06 Юли 2020понеделник11:55 ч.

Свободата

В съзаклятие с барон Хирш и неговите хора

Как бе създаден първият интернационален таен революционен комитет в организацията на Васил Левски

/ брой: 160

автор:Илия Пехливанов

visibility 10024

През 1870-1872 г. българи, чехи и поляци от строежа на Баронхиршовата железница с маршрут Цариград-Одрин-Пловдив-Белово създават първия интернационален таен революционен комитет в организацията на Васил Левски.
Присъствието на видния австрийски магнат-строител осигурява една реално свободна територия в пределите на Османската империя. Създателят на единствената по рода си за ХIХ столетие революционно-демократична народна партия се свързва напълно естествено със спонтанно съставеното съдружие от чешки инженери, местни учители и свещеници. С помощта на Георги Данчов Зографина и на комитета в Чирпан той прекосява река Марица откъм село Алтън чаир (днешното Златна ливада), предрешен като невеста, с помощта на доверен комитетски лодкар. Той лично се среща с европейските инженери. Те остават очаровани от напредничавостта на неговите идеи и спомагат дейно за тяхното въплътяване в живо дело.
Председателят на революционния комитет Димитър Хубенов Ралов става учител в хасковското село Ябълково през 1869 г. и с жар се захваща за работа. Той се стреми да дава разностранни познания на млади и стари. Води светско обучение по най-модерните за времето системи (т.нар. метода на Бърт и Ланкастер, взаимоучителните таблици на Неофит Рилски и пр.).
За кратко време Ябълковското училище се превръща в привлекателно средище за разпространяване на нови идеи и сред учителите в околността. Даскал Ралов работи редом с поп Калин, който пътешества из Русия, като посещава и град Самара с намерение да привлече съмишленици в борбата за освобождаването на България от турско робство.
През 1971 г. на строежа на Баронхиршовата железница пристигат чешките инженери Иржи (наричан впоследствие по нашему Георги) Прошек, Антонин Пелц, Антонин Свобода и полският граф Станислав Домбровски.
В двора на поп Калин е построена сграда за тях, която Иржи Прошек символично назовава Славянския дом. Освен стаите за живеене на инженерите, тук има голям хол, който служи за библиотека-читалня и за разни тържества и увеселения. Тук идват не само будни хора от селото, но и от цялата околност; тук могат да се четат издания на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев и Любен Каравелов; тук се раздават безплатно учебници и помагала на сиромашки деца; тук е съставен детски хор, който разучава бунтовни песни; тук Прошек записва български народни песни и обичаи...
В Славянския дом е честван подобаващо  тържествено празникът 11 май. По същото време свободните западни славяни празнуват 1000-годишнината от Великоморавската мисия на Кирил и Методий със създаването на славянската азбука и 1000-годишнината от кончината на славянския първоучител Кирил. Вдъхновено слово произнася даскал Ралов. То е предназначено повече за хора, които не познават в подробности живота и делото на двамата солунски братя. Учителят подробно говори за общославянското значение на Кирило-Методиевото дело.
Според описанието на съвременници домът е обкичен с цветя и венци. Прималелите от вълнение дечица запяват песни, на които ги е учил Прошек. Свалили капи, бащите клатят доволно глави, а майките прибърсват по някоя сълза. След Ралов Прошек говори за величието на българския народ, за мощта на славянското племе, за неговото славно минало, както е разказвал неведнъж за това в училище на малките си ученици. Прибавя и други думи - за скорошния край на робството, това трябва да стане тяхно дело. За всеобщата отговорност към бъдещето, когато свободата ще озари тяхното битие.
Редом със заниманията в училище Прошек води скрито край селото с младежите "солдатски", сиреч военни, упражнения. Едновременно с горното той събира всевъзможни сведения за турските безчинства над българското население и по тайни канали ги изпраща в Прага на своя брат Богдан, а той от своя страна ги разпраща по европейските вестници. Това подготвя европейското обществено мнение в защита на българите, особено след зверствата на поробителите през Априлското въстание - 1876 г.
Очаквайки осъдения на процеса в София Васил Левски да бъде откаран по железницата в Цариград и изправен пред Високата порта, ябълковци се подготвят да участват в акцията на старозагорци и чирпанлии да бъде нападнат влакът и да бъде освободен Апостолът. Изглежда турската полиция узнава своевременно за това намерение и турците не поемат риска с толкова дълго пътуване на Левски, а той е обесен в София.
През август 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война, хората от ябълковския комитет демонтират 300 метра от железницата край селото и по такъв начин забавят с няколко дни придвижването на армията на Сюлейман паша от Цариград към Шипченския проход. Когато съдбата на България е замряла в колебание, това смело действие в значителна степен решава изхода  на цялата война. Какво би станало наистина, ако Сюлейман Безумни беше атакувал Орлово гнездо, преди да пристигнат конниците на генерал Радецки?
А граф Домбровски, който е с дълбок белег от руска сабя на лицето си от полското въстание, събира конна чета, която се сражава на страната на руската армия в битката с армията на Вейсел паша край Шейново, където и загива.
Невероятни са превъплъщенията на този патриот и славянин! Негов родственик е Ярослав Домбровски - военният ръководител на Парижката комуна, познат от публицистиката на Ботев, който загива на барикадите.
Всичко това прави Ябълковския  комитет - духом и телом - наистина интернационален. И Вътрешната революционна организация като цяло - ценност за европейската история. Остава тя да стане достатъчно известна и на българи, и на небългари - неотложно задължение на бъдещи историци, писатели, публицисти.


    Запаметено върху камък

По решение на общинския съвет в Димитровград срещу 3 март 2013 г. - денят на освобождението на България от турско робство, в Ябълково бе открита паметна стела за първия интернационален комитет в организацията на Васил Левски. Присъстваха потомци на чешките и полските инженери - строители на Баронхиршовата железница, и родственици на съзаклятници от революциония комитет. Главен организатор беше народното читалище "Васил Левски". Деца рецитираха "Епопея на забравените" от Иван Вазов.
Внукът на Богдан Прошек, който носи неговото име, роден и живеещ в София, обяви, че дарява средства да се изгради в близко бъдеще нов Славянски дом близо до мястото, където се е намирал някогашният възрожденски Славянски дом, саморазрушил се през 30-те години на отминалия век - единствена по архитектурния си вид съвременна сграда за читалищна дейност.
                                                                                                     

Печатът на Българския революционен централен комитет

Строители на железницата от Цариград до Белово. Сред тях са чешките инженери Иржи Прошек (правият четвърти поред отляво надясно), Антонин Пелц (първият вляво на втория ред), и Антонин Свобода (крайният вдясно на първия ред). Фотографията е направена през декември 1871 г. в с. Ени махле (дн. Гарваново), Хасковско. Оригиналът се съхранява у инж. Ян Кадела, внук на Иржи Прошек, живущ понастоящем в Прага



Граф Станислав Домбровски - портрет


Иржи Прошек

Тренът на път


Първи учители, проповедници и просветители

В Централния държавен исторически архив се съхраняват слова на даскал Димитър Ралов по случай Деня на Кирил и Методий (11 май по ст. стил), закриването на учебната година, годишните изпити и по други обществени поводи. До края на живота си той поддържа писмовна връзка с бившите си ученици. Поместваме две от тези слова - достатъчно изразителен пример за напредничавото мислене на даскал Ралов и за неговата любов към природата.

Днес в целий славянский мир и в най-глухотя място, дето живее славянин, ся усеща голямо движение. Днес всички славяни тържествуват и ся надпреварват - село със село, град с град, народ с народ кой по-великолепно тържество да стори. Също и ний като част от славянството, като част от българския народ сме ся събрали да отправим теплите си молитви към Бога чрез нашите единокръвни съплеменници, чрез нашите свети отци двамата братя Кирил и Методия. Тези два брата са наши учители.
Тези двама братя са родом славяни от града Солун, синове на някой си Лъва от доста богата и благородна фамилия. Те още от детинството ся отличили по любовта към народност, защото Кирил още на две години дете, майка му ся разболяла,  той не щял да бозае гръцко мляко...
Кирил, който бил най-ученият във времето си мъж във Византийската империя, презрял мирския живот и ся покалугерил. След няколко години брат му ся отличил в управлението си и станал обичан на царя и велможите, чтото имал надежда да ся изкачи на по-голям чин, но той оставил службата, слязъл в Цариград, та и той ся покалугерил. И двамата братя ся събрали наедно, та крояха как да покръстят народа си български, който на онова време киснел още в идолопоклонство.
И така целият български народ ся покръстил. То не било така лесно, защото трябвало бой да ся прави и кръв да ся пролива, за което не му е сега думата да ся говори.
Щом ся покръсти Борис, дойде в България и Кирил. Той като учен нареди нашето "Аз-Буки", та с него преведе Свещеното писание на българский язик, а и някои чужди букви употребявали. Написа още много поучителни книги. Отвориха училища и станаха първи учители, проповедници и просветители на българския народ.
Като свършиха тва, те заминаха по другите славянски земи да проповядват словото Божие като апостоли и навсякъде оставаха безброй ученици, затова ги наричаме славянски апостоли.
Днес целий славянский свят ги празнува и тържествува.
Има ли за нас по-голям и по-тържествен ден от днешния, когато празнуваме двамата братя, светите отци Кирила и Методия, които ся ни обърнали от идолопоклонници, от безбожници в истиннохристиянската вяра, вярата в създателя и промислителя Бога, които ся ни наредили и дали в ръцете писмо и книга?

(Слово, произнесено на 11 май 1863 г. в Славянския дом на строежа на Баронхиршовата железница)


Водата само лошите язици и неправдите човешки не може да умие

За да живеем на тоз свят, нам са потребни светлина и вода. Без тях всичко би пусто. Без светлина не би било свят, а без вода светът би бил пуст. Без вода по земята не би живели ни человеци, ни животни, нито растения, нито небото би украсено със сребро-златните облаци, които през голямата жега пазят земята от огнените слънчеви лъчи, а през големите студове я обличат с бялата си снежна риза; следователно водата е нужна на всички и за всичко - на человеци, на животни, на риби, на птици, на гори, на полета и на цветове.
Затова Всеблагий толкова е наспорил водата, чтото тя е три пъти повече от всичката суша на нашата земя. Тя се намира в безбройни морета, езера, реки и извори. И защото всичко не може да живее близо при водата и да ся насища с вода и за да има навсякъде вода, Бог отреди тази работа за слънцето - то да я разнася там, гдето е нужно. Слънцето грее и свети, та от морето излиза пара, парата я вдига на облаци и гдето трябова там да пада на дъжд. Наистина дъждът е едно от най-големите благодеяния за тварите и за земята...
Но всъде еднако ли ся разливат тези Божии благодеяния? Не. И до днес още има страни, дето не знаят още какво нещо е дъжд. Какъв ли е пък животът по таквиз места? Разбира се, че този живот е най-несносният на света. Най-първо може ли там да има трева, дървие и всякакъв род растения? Може ли да живеят животните и най-малките насекоми. И най-после може ли там да живее жива душа и человек? Какъв би бил живота на един человек там, гдето няма вода? С какво би си той потушил жаждата? С какво би ся той прохладил и успокоил? С какво би такъв человек си сварил и приготвил нужната храна? С какво би ся той очистил от различните нечистотии?
Ето за какво, господа, трябва да благодарим на Бога, че не е оставил да бъде нашата земя, а най-паче нашето село пустиня. Бог създаде человека с необикновен разум, така, чтото той да може да обръща всичко, създадено от Бога, за своя полза. Водата така премъдро е създадена от Бога, както и кръвта в человеческото тяло. Освиен оная вода, която гледаме връз земята, то и безброй жилици кръстосват вътрешността на земята.
Ето, тази е прочее едничката най-голяма Божия благодат, от която человеците ся ползуват, стига само да ся потрудят.
Но както человеците не са еднакви помежду си по имот, така и разните страни на земята не са еднакви по имот с вода. Ако ся бяхме заселили по места, гдето няма вода, то колко големи трудове, колко големи сили бихме иждивили за вода. Затова че ни една стъпка без вода ся не може, защото водата е потребна за всичко. Тя всичко умива,  очистя - само лошите язици и неправдите човешки не може да умие.

(Произнесено при освещаването на новите чешми в Ябълково, 17 декември 1880 г.)

10 км опашка на „Кулата“ още от сутринта

автор:Дума

visibility 84

Българите влизат в Словакия само след PCR тест

автор:Дума

visibility 91

Борисов заряза мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 126

С 6 лв. по-скъпа е потребителската кошница

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 126

Големите търговци плашат с бензинова криза

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 126

Старите жилища поскъпват по-бързо от новите

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 126

Кланици се оказаха огнища на COVID-19 и в Австрия

автор:Дума

visibility 88

Рекорден брой новозаразени в световен мащаб

автор:Дума

visibility 100

Втора локална карантина в Испания

автор:Дума

visibility 219

На гол тумбак - чифте компютри

автор:Велиана Христова

visibility 392

/ брой: 126

Въпроси за бъдещата работа на КЕВР

visibility 286

/ брой: 126

Новата конституция на Путин

автор:Мирослав Попов

visibility 286

/ брой: 126

ПЕНКА КАЛИНКОВА

visibility 219

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ