след 10-15 и повече години, България има огромен експортен потенциал като количество и качество, дори ако си поставим задачата да достигнем сегашното ниво на Словения, Чехия, Словакия и Унгария, чийто износ на човек от населението е 4-6 пъти по-голям от нашия. То обаче предполага тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, квалифицирана нова работна сила, развита наука и иновационна система. Това изисква 10-15-20 години, подходяща държавна политика и огромни инвестиции. Тези предпоставки засега отсъстват.
При сегашната икономическа политика и с известна доза оптимизъм през 2011 г. може да се очаква промяна на БВП между -1 и +1%. Активизиране на растежа е възможно само при радикална промяна в икономическата политика, която да стимулира вътрешното търсене. Дори при умерено стимулиране може да се постигне растеж от 2-2,5%. Очакванията на Дянков, че растежът ще дойде от самонастройващия се пазарен автоматизъм, при тотална приватизация, дерегулация и финансова стабилност, са фантазия. Няма ли по-голямо вътрешно търсене, няма да има растеж!
 

Тотален провал на летния сезон

автор:Дума

visibility 648

/ брой: 154

Задават се по-скъпо парно и топла вода

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 154

Нова ядрена мощност - приоритет на държавата

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 154

Къщите около София са най-търсени в пандемията

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 154

Човечеството върви към нова световна война

visibility 647

/ брой: 154

Бил ли е масон цар Борис III?

автор:Христо Георгиев

visibility 396

/ брой: 154

За уродливостта на нормалното

автор:Владимир Георгиев

visibility 293

/ брой: 154

Българи срещу българи

автор:Петра Ташева

visibility 247

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ