В "Св. Иван Рилски" лекуват безкръвно инсулт

Тони от Плевен е на 20 г. В резултат на малформация е получила мозъчен кръвоизлив. Човек обикновено не подозира за проблема, докато не стане белята, обяснява д-р Каменов. Ако на Тони й беше направена обичайна операция, трябвало е да бъде отворена главата й, трябвало е да лежи в болница поне 8-10 дни и да си тръгне оттам с превръзки. Но Тони е имала своеобразен късмет - оперирана е в понеделник и си тръгва от болницата в сряда без превръзки, без следи от операция и ако желае, ще може до няколко дни да се върне на работа. След няколко седмици ще трябва да дойде до София за контролен преглед. Естествено, ще й бъде приложено съответното лечение с антиагреганти (препарати, които не допускат образуването на тромби).
 
Това става благодарение на уникалната не само за България апаратура за образна диагностика - цифров рентгеноскоп, компютърен томограф, магнитен резонанс и бипланов ангиограф. С нея може да се извършват т.нар. ендовасуларни минимално инвазивни интервенции, при които се лекуват мозъчни аневризми, артериовенозни малформации и други мозъчно-съдови заболявания, които водят до инсулти. Това е съвременното лечение на съдовата патология на мозъка, обяснява проф. Венцеслав Бусарски, началник на клиниката по неврохирургия. Първите трима пациенти с мозъчни аневризми и малформации бяха оперирани в началото на седмицата от неврохирурга проф. Бриганти от Неаполския университет. Той обяснява, че в болницата, в която работи в Неапол, годишно се правят по 100 до 150 такива интервенции. По думите му една от причините да дойде да оперира в "Св. Иван Рилски" е удоволствието да работи със супермодерното оборудване. Проф. Бриганти е готов да идва всеки месец, за да прави операции и да обучава български екип, след което те да отидат на обучение в Неапол.
Достатъчно късно е за България да започнат едва през 2011 г. да се правят тези операции, но има възможност нещата да се компенсират, коментира  д-р Лъчезар Пенев, началник на отделението по образна диагностика.
В момента двама млади неврохирурзи се подготвят за извършването на такива интервенции и вероятно много скоро ще могат сами да оперират.
На този етап тези операции са планови, но когато се подготви персонал, ще може да се правят и по спешност. За да се направи операция по спешност на инсулт, пациентът трябва да бъде докаран в болницата до 4 часа след получаване на исхемичния инсулт, когато има запушване на кръвоносен съд.
Дотук са хубавите неща. Младите лекари ще може да се каже, че имат достатъчно опит, за да оперират сами, ако са направили определен брой операции.
Идеята на екипа на болница "Св. Иван Рилски" е всички операции на аневризма да се правят по съвременния начин и само случаите, за които има нарочни медицински показания, да се оперират по класическия начин. Така се работи по света. Няма съперничество между двата метода на лечение - избира се най-доброто за пациента, коментира проф. Бусарски.
Но дали ще може да бъде направена тази бройка, не е ясно, защото консумативите за тези безкръвни операции може да струват от 17 до 30 хил. лв. Най-"евтини" може да са операциите при артериовенозни малформации, защото при тях се ползва само лепило. Но когато има аневризми, цената на консумативите зависи от големината на аневризма - дали ще бъде нужна една или няколко спирали. Една спирала е около 2 хил. лв... В момента всички тези операции се плащат от близките на пациентите. И за съжаление в момента подборът на пациентите, на които ще може да се правят въпросните операции, ще зависи само от възможността им да плащат кеш.
Самата операция може да да се прави по клинична пътека за т.нар. ендоваскуларни интервенции при заболявания на главния и на гръбначния мозък.
На настоящия етап НЗОК не заплаща въпросните спирали, стентове и лепила - все неща, които по безкръвен начин се вкарват в съдовете, за да бъдат предотвратени кръвоизливите.
ДУМА припомня, че въпросната уникална апаратура е закупена от МЗ по времето на министър д-р Евгений Желев и бе монтирана в края на м.г. На 13 декември тя бе официално открита от премиера Бойко Борисов и здравния министър д-р Стефан Константинов. Тогава на премиера бе обяснено от какво има нужда, за да може всеки пациент да се възползва от възможностите на новата апаратура. "Държавата ще поеме тези разходи", заяви Бойко Борисов. Тогава той коментира, че парите, които ще се дадат за пациент за стандартно изследване с хирургическа интервенция и болнични, са много повече от тези, нужни за консуматив за новия уред. "Сега сме възложили докторите да ни кажат колко са тези болни, за да може да заделим тези пари за тези пружинки, където им слагат, казано на жаргон, в мозъците и сметката, която трябва да излезе в полза на апаратурата, която открихме, че едно отваряне на черепа с болничните, с грижата за него са много повече накрая от 15 хил. лв. консуматив".
Изпълнителният директор на болницата д-р Дечо Дечев незабавно направи въпросния "план" и го изпрати по надлежния ред до министър Константинов. До този момент обаче д-р Дечев няма отговор от МЗ. "Ако министерството обяви търг, средната цена на една операция ще падне наполовина", коментира д-р Дечев пред ДУМА. Той поясни, че най-вероятно около 200 до 250 души годишно ще се нуждаят от въпросните операции.