![](images/2022/11/82208.jpg)
Снимка БГНЕС
Акцент
В София още властва метлата
Столичната община продължава да налива десетки милиони в чистота, но със съмнителен ефект
/ брой: 228
Деси ВЕЛЕВА
В София продължава да е на почит метлата. Тя властва по улици, подлези, градини, спирки и алеи. Десетилетия я размятат служителите на различни фирми, спечелили обществени поръчки за милиони, и няма изгледи да излезе скоро в пенсия. Механизираното почистване не е непознато на кметството, но все още е далеч от доминиращо присъствие по пътните настилки на града, сочат отчетите по план-сметките за чистота през последните години.
Новото разпределение на средствата за почистването на столицата за следващата година бе представено наскоро от ръководството на кметството и е на дневен ред за обществено обсъждане до 3 декември. Едва след това докладът ще бъде разпределен по ресорните комисии и ще влезе за обсъждане и приемане в Столичния общински съвет.
Общината отново се кани да дава рекордни суми за борба с мръсотията със съмнителен ефект, показват сметките. За следващата година ръстът на средствата, които ще се изразходват в тази област, е с 22,5 милиона лева повече от настоящата или с близо 40 милиона лева повече от предходната.
![](../images/2022/11/82209.jpg)
Над 260 милиона лева се предвижда да се дадат на почистващи фирми за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, за проучване, изграждане, поддържане и закриване на депата или други инсталации за отпадъци. Доколко е ефективно харченето им - вижда всеки: мръсни тротоари и градинки, затрупани контейнери за смет, ежегодно изненадани от снега общински служители.
А метлата е в центъра. Тя илюстрира отлично какъв е шансът на софиянци да се измъкнат от общото бунище и да открият по-практичен и съвременен начин за употреба на парите им. За деветте месеца на тази година са изметени ръчно 846 000 дка площи, а механизирано - близо три пъти по-малко - 261 000 дка. Механичното почистване е намаляло с почти 30 на сто в сравнение със същия период на 2021 г. Парите за тази дейност също бележат спад - от 2,8 млн. лева на 2,1 млн. лева за тези две години. В плановете нещата обаче изглеждат далеч по-оптимистични и за следващата година пак се предвиждат повече площи за почистване. Резултатите ще видим в бъдещия отчет.
Столичната община е решила да даде и 3,8 млн. лева допълнително на фирмите, които събират и извозват отпадъците. Дружествата, свързани с братя Домусчиеви, Румен Гайтански-Вълка и консорциуми около "Титан", вече ще си делят 78 млн. лева. годишно. Те спечелиха последните две рекордни обществени поръчки, за да се наместят удобно и постоянно на този доходен пазар.
![](../images/2022/11/82210.jpg)
Основните разходи на общината и през следващата година ще са за цялостното поддържане на обществените площи, сочи още план-сметката. Те са в размер на 101,5 млн. лева или с 5 млн. лева повече от настоящата година. Най-голямо увеличение е предвидено по перото за третиране на битовите отпадъци - 8,7 млн. лева. В план-сметката обаче няма никакво обяснение какво налага този 25-процентов ръст на общия бюджет.
В същото време за някои дейности в предишния бюджет има заложени доста средства, които не са усвоени. До края на септември не е направено нищо за рекултивация и надграждане на депо "Садината" - клетка 1 и клетка 2. Заложени са 1 милион лева, а не е направен и лев разход. По програмата от мероприятия за подобряване на техническата и инженерната инфраструктура и качеството на живот в район "Кремиковци" и район "Сердика" е изразходвана едва една трета от предвидените 600 000 лева.
![](../images/2022/11/82211.jpg)
Нула лева стоят в графата за разходи, които е трябвало да бъдат направени и за изграждане на фотоволтаична система за собствени нужди, за оптимизация на пречиствателната станция за отпадъчни води "Садината", за изграждане на площадки за третиране на строителни отпадъци и на едрогабаритни отпадъци. Така още 2 милиона лева остават неусвоени. Много ниско е изпълнението и по дейностите за закриване и завършване рекултивацията на депо за битови отпадъци в кв. "Суходол" и рекултивацията на депото в Долни Богров. Излиза, че за цялата дейност по проучване, проектиране, изграждане и закриване на депата за битови отпадъци за 2022 г., вместо 17,6 млн. лева, са изразходвани едва 4,3 млн. лева.
Според предложената от управляващите план-сметка за чистотата за поредна година столичани няма да плащат по-висока такса смет. Тя остава 1,6 промила върху данъчната оценка за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията, и 10 промила върху отчетната стойност за нежилищните имоти на предприятията. В предходни години общинските съветници от БСП предлагаха таксата да бъде намалена с 10 на сто заради по-голяма от предвидената събираемост по това перо, но идеята така и не беше одобрявана.
Към 30 септември постъпленията от такса битови отпадъци са 169 млн. лева за текущата година и 40,9 млн. лева за минали години. Основен източник на това финансиране са юридическите лица или предприятията. Техният относителен дял в общата сума от такса смет е над 70 на сто през последните 3 години. За следващата година се очаква гражданите (физически лица) да платят 59 млн. лева за такса смет, останалите 155 млн. лева ще дойдат именно от предприятията.
От план-сметката може да се види как са разпределени парите по райони и колко боклуци изхвърлят жителите им. Най-скъпо излиза сметосъбирането и извозването в район "Витоша" - 5,8 млн. лева. Жителите му обаче не изхвърлят най-много боклук - 24,4 тона на година. Над 31 тона се събират от обитателите на район "Люлин", но за почистването му се отделят по-малко средства - 4,5 млн. лева. Най-малко боклук произвеждат в малките и по-крайни райони - "Изгрев", "Триадица-център", "Банкя", "Кремиковци" и "Нови Искър".
Очакваме тези предвидени милиони да бъдат разпределени и оползотворени по правилата, за да видим максимален ефект за средата нас.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.