В защита на съгласието
/ брой: 264
Гл.ас. д-р Чавдар СТОЯНОВ
С всеки ден протестите стават все по-агресивни, радикализирани, без визия за бъдещото развитие на страната, но не по-многобройни. Просто придобиват яростен оттенък и за съжаление вече натрапчиво напомнят за късната есен на 1996-а и мрачната зима на 1997-а, когато кипнаха политическите страсти. Режимът, който тогавашните събития доведоха на власт, не бе нито демократичен, нито толерантен, още по-малко социален и европейски. Управлението на Иван Костов заложи началото на големия грабеж на прехода, отхвърли диалога, игнорира съгласието, разруши солидарността, съсипа значими индустриални постижения, създавани с десетилетия.
Днес отново реваншисти яхват недоволството, а част от студентите цинично биват употребявани за политически цели в развихрящото се общо политическо противоборство. Без да се дава възможност за изява и на другата гледна точка - против окупациите, в подкрепа на Орешарски, срещу дестабилизацията и хаоса в държавата в навечерието на зимата, в защита на все по-застрашения граждански мир.
Не разбирам позицията, че не било необходимо свикването на национален митинг, който да консолидира привържениците на кабинета и да отхвърли призивите за реваншизъм и платените провокации, рушащи конституционния ред. Можело да се провокира сблъсък. Не съм съгласен. Чрез национална демонстрация ще се обективира ясна увереност, че българите не са заложници на провалената десница. Българското общество е разделено, съществуват разнолики групи и демокрацията предполага равнопоставеност в политческия дебат и изява на всички гледни точки, а не едностранчивост и телевизионни манипулации.
Левицата няма право да стои безучастна пред виковете "червени боклуци" и горенето на лика на премиера, пред самоуправството на самопровазгласилите се за "ранобудни" младежи и подкрепящите окупацията реститути, разиграващи батални сцени в центъра на София. Гражданите са свободни и могат мирно и според изискванията на закона да изразяват своя граждански протест и остро несъгласие с ретроградните опити за шантаж, обявявайки се в подкрепа за стабилните и работещи институции, обединявайки се около няколко национални приоритета.
Бежанският поток е сериозно предизвикателство, което идва в тежък социален момент. Вихрят се ксенофобия и откровени призиви и прояви на расизъм и нетолерантност, рушащи правата на човека и основните свободи. Необходим е мощен призив за активност в защита на Конституцията и законността, против конфронтацията и езика на омразата. Начинът мнението на хората да бъде чуто е един - национална демонстрация в София. Заливащата ни омраза се нуждае от ответна реакция - цивилизована, мирна, демократична.
Случващото се след парламентарните избори не е изненада. Този филм сме го гледали, знаем как завършва и какво следва. Имаме ли право на безучастност? Предсрочни избори не са необходими, ГЕРБ нямат право да се докосват до властта след проваления четиригодишен мандат. Аргументите на разума и солидарността са по-силни. Нека ясно ги отстояваме чрез гражданска активност, защото след месец или два може да е късно.