"Вашингтонският консенсус"

Наталия Гергова

"Колкото повече държавата планира, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек". Казал го е Нобеловият лауреат Фридрих фон Хайек. Този израз е и мотото на Института за пазарна икономика, който тия дни представи алтернативен бюджет. В него се предлага разходите за 2011 г. да се съкратят с 2 млрд. лева, за да няма бюджетен дефицит. Правителството трябва да се съобрази с нашите препоръки, категорични са от института, защото иначе може да се стигне до идване в страната на МВФ и до ситуацията в Румъния, където "рязко се съкратиха пенсии и заплати".
Сякаш МВФ не е у нас повече от десетилетие, а Румъния не е преди нас по доходи, дори и след "рязкото съкращаване". С този пример от Института за пазарна икономика очевидно разчитат на незнание или пък на къса памет. Защото пенсиите в северната ни съседка не са пипани. Имаше предложение за 15% намаление, но през юни Върховният съд на Румъния го обяви за противоконституционно. Освен това се говореше да се посегне на най-високите пенсии, които между другото са 8800 евро!
На какво всъщност е стъпил т.нар. алтернативен бюджет? Преди всичко на орязване на социални права и намаляване на парите за най-бедните. Само така ще се дадат "възможности на икономиката да генерира растеж, който да донесе повече приходи в бюджета". Сред предложенията е университетите сами да определят колко студенти да приемат и какви такси да плащат те. Близко до ума е, че вузовете първо ще започнат да приемат повече студенти, без да се съобразяват с търсенето на пазара на труда, което означава, че ще бълват безработни висшисти. И второ, ще вдигнат таксите до небесата поради липса на друг изход при мизерни субсидии. Което пък означава, че образованието ще бъде недостижим лукс за повечето хора и ще е достъпно само за най-богатите. Ако някога дедите ни са продавали ниви, само и само да изучат децата си, днес земята може да осигури максимум година-две следване, и то при държавно регулираните такси, защото декар нива струва колкото квадратен метър мокет.
А и дребните и средни земеделци много скоро ще се откажат от поминъка си, приеме ли се друго предложение на Института за пазарна икономика - да се премахнат националните доплащания и данъчните преференции за земеделските производители. Ако това стане, най-вероятно българските плодове и зеленчуци ще имат бутиков характер. То и сега доматите, краставиците, та дори и тиквите ни не са конкурентни, тъй като субсидиите в другите страни от ЕС са в пъти по-високи от тези за нашите земеделци. Освен това там винаги намират начин под една или друга форма да отпускат и национални доплащания. А на държавите извън ЕС никой не им прави сметка субсидират ли, какво и с колко. Затова внасяме чесън и ряпа от Китай.
В алтернативния бюджет е заложено и силно ограничаване на субсидията за жп транспорта! Впрочем в държавните пари за държавните железници влизат и компенсациите за намалени и безплатни пътувания. Тъй като е близко до ума, че няма как силно да се намалят парите за текущата дейност, най-лесно е да се посегне на парите, отпускани за пътуване на ученици, студенти, пенсионери, инвалиди. Впрочем друго предложение е: част от пенсиите, особено инвалидните, да отпаднат. Все едно, че не сме член на ЕС, където в Социалните права на гражданите в Европейския съюз изрично е записано, че всеки има право на обезщетения за инвалидност и старост. Да не говорим за грижата към тези хора в Германия например, където начело е любимата на Бойко Борисов Ангела Меркел.
И още една социална придобивка трябвало да изчезне - ваучерите за храна. В Европа обаче ги има повече от век и системата там непрекъснато се разраства. Защото работодателите са разбрали, че ситият работи по-спокойно, повече и по-качествено.
Единственото предложение, което заслужава известни адмирации, е свиването на административните разходи с 20 процента. Това може да стане и без да се натоварват държавните служители с плащане на осигуровки, както предлага институтът. Просто броят на чиновниците трябва да бъде намален до равнището от 2008 и 2009 г. Защото докато Институтът по пазарна икономика огласяваше алтернативния си бюджет, от Българската стопанска камара изнесоха прелюбопитни данни: ако преди година най-много са били заетите в строителството, то сега най-много са в държавното управление.
Но да се върнем към големия учен и икономист Фридрих фон Хайек. И към неговата мисъл, която много удобно са прегърнали от Института за пазарна икономика, за да ни пробутват неолиберализъм. Само че точно идеите на неолиберализма за ненамеса на държавата в икономиката и пълна свобода на монополите са вече отречени навсякъде по света, особено в условия на криза. Нещо повече, още през 70-те години на миналия век възниква съмнението, че в неолиберализма прозира план или дори заговор на САЩ за глобализиране на американския капитализъм. През 1989 г. неолибералната политика се сдобива с ново име - Джон Уилямсон въвежда термина "вашингтонски консенсус". Това е група от десет препоръки, които влизат в "стандартния" реформистки пакет, приет с консенсус и предлаган за развиващи се страни от базирани във Вашингтон институции като Международния валутен фонд, Световната банка и Министерство на финансите на САЩ. Ха, дойдохме ли си на думата! С какви пари се издържа Институтът за пазарна икономика? Казват, че най-вече с американските на един не особено чужд на неолиберализма милиардер. Откъде дойде Симеон Дянков? Направо от "вашингтонсия консенсус". С други думи, Институтът за пазарна икономика иска йезуитски да оправдае правителството и да легитимира действията на финансовия ни министър, като ни докаже, че техните десни мерки не са чак толкова десни.
Въпросът обаче е защо изобщо приемаме точно този институт да ни предлага алтернативи? Защо само неговите представители години наред шестват из българските медии? И те всъщност истински икономисти ли са или рекламни агенти, на които им плащат, за да ни пробутват отречени или пък доста спорни, но приети с консенсус "стандартни реформистки пакети", от които печелят МВФ и Световната банка. А, и САЩ, за да имат пари за изпълнение на социалната програма на Барак Обама.