Вартоломей Скандальозний

На 29 ноември, неделя, 500 българи от Бургас, Варна, Видин, Враца, Хасково, Ямбол, Пловдив преизпълниха двора на българската черква в Одрин "Св. св. Константин и Елена". И почетоха блажената кончина на приснопаметния български екзарх Антим І; и отрупаха с цветя неговия паметник; и вкупом казаха, че няма сила на света, която може да махне този паметник; и палеха свещи в храма и се кръстеха, и се молеха пред ликовете на светците; и целунаха ръка на българския свещеник отец Александър Чакарък; и запяха "Мила Родино" и мюезинът не успя да заглуши българския химн; и черковният двор преливаше от въодушевление и достолепие, и от онзи възрожденски дух, възпламенен и възкръснал в сърцето българско.
По същото това време в другата българска черква в Одрин, "Св. Георги", се е разиграла една грозна, недостойна сцена - нахълтали като завоеватели четирима гръцки свещеници, изпратени от Вартоломей Цариградски, плюс 5 автобуса гръцки богомолци, и гръцките свещеници грубо изтласкали отец Александър, и му забранили да отслужи Божествената Света Литургия на български език в българския храм, и това не е за първи път.
Когато отец Александър дойде при нас, в "Св. св. Константин и Елена", нищо не каза, не се оплака. Смирен духовник е той, на него и на неговия баща, Филип Чакарък, дължим опазването на българските черкви в Одрин от разруха и ограбление. И на българската държава, която задели над половин милион евро за реставрация на двата български храма, построени от българи, с български пари за по 6-7 месеца - "Св. св. Константин и Елена" през 1869 г., "Св. Георги" през 1880 г.
Акцията на Вартоломей на 29 ноември е скандална, както е скандална неговата амбиция да превземе българските храмове в Одрин; скандална е неговата война срещу паметника на екзарх Антим І, срещу богослужението на български език и срещу Светата ни Църква; скандално е неговото самоизживяване като "православен папа" и неговото надменно отношение към православния български народ.
Скандално, недостойно и отмъстително. Както и неговата визита, организирана заради личния политически интерес на един академик, пощенлив да се види президент, и от едно чучело, което се явява президент. Пък Вартоломей и Давутоглу една мечта имат - да съживят Османската империя от света на мъртвите, та фанариотите да тровят душата българска, а Високата порта да се разпорежда с живота им. Пощенливият академик обслужи и двамата със срамотно лакейско усърдие.  
Още не може да преживее Вартоломей величествения Български Великден на 3 април 1860 г., нито Българската Екзархия, нито пренеприятния факт, че БПЦ е автокефална, независима, свободна, всенародна. И осъди и екзарха, и БПЦ, и православния български народ като схизматични, греховни и еретични.
По фанариотската логика на Вартоломей титаничните усилия за възстановяване на българската държава и държавност са грях и ерес - усилия, започнали от един Хилендарски монах, отец Паисий, и продължени от друг Хилендарски монах, екзарх Антим І, който ще стане председател на Учредителното и на първото Велико Народно Събрание, и ще съгради свободна България.
По фанариотската логика саможертвеното участие на българското духовенство в борбата за църковна и национална свобода, е дело сатанинско, богупротивно и еретично.
От което следва, че:
отец Матей Миткалото, йеромонах Генадий Драгалевски, поп Груйо Бански, поп Георги Тилев от Перущица, поп Калин от с. Ябълково, поп Минчо Кънчев, отците Иван и Янко от Котел, поп Тодор от Жеравна, отец Стефан от Казанлък, поп Харитон (предвождал 200 въстаници през Април 1876-а), поп Сава Катрафилов от Ботевата чета, отец Енчо (председател на Сопотския комитет), архимандрит Калиник, отец Аверкий от Кюстендил, митрополит Натанаил Охридски, митрополит Максим Пловдивски, монасите и монахините от Сопот, Самоков, Мъглиж, Кюстендил, Гложене, Дряново, архимандрит хаджи Макарий и братството на Троянския манастир, гдето Левски основава единствения в света монашески революционен комитет, светите новомъченици от Новоселския манастир, свети новомъченик отец Петър от Батак, Софроний Врачански, Иларион Макариополски, Иларион Ловчански, Паисий и Панарет Пловдивски, Авксентий Велешки, екзарх Антим І (благословил - о! ужас! - Христо Ботев), и - разбира се - йеродякон Игнатий, Апостолът на свободата Васил Левски - всички те и колко още са люде греховни, служители на Сатаната, и трябва да бъдат афоресани, анатемосани, отлъчени, низвергнати, прокълнати.
Защото за тях "няма нищо по-сладко от любовта към отечеството, и нищо по-желано, нищо по-честно от това, да положиш живота си за отечеството", както казва друг Хилендарски монах - Неофит Бозвели.
А вънкашният министър (ама много вънкашен!) мълчи позорно пред поредното Вартоломеево посегателство над Църква, Народ и Държава. За президента хич и не питайте. България президент няма.
Инак - голяма беля си докара Вартоломей - обедини българския народ. Който оттук нататък всяка година на 3 април, в деня на Българския Великден, ще се събира в двора на "Св. св. Константин и Елена" в Одрин. При екзарх Антим І. На 3 април - при Екзарха!