В "Стряха" е показан животът на моето поколение

ХРИСТО ДОБРОТИНОВ е роден на 8 май 1952 г. във Велико Търново. По образование е юрист. Публикувал е книгите "Погребението на капитанската шапка", получила Националната награда "Южна пролет" за първа книга, "Отвъд снега", "Спомен за курорта", "Бракове в София", "Игра на конспиратори", "В търсене на холивудския прислужник", получила годишната награда за проза за 2020 г. на Съюза на българските писатели. Разкази на Добротинов са превеждани на руски, полски, немски и турски език. За романа "Светулките ще ти покажат пътя" той получи Националната награда "Христо Г. Данов", 2022 г. Член е на СБП и на българския ПЕН-център.
Новата книга на Христо Добротинов "Стряха" ще има премиера на 30 ноември от 18 ч. в Книжен център "Гринуич" в София и ще бъде представена от Румяна Пашалийска.

- Г-н Добротинов, какви са основните теми и проблеми, които намират художествена реализация в новия Ви роман?
- Най-напред искам да изразя благодарността си към издателство "Хермес" за доверието да издаде "Стряха". Не съм от пишещите, които предварително обмислят какви проблеми да поставят в книгите си и какви рецепти да предложат за тяхното решаване. Аз просто разказвам истории и се старая да увлека. Ако тези две условия са спазени, то читателят сам ще направи своите изводи. Но най-общо: в "Стряха" е показан животът на едно поколение - моето. На преден план излиза паметта - като философия за значението на миналото и като преобразяваща сила за бъдещето. Възниква и въпросът доколко в разбирането за малката Родина - дом, семейство, дълг - се крие ключът към възприемането на големия свят. Не на последно място "Стряха" е израз на почит към всичко - призвание, творчество, живот, което е свързано с най-големия според мен български писател - Ангел Каралийчев.
- Ангел Каралийчев и неговото творчество са неизменна част от сюжета. Каква според вас е ролята на приказките за запазване на родовата памет?
- Приказките не само запазват народната памет, но възпитават, носят духа на доброто. Те могат да променят света, стига техните ценности да станат част от нас и да определят нашите постъпки. Това съм се опитал да покажа с образа на главния герой в "Стряха" - Х., чието детство е вплетено в магията на приказките на Ангел Каралийчев, а писателят го орисва още със самото му раждане. Не съм дал име на героя, защото вярвам, че на негово място може да бъде всеки един от нас. Пресичането на "Приказния свят" на Ангел Каралийчев със съдбата на главния герой в повествованието не е случайно. Вярвам, че това ще бъде очаквана и задължителна среща и за бъдещите поколения. Поетът Фурнаджиев  смята, че Ангел Каралийчев ще бъде четен, докато има българска земя и български език.
- Изграждате плътни и запомнящи се образи. Как се променят те в контекста на обществено-политическия живот в България, който в романовото време обхваща периода от Първата световна война до наши дни?
- Главният герой Х. е адвокат и се изправя пред дилемата за разликата между справедливостта, морала и закона. Този избор предполага и по-ярък образ. А иначе: съществува повторяемост в човешкото поведение, особено в гранични периоди, само амплитудите са по-големи - по-усърдно е нагаждането (виждаме го и сега), по-жестоки са предателствата, по-тъжно е съжалението за пропуснатата любов, това ни показва историята. Всеки определя живота си така, както го разбира, и в този извод няма упрек.

Из интервю с писателя, предоставено на ДУМА от ИК "Хермес"