25 Май 2020понеделник15:54 ч.

Въпрос за 3 милиарда лева

/ брой: 234

автор:Димитър Събев

visibility 2110

Излишъкът в бюджета към края на ноември надхвърли 2.8 млрд. лв., което се равнява на 2.6% от прогнозния брутен вътрешен продукт. "Отличен резултат!" - ще каже някой без капка представа от макроикономика. Бюджетен излишък в този колосален размер е вреден по много причини, ще изредя само три-четири. 

Първо, той позволява пръскане на народни пари по усмотрение. Да оставим настрана безплатната реклама, която премиерът Борисов ще си направи по Коледа, когато през зъби процеди: "И на тях ще дадеме едни сто милиона..." Фискалната програма е институция на държавното управление. Когато утвърденият от Народното събрание план за приходите и разходите се подменя с ад хок решения според симпатиите на управляващите, освен неизбежната корупция възниква и въпросът кой е суверенът в тази държава.  

Второ, излишъкът в държавния бюджет създава дефицит в населението и бизнеса. Чудите се защо напоследък нямате достатъчно пари, макар че от телевизора се леят прослави на отличните показатели на държавно ниво? Едно от обясненията е бюджетният излишък. Националната икономика е свързана система и излишъкът на едни винаги е дефицит на други. 

Трето, огромният бюджетен излишък говори, че се спират капиталови разходи, които биха могли да осигурят развитие на нацията. Излишък днес означава дефицит на втора степен утре. Същото засяга и фетиша на българските власти - ниският държавен дълг. Германският икономист от XIX век Лоренц фон Щайн, основоположник на учението за публичната администрация и съветник при модернизацията на Япония, твърди: "Една страна без държавен дълг или прави твърде малко за бъдещето, или иска твърде много от настоящето". 

Като стана дума за германци, в България има един държавен служител, по-консервативен и от федералната бюджетна служба в Берлин. Казва се Владислав Горанов и в момента работи като министър на финансите. В Германия, където разбират нещо от публични приходи, са планирали бюджета за 2019 г. при очаквана цена на барел петрол тип "Брент" средно 76 долара през годината. Горанов гради бюджета на България за догодина при очаквана цена на брента под 60 долара.  

Цената на петрола е ключова за бюджета, тъй като ДДС върху вноса на петрол от страни извън ЕС носи милиарди. Ако умишлено заложиш нереално ниска цена на петрола, в бюджета ще влизат повече от планираните средства. Като "очаква" с 23% по-евтин петрол от германците, Горанов гарантира на правителството - също и през следващата, изборна година - поредните два-три милиарда лева "планиран излишък" за безотчетно харчене.       

Но може би правителството се бори с инфлацията, модифицирайки завета на Прехода: "За бога, братя, не купувайте"? Само че този път, вместо да разчита на съзнателния избор на хората, властта чисто и просто ги спира да купуват, като намалява количеството на парите в джоба им - чрез поддържане на огромния бюджетен излишък.  

А хората реагират, като теглят заеми, за да покрият текущите си нужди. За последните две години до края на октомври потребителските кредити са нараснали с 23% до над 9 млрд. лв. Това не е "кредитно оживление", а сладък бизнес за банките, които невинно се възползват от дефицита в населението, породен от лъскавия излишък в бюджета. 

Като светлина ще потъна...

автор:Елена Алекова

visibility 508

/ брой: 96

Не погубвайте българския език!

автор:Любомир Калев

visibility 940

/ брой: 96

Датата

автор:Дума

visibility 324

/ брой: 96

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ