Снимка Dir.bg
Денят на срещите - оправдаха ли се очакванията?
Европа получи урок по водене на политика
Приключи дългоочакваната тристранна среща между президентите на Китай, Русия и САЩ в Шънджън. Днешният ден спокойно може да бъде запомнен като "Деня на срещите", защото основната бе предшествана от няколко на четири очи между главните участници. Вероятно това трябваше да ни подскаже, че помежду си ще обсъдят двустранните им въпроси, а после ще се говори по-глобално. А това автоматично изключва Украйна като основна точка. Както Пекин неведнъж е подчертавал, това не е негова война, не е страна в нея, води се далеч от него и... съответно няма право да се намесва.
За тристранната среща се спекулираше по всякакви начини - щяла да бъде новата Ялта, европейските лидери се опасяваха, че ще бъдат взети важни решения без тяхно участие, Володимир Зеленски се надяваше, каквото и да стане, да не бъде ощетен, а единственото, което тримата държавни глави бяха съобщили още преди няколко дни, бе, че става въпрос за "историческа среща". И тя наистина е такава, защото за пръв път в историята президентите на тези държави разговарят едновременно, на една маса. Но понеже в Европа сме свикнали винаги да търсим под вола теле, а и все по-отслабващата й роля на световната политическа сцена е осезаема, единственото, което можеше да направи, бе да всее страх. Предстояло прекрояване на териториите. Неслучайно от "Коалицията на желаещите" обявиха, че и те ще се съберат в Берлин, след като разберат резултатите от тристранката, за да обсъдят какви мерки да предприемат по-нататък. Допълнително напрежение създаде фактът, че събитието започна два часа по-късно.
Но всички предшестващи ключовото събитие въпроси, догадки, конспирации бяха излишни. Всеки, който е наясно как китайските политици мислят и действат, знае, че основните точки в дневния ред щяха да включват само теми, които са от съществено значение за трите държави. И така, до подялба на света не се стигна. На европейския континент може да си отдъхнат спокойно. Думите на Доналд Тръмп, че трите държави "пишат история", вече могат да се тълкуват по различен начин.
Още преди време президентът Си Дзинпин категорично заяви, че когато се обсъжда въпросът за войната в Украйна, е необходимо и ЕС да седне на масата за преговори, защото това се случва на територията на Стария континент. Точка по въпроса. А Пекин няма навика да не си спазва думата. Т.е. тук опираме до факта, че европейците не познават достатъчно добре народопсихологията на една от световните сили. Или изхождат от типичното за Запада поведение - днес да се казва едно, а утре - точно обратното. Това е една от най-съществените разлики между източните и западните политици. На Изток казаната дума има тежестта на закон, веднъж дадена, не може да бъде отменена, но на Запад виждаме, че това съвсем не е така. Европа получи урок по водене на политика.
Китайският президент и руският държавен глава подчертаха споделената отговорност на трите световни сили за поддържането на глобалния мир, стратегическата стабилност и решаването на регионалните конфликти. Важното беше да се осигури едно по-добро бъдеще. Интересното е кой как си го представя. На Запад - това представлява неговата пълна хегемония, всички да се съобразяват с исканията му и начина, по който разбира "демокрацията", било то и да се наложи да използва военна сила. На Изток идеята е за един многополюсен свят, споделена отговорност за мир и стабилност навсякъде и народите сами да определят управлението си, а конфликтите да се решават по мирен път. В този ред на мисли представата Си, Путин и Тръмп да седнат на една маса и да разговарят, изглеждаше нереалистична. Но се случи. И точно това я прави историческа. Протече спокойно, с умерен тон, всеки изложи и защити идеите си и след 80 минути си стиснаха ръцете като цивилизовани хора.
Обсъжданите теми? Изкуственият интелект - който създава както значителни икономически възможности, така и опасения на международно равнище; реформирането на ООН - и трите държави са не само членове на организацията, но и част от нейните основателки, така че затрудненото й функциониране и нужда от промени ги притесняват; ядрените оръжия, търговските отношения и др. Приета бе и Декларация на държавните глави на Русия, Китай и Съединените щати относно мира, с която се задължават да служат за пример на останалия свят. Кратко, точно и ясно. Поведението им беше на големи хора, на истински политици, които са наясно, че погледите на всички народи са вперени в тях. А както в Китай твърдят - политиците трябва да служат за пример на хората; те задават еталона на поведение. Дали това няма да се окаже още един урок за Европа?
