21 Юли 2019неделя07:27 ч.

СНИМКА ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА

Срещи

Валерия Касиян: В БСТВ искаме да представим всички гледни точки

Все още не зная кое е истинското ми призвание. Ако някой ми помогне да го разбера, ще почерпя

/ брой: 42

автор:Зорница Веселинова

visibility 2261

Валерия Касиян завършва езикова гимназия в Благоевград с профил немски език, а после българска филология в СУ "Св.Кл.Охридски".

В ТВ7 първо води предаването "7 въпроса", след това "Акцент". В BiT води "Емисия България", а сега в БСТВ е шеф на новините и водеща на публицистичното предаване "В обектива". В ТВ7 снима документалните филми "Архитектът Луканов", "В името на розата", "Шифърът 21.12.2012", "Историята на Девети" и др.

- Симпатичната репортерка, която помня от в."Новинар", сега е шеф на новините в БСТВ. Това ли бе мечтата ти, Валя? 

- Мечтата ми не е да съм шеф, а да нямам шефове, да съм свободен електрон. Не ми бе мечта и да работя в телевизия. Отидох с рев в ТВ7, една седмица плаках. Преди това работих в сайта bnews.bg, който ръководеше Николай Бареков. В даден момент той каза: "Отиваме в ТВ7". Възразих, че не искам. Имах фобия от камери и от публичност, но Бареков заяви, че отиваме, защото обстоятелствата са такива.

- Кое беше бойното ти кръщение пред камерата?

- Трябваше максимално бързо да се адаптирам към телевизията, затова в новините всяка вечер ме пращаха на жива връзка. Първо, това беше тренинг - жива връзка отвън, отнякъде, за да свикна с появата пред камерата. През 2011 започнах да водя предаването "7 въпроса" заедно с една колежка. То бе бойното ми кръщение пред камера в студио. 

- Шокът голям ли бе?

- Отначало бе голям, особено първите 30-40 секунди, когато трябва "да отвориш" предаването. Адаптирах се в продължение на няколко месеца. Трябвало е да стане така, защото се налага да усвоим някакви кармични уроци, да преодолеем някакви спънки. 

- Коя е най-голямата ти спънка досега? 

- Досегашната ми най-голяма спънка е един от най-големите страхове, пред които съм се изправяла - да застана пред телевизионната камера.

- Правила ли си гафове пред телевизионната камера?

- Поканих в студиото на ТВ7 Красимир Райдовски. Не помня темата, но помня анонса, с който го представих. Вместо да кажа "ще разговаряме с бившия разузнавач ...", казах "ще разговаряме с ексразузнавача ...". Но когато произнесох тази фраза, се чу "ще разговаряме със сексразузнавача ...". Голяма веселба беше, Райдовски много се смя. 

- Известни личности бяха твои шефове: Мирослав Боршош, Николай Бареков, Сашо Диков. В момента началник ти е Любомир Коларов. Кой от тях най-много те е ядосвал?

 - Всички са ме ядосвали. Но те имат както недостатъци, така и положителни качества. От всички съм научила по нещо. Докато работих с него в сайта bnews.bg, Бареков беше изключително толерантен, държеше се уважително, зачиташе чуждото мнение. В ТВ7 отначало се държеше по същия начин. После с него се случи нещо - промени се пред очите ми.

- Наскоро Бареков обяви публично, че щял да става учител. Това навярно е поредният му номер?

- Отдавна не съм общувала с него. Напоследък той има екстравагантни идеи, които хвърля в пространството.

- Преди време той те обвини публично, че си получавала пари от банкера Цветан Василев. Получавала ли си наистина?

- Категорично не е вярно.

- Как се чувстваше в BiT, където шеф ти беше Сашо Диков?

-  Със Сашо Диков работих в BiT една година преди да я закрият, водих предаване. Той беше програмен шеф. Изключително взискателен, изключително претенциозен е към темите. Искаше в тях да се обхване всичко възможно. Емоционалността е голямата му слабост - трудно сдържа нервите си. Но школата, която изкарах при него, е невероятна. За няколко месеца научаваш това, което иначе би научил в продължение на години. При Сашо се чувствах свободна. 

- А в БСТВ чувстваш ли се свободна? Можеш ли  да избираш събеседниците си, или шефът нарежда с кого да разговаряш и с кого - не? 

- До момента върху мен не е имало никакъв журналистически натиск, надявам се и в бъдеще да няма. Всички заедно разискваме проблемите, темите, дневния ред на програмата, на предаванията. Няма никакво значение кой на каква възраст е, важното е професионалното отношение към работата.

- Корнелия Нинова няколко пъти се срещна с екипа на телевизията. Инструктира ли ви с кого какво да разговаряте, кои събеседници да каните и кои - не?

 - Тя наистина дойде няколко пъти, видя студиата, мина през нюзрума и каза: "Благодаря ви, страхотни сте, чувствайте се свободни, нямате ограничения".

- А имате ли ограничения?

- Нямаме. Можем да каним представители на ГЕРБ, ДПС, или други политически партии. Друг е въпросът дали те приемат поканите ни.

- Приемат ли ги?

- Засега трудно. Не зная дали е въпрос на политическа дисциплина, или нещо друго. Няма да се отказваме, те са добре дошли. Искаме да представим всички гледни точки.

- Като шеф на новините би ли казала как ги подреждате? Ако някоя няма отношение към БСП, но е много важна, има ли шанса да е първата в емисията? 

- Естествено, че ще бъде първа новина, ако е достатъчно важна и от национална значимост. Но, примерно, не приемаме катастрофи и подобни новини от криминалната хроника да са първа новина. Дори ако са изключително шокиращи. Не е редно да са водещи, не е и възпитателно.

-  Как възпитаваш 5-годишното си момиченце? Кои са приоритетите ти?

- Възпитанието не става с думи, става с пример. Това, което искам за Любослава, е да е по-самоуверена и с по-голямо самочувствие от мен. И да не жертва основните си принципи.

- Била ли си жертва на някого, или на нещо? Някои хора например са жертви на родителски, или собствени амбиции.

- Жертва на родителски амбиции в никакъв случай не съм била. Даже не зная какви са били техните амбиции за мен. Самата аз никога не съм имала амбицията да стана журналист.

- Каква искаше да станеш?

- До ден днешен не зная каква искам да стана, камо ли пък като малка. Да, много често децата знаят отрано какви искат да станат и това много им помага в живота, защото имат конкретна цел, която следват. Със сигурност никога не съм планирала да стана журналист. Когато бях в Х-ХI клас, може би защото се изявявах като литератор, един съученик ми казваше: "Валерия, теб си те представям след няколко години като журналистката Валерия Велева." Смях се, защото се казвам Валерия Касиян Велкова. Фамилните ни имена - моето и на Валерия Велева, са доста сходни. В даден момент, когато завършиш висшето си образование, обстоятелствата се стичат така, че попадаш някъде. 

- Ти къде попадна?

- Първата медия, в която попаднах, беше вестник "Стандарт": дори не бях репортер, там отговарях за радио и телевизионното прослушване, това ми беше първата работа. Така се оказах в медиите и до ден днешен не мога да се измъкна от тях. И все още не зная кое е моето истинско призвание. Ако някой ми помогне да го разбера, ще го почерпя.

- Имаш ли някакъв талант, освен писането?

- Не мога да пея, не мога да рисувам. Когато  бях 6-7 годишна, се запалих по балета. Исках да стана балерина, ходих една година на балет. Представях си, че веднага ще ме пуснат на сцената, но реалността се оказа доста по-различна - само какичките ги пускаха. Търпението винаги е било едно от слабите ми места. Не умея да чакам, не съм търпелива и като видях, че трябва да се чака и да полагаш усилия, преди да видиш резултата, внезапно се отказах от балета.

- Би ли се отказала от БСТВ, ако получиш по-изгодна оферта от друга телевизия? 

- Не мога да кажа как бих реагирала в такъв случай, но съм категорична за следното: най-важното е дали се чувстваш на подходящото за теб място, дали работиш спокойно. В момента твърдя, че се чувствам добре в БСТВ. Там имам предаване, в което разполагам с пълна свобода. Никой не ми подсказва теми, гости, не ми пренарежда предаването. Чувствам се добре там и се надявам и в бъдеще нещата да продължат така. А в големите телевизии много често има много интриги, много напрежение, чиято цена не знам дали си струва да плати човек. Но пък човек никога не знае какво ще му поднесе съдбата, как ще го изненада. 

- Коя е най-неприятната изненада, поднесена ти от съдбата?

- Имало е неприятни изненади, но никак не ми се говори за тях. 

- А най-приятната изненада коя е?

- Най-приятната изненада е Любослава. Защото до 5-6-ия месец на бременността бях убедена, че ще имам момче. Детето се оказа момиченце, то е най-големият подарък от съдбата.

- С коя от световноизвестните личности искаш да те срещне съдбата, за да я интервюираш?

 - Много бих искала да интервюирам руския президент Владимир Путин. В понеделник у нас пристига руският премиер Дмитрий Медведев, но той  не е толкова интересен както Путин.

- Кого от известните българи не би искала да интервюираш? 

- Не бих искала да интервюирам Антон Тодоров. 

- Кое обстоятелство, коя причина би те накарала да се превъртиш, както се превърта той - като палачинка?

- Не мога да си го представя. Как успяват да го направят някои хора?! Дори ако е въпрос на оцеляване, по-скоро бих рискувала професията си, ще се занимавам с друго нещо, но надали бих се превъртяла като Антон Тодоров.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ