Проекти извън ПВУ били застрашени заради реформата в БЕХ

Реформата в Българския енергиен холдинг е най-голямата бомба в националния план за възстановяване и устойчивост. Ако България не изпълни поетия ангажимент да извади въглищните предприятия от БЕХ в нов холдинг, страната рискува да й бъдат замразени близо 500 млн. евро. Пропускът да се извърши това обаче ще застраши и проекти извън ПВУ - цялото финансиране на трите въглищни региона по линия на Фонда за справедлив преход. Напънът на културното министерство да навакса плащанията по финансираните от ПВУ културни проекти няма да завърши навреме в рамките на срока за четвъртото плащане, но ще има успех до окончателния краен срок-август. Това обяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.
По-рано днес Пеканов съобщи, че България очаква да получи над 1 млрд. евро през юни по Националния план за възстановяване и устойчивост. Сумата включва поисканото от страната ни четвърто плащане по плана в размер на 900 млн. евро и разплащане на замразените заради липса на реформи в антикорупционната комисия близо 370 млн. евро. На брифинга в МС Пеканов уточни, че това са само очаквания, защото от 25 мерки по линия на четвъртото плащане България е отчела 19 и до края на следваща седмица трябва да отчете останалите 6. Именно в списъка с 6-те неизпълнени мерки попада много тежка реформа, която много трудно ще мине - за ново структуриране и ценообразуване във ВиК сектора. Реформата в БЕХ като очаквана стъпка може да има по-тежки последици при петото плащане, когато се очаква да бъде създадено новото холдингово дружество. 
"За пет години България получи половината от средствата по ПВУ. Остават три месеца да получим другата половина. Залогът е близо 3 милиарда евро в следващите три месеца", коментира Пеканов, цитиран от БНР. Придвижването на забавените закони, изисквани по Националния план за възстановяване и устойчивост, бе една от първите задачи на правителството. 
По данни на служебния кабинет до края на август държавата трябва да разплати близо 4 млрд. евро по ПВУ. Заради технологичното забавяне в изплащането на средствата правителството възнамерява да изтегли предварително нов дълг. Последното пето плащане по плана е в размер на 1,6 млрд. евро. 
В края на миналата седмица стана известно, че кабинетът "Радев" ще иска зелена светлина от парламента да поеме 3,8 млрд. евро дълг още преди приемането на бюджета за 2026 г., като парите от новия дълг щели да бъдат насочени за разплащане на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да приключат до края на август. Така временно парите щели да се ползват за плащанията по ПВУ, но те междувременно ще бъдат разплатени от ЕК и всъщност дългът се взима за покриване на дефицита.