Въпроси, чиито отговори все още търсим

През октомври 1988 г., по инициатива на йеромонах Христофор Събев, във Велико Търново се поставят основите на неформалната организация "Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности".
На 3 ноември 1988 г. в 35-а аудитория на Софийския държавен университет е създаден неформален клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители на клуба стават 80 души, но след една година броят на неговите членове наброява около 300 души.
Между основателите има

много известни изявени творци и учени

като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев и др. Повечето от учредителите са членове на Българската комунистическа партия (БКП), а някои от тях - бивши активни борци против фашизма и капитализма, като поетът Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, философът професор Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко...
Клубът на т.нар. неформали излиза с декларация, че ще работи на основата на конституцията от 1971 г. и при пълна подкрепа на решенията на прословутия юлски пленум от 1987 г. С други думи, "неформалите" се обявяват за реформиране на социализма в духа на известната тогавашна съветска "перестройка".
Ръководството на БКП обаче е обезпокоено, тъй като в неформалния клуб вижда заплаха за устоите на партиятa и държавата, защото е създаден без негово решение и съгласие. Освен това е и извън контрола му. Именно поради тези причини се задвижват всички механизми и инструменти, с които БКП разполага, с цел да се парализира дейността на клуба.
Но изпълнението на задачата е неуспешно и целта не е постигната. На фона на раздвижилите се движения в тогавашните източноевропейски страни клубът на "неформалите" представлява първата организирана и

ярка проява на българското дисиденство

Всъщност със своето съществуване и дейност този клуб подготвяше обществото за организирано противопоставяне на съществуващата власт.
На заседание от 12 ноември 1988 г. на Политбюро на ЦК на БКП тогавашният председател на Държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков изненадващо за всички подава оставка от всички постове, с дата от 4 ноември 1988 г. Това свое решение той мотивира с думите, че този акт "произтича от нашите принципни постановки, развити на Юлския пленум на ЦК на БКП и на националната партийна конференция, по-конкретно от духа на мандатния принцип, макар той да не е станал условно и конституционно положение".
Политбюро не приема оставката на Тодор Живков с мотивировката, че тя щяла да доведе до "големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния (тогавашния - б.р.) решаващ момент на неговото извършване".
На 16 ноември 1988 г. следва нов акт, свързан с прекратяване дейността на вестник "Стършел", който е официално издание на ЦК на БКП и публикува остри хумористични и сатирични материали, засягащи интересите на властта. Малко по-късно, на 30 ноември, със заповед на ЦК на БКП е уволнен тогавашният главен редактор на вестник "Стършел" Христо Пелитев. През 1989 г. вестник "Стършел" отново е обявен за издание на ЦК на БКП, като на поста главен редактор е назначен Орлин Орлинов.
През февруари 1989 г. се създава независимият профсъюз "Подкрепа", изиграл съществена роля в борбата за демокрация. Събитията в края на 1988 г. и началото на 1989 г. са

прелюдията към още по-горещите събития

през есента на 1989 г., довели до "нежната революция" и създаването на основите на новата демократична власт.
На 10 ноември 1989 г. беше извършен актът на тъй наречената нежна революция. Последваха години на пълна разруха и унищожение на немалкото достижения на социализма във всички сфери на материалния, социален и духовен живот; безплатно образование и медицинска помощ, почивни станции и санаториуми; сравнително развита икономика със работещи базови отрасли като енергетика, металургия и металолеене, машиностроене и химическа промишленост, добро селско стопанство (земеделие и животновъдство). При преминаването от планова икономика към пазарна вместо оживление и движение напред се тръгна стремглаво надолу, за да попаднем на дъното, от което вече четвърт век не можем да се измъкнем. Започна байганьовско боричкане за власт на гърба на народа, който в болшинството си е обеднял и разочарован за разлика от шепата съмнително забогатели. Днес, четвърт век след смяната на обществената социалноикономическа система,

възникват много нерешени въпроси на прехода

към демокрация в условията на "новия световен ред", интеграцията и глобализацията.
Защо през тези 25 години не успяхме да се обединим, за да реализираме мечтите си за един по-справедлив свят и да се измъкнем от дъното. Или с други думи - продължаваме да затъваме и докога!?
Избра ли Човечеството най-правилния път на развитие след 1989 г.?
Изяде ли и тази своеобразна революция най верните си и истински революционери!?
Какъв би бил правилният и справедлив път на обществено-икономическо, социално, духовно и културно развитие!?
Нуждае ли се страната ни от ново Велико българско възраждане и кой би могъл да поведе народа!?
Заличиха ли се различията между бившите някогашни идеологически противници - капиталистическите, бившите социалистически страни и независимите страни от бившия Трети необвързан свят!?
Може ли човечеството, за разлика от джунглата, да живее без враг!? Защо се появи новият враг "Световният тероризъм". Причини за появата му.
Какво е практическото приложение на теорията на конвергенцията, разработена от идеолозите на капитализма преди 1989 г.?
Приложи ли се пак, за кой ли път,

т.нар. теория на "джунглата"

т.е. налагане волята на победителя в условията на установения "Нов световен ред"?
Какви структури от световен и европейски мащаб трябваше да бъдат закрити след 1989 г. и от капиталистическия свят, едновременно със закриването на СИВ и Варшавския договор от страна на бившите социалистически страни, и на тяхна основа да бъдат изградени нови пазарно-икономически и отбранителни структури, съобразно предизвикателствата на времето!? Как, на каква основа трябваше да бъдат създадени новите структури от типа на остарелите създадени и функциониращи в епохата на Студената война - НАТО, Европейският пазар, дори ООН, Съветът за сигурност и др.!?
Има ли Човечеството ясна дългосрочна стратегия в каква посока трябва да се развива, за да върви напред!?
Американският тип демокрация ли е върха на обществено-икономическото развитие на човечеството!?
Какви са съвременните глобални проблеми!? Преодолими ли са те? Накъде върви светът?
Това са част от въпросите, които продължават да вълнуват всички нас - 25 години след "нежната революция".
Накъде върви България в условията на глобализиращия се свят и на реализирания български вариант на демокрация?
Ще съумеем ли ние, българите, да преодолеем различията и противопоставянето в името на благоденствието на народа и Отечеството, на бъдещето на потомството, за да се измъкнем от незавидното дъно и да тръгнем напред!?
Ще намерим ли сами отговорите или ще оставим друг да го стори вместо нас, но така, че надали после ще го харесаме...