"В света на мълчанието" изкристализират ценностните неща

Разказано от Вели Чаушев

Риболовът е мълчание при това съсредоточие върху кордичката и ушенцето на кукичката. Ако човек пресметне, при това мълчание накрая са казани петнайсет думи. От тях няма нито една, която да е клетва за вярност, но то през цялата зима може да бъде преразказвано и припомняно като топъл ден.
Първият си такъм купих от Кипър. Влюбих се в една въдица, отделих 5 лири - много пари за онова време - и си я купих. Веднъж оставих колата си в сервиза да ми я оправят. Когато отидох да я взема, се оказа, че са ми откраднали всичките въдици.
Втори път си набавих такъми, но разбиха мазето и пак ги откраднаха. Имах солидна германска лодка - и нея откраднаха. В името на риболова чак от Талин си донесох извънбордов двигател "Ветерок". Не знам защо, но него не го откраднаха. Размина му се. Имаше един период, в който не ме носеше риболовната страст. Бях се отскубнал от кукичката.
Напоследък станах морски рибар. Малко трудно ходя по водоемите и по реките. От 45 години всяко лято съм в Балчик и се познавам с всички местни рибари. Неудобно ми е да ползвам техните такъми, още повече че поради несръчност ги правя зян. Затова отново започнах да се снабдявам с въдици.
Морето е философия. Морето... Стига ти само да го гледаш. Имам чувството, че край морето хората са по-различни. И ти, който идваш от сушата за 15-20 дни, ставаш по-различен. Неговият хоризонт те прави по-широк, неговата мощ те прави по-силен, неговата буря с вечната си енергия, която се бие в брега, те прави по-едър, прави те по-щедър. Край морето хората са по-освободени. Морето те кара да се съблечеш и физически, и душевно, за да бъдеш по-близо до него. В морето има нещо, което само големите поети успяват да кажат. Още като споменеш думата море, в теб възниква желание за сила, за младост, за вечност. Валери Петров има една невероятна поема: "Сбогом, мое море, сбогом, вечност, жадувана моя." Спирам дотук, за да не би да предизвикам морето с нещо дребно.
Веднъж ни качиха с колегата Никола Анастасов като почетни гости на катер. Случихме на огромен пасаж от сафрид. С него само вадехме чепаретата. Другите ни помагаха и ги откачаха с невероятна сръчност. Хванахме по една лондра*. Това беше първо и мащабно риболовно преживяване за Колето.
Случвало ми се е да размишлявам за общото и различното между платената любов и платения риболов. Да си купиш удоволствие е далеч по-невкусно, отколкото сам да го предизвикаш. Вижте каква красота има в това, когато ухажваш една дама и тя да не се спре при теб. Там, където има граница, която трябва да минеш между "Да" и "Не", е рискът, който те прави творец. Там, където всичко е сигурно, ти не си красив. Имам чувството, че си лишен от мисъл, от въображение. При онова, платеното, всичко е готово. Едното трябва да се съблече, другото да се улови.
В театъра и в киното най-приятните герои за игра са неудачниците. Спомнете си Чарли Чаплин. Ако той е в "платеното", той не би бил толкова велик. Той играе в "неплатеното", в своята неудачност, в своята несполука. Ето дори и вие, журналистите, пишещи за риболова, не отивате да интервюирате хората от риболовните кораби и промишления риболов. Вие пишете за тези, които се мъчат да направят от своята страст удоволствие. Много по-ценно е, когато един човек изповяда улова на една риба, отколкото улова на един тон риба.
Много глупости говорим в "света на говоренето". "В света на мълчанието" изкристализират ценностните неща.
__________

Лондра* - пластмасова каса за морски риболов.