В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ

Божидар ТОМОВ

    Около мен всичко живо емигрира, ей така - изпокачи се на самолетите и хайде. Като прелетните птички, които оттука - хврък към топлите страни. Ама ще кажете, че Аляска (щото и там имам емигрирал познат) не е най-топлото място на света. Не знам, може и да не е, може да е на хвърлей от Северния полюс, но тамошната топлофикация няма никакви задължения към никого и в този смисъл може да се каже, че мястото е достатъчно топло за която и да е прелетна птичка през всички сезони на годината.
    Цялото това положение с емиграцията мене лично силно ме засегна - допреди време се събирахме с група приятели в една сладкарница, но приятелите се пръснаха, някои от тях даже не си допиха питиетата. Като чуха, че населението емигрира и те - хайде, да не останат назад. Остана празно пространство около мен, и като си поръчам нещо, сам да си викам наздраве. Но това само в началото, защото после и барманът емигрира и заведението мина на пълно самообслужване. Влизаш, наливаш си, каквото ти се пие, плащаш, сядаш и така нататък. После като разбра собственикът, като разбра, че само аз влизам в сладкарницата, постави автомат с любимото ми питие и едно голямо огледало - да не се чувствам самотен. Самият той също замина нанякъде...
    В нашата кооперация, след като изпоемигрираха всички, в техните апартаменти надойдоха роднини от провинцията, които ходеха на курсове по чужди езици и обикаляха банките, за да теглят спестяванията си в чужда валута - евро, долари, паунди, а някои по-скромни: във форинти. Само да съм някъде другаде - каза ми един от тях.
    Нямаше как - трябваше и аз да тръгна. Отдавна си бях избрал посоката, но в началото изпитвах колебания: ще ме разбират ли там, където бях решил да отида. Пътят до мечтаната страна не беше дълъг, самолетен билет не ми беше нужен и багаж нямах много, само умствения си, а и той не бе кой знае какво, не тежеше особено.
    Просто затворих очи, притиснах с длани ушите си, дъхът си спрях даже и знаех, че така мога да продължа много дълго. Вечно дори. Да, завинаги. Защото бях емигрирал в себе си. Получих гражданство веднага и затова сега ако ме срещнете, не се учудвайте, че не ви поздравявам. Тъй се е случило може би, че сме емигрирали в различни посоки.