23 Май 2024четвъртък17:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимка Кирил Христов

Срещи

ХРИСТИНА КОСТОВА:

Рисуването преобърна живота ми

Винаги се стремя да намеря светлината, не само като нейна външна проява, а и като светлина в душите, казва авторката на изложбата "Реката на забравата", подредена в Музея на София

/ брой: 80

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 3566

ХРИСТИНА КОСТОВА е родена на 15 април 1974 г. в Дупница. През 2000 г. завършва Техническия университет в София, специалност "Текстилна техника и технологии". До 2018 г. работи в сферата на образованието като учителка, а по-късно и като директорка на професионална гимназия. Страстта й към рисуването се изявява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. През април 2021 г. получава неочаквана покана да участва в груповата изложба "Акварелисти и ценители" в галерия "Джамията" в Дупница. През 2022 г. завършва следдипломна квалификация, специалност "Живопис", при проф. д-р Здравка Василева в Националната художествена академия. Десетки нейни картини се намират в частни домове в България, Германия и САЩ. Христина Костова има двама сина. Първата й самостоятелна изложба "Реката на забравата" е подредена в Регионалния исторически музей в София до 19 май.

- Госпожо Костова, първата Ви самостоятелна изложба се нарича "Реката на забравата". Защо избрахте тази картина за водеща творба и за име на цялата сбирка от 30 картини?
- Защото потапяйки се в работа, някак си забравям за живота извън ателието. И просто пътувам към себе си, далеч от време и пространство... Донякъде я свързвам и с реката на забравата Лета. И защото рисуването наистина преобърна живота ми, сякаш съм пила от реката на забравата.

Водещата картина, дала името на изложбата - "Реката на забравата"

- Всички Ваши картини са озаглавени. Името на една картина е като името на човека - това е първата представа, която събеседникът/зрителят добива. Как избирате имената им?
- Според моето усещане, когато съм рисувала - какво точно искам да предам на хората. Но истината е, че много от заглавията на картините са създадени след консултации с моята половинка. Той понякога има по-различен поглед за нещата, които съм създала, и вижда други пластове. Първите мазки в композицията са най-трудни, но когато картината стане готова, след известен период от време, както стана и с "Реката на забравата", която рисувах с месеци, идеята леко може и да се промени, в зависимост от усещанията за тази картина. В крайна сметка ги именувам, когато сложа и последния щрих.
- Споделихте, че страстта Ви към рисуването избухва преди около 5 години. Но сигурно назад във времето Вашите заложби са имали някакви проявления.
- В детството си съм рисувала в училище, както всички деца, но повече ми вървяха точните науки, затова моите родители ме насочиха към инженерството. Обаче красотата на всичко около мен винаги ме е вълнувала - може би това е повлияло по някакъв начин, но никога преди това не съм рисувала.
- Срещата Ви с руския художник Александър Сергеев ли отключи Вашата творческа енергия?
- Нещото, което отключи творческата ми същност, е мъжът в живота ми. Веднъж му направих скица с молив на лист хартия и той ми обърна внимание колко точно са уловени характерните му черти. През този период имах много свободно време, видях в интернет обява за ателие за рисуване с чаша вино - това в последните години е доста модерно. И реших да се запиша. Имах късмета точно този ден курса да води руският художник Александър Сергеев, който идва по 3-4 пъти в годината в България за това ателие и хората рисуват под негово ръководство. После отидох още два-три пъти, защото ми стана интересно. И първата ми нарисувана и завършена с Александър Сергеев маслена картина, която дори още не беше изсъхнала, беше продадена веднага. Това много ме изненада, тогава разбрах, че може би наистина имам талант и се насочих към рисуването. Но за да се случи всичко това, пак повтарям, е "виновен" моят любим, който не ме оставя нито за миг да се колебая, а непрекъснато ме ръчка да вървя напред и да се развивам.
- Но не оставате на любителско равнище, а решавате да завършите следдипломна квалификация в Националната художествена академия.
- В началото рисувах вкъщи и се самообучавах. Опитвах се да правя различни неща, четях много за бои, за лакове, за текстури, за цветове, търсех информация в интернет. Но в един момент си дадох сметка, че мога да получа професионални съвети за различни техники, които трябва да овладея, за да развия собствения си стил. Тогава реших да запиша следдипломна квалификация. Беше ми необходимо дори и чисто практически: за да бъда художник, да продавам картините си, и за да бъда коректна пред държавата, упражнявайки свободна професия, трябва да имам документ. Дадох си сметка, че трябва бързо да наваксам пропуснатото време за творчество.

"Нощни макове"

- Светлината има специална роля във Вашите картини - и когато е ярка и слънчева, и когато е приглушена, загатната.
- Винаги се стремя да намеря светлината, да вървя към нея и не само като нейна външна проява, а и като светлина в душите. Винаги търся най-светлото, най-чистото, най-доброто, както в природата, така и у хората. Колкото и да е тъмно и страшно, човек винаги трябва да има надежда, че ще последва лъч светлина. Смея да твърдя, че се обграждам с добри хора и не допускам лошото да взема превес в живота ми. Имала съм доста тежки моменти, но не позволявам това да ме обсеби и знам, че винаги след нещо лошо следва нещо два пъти по-хубаво. Светлината винаги е с мен.
- Имате впечатления за днешните млади хора. Често ги упрекват в незаинтересованост, липса на дълбочина и отношение към истинските ценности в живота - може ли да се твърди подобно нещо?
- И е така, и не е така. Когато бях на 17-18-20 години, казваха същото за нас - че не ни интересува нищо и как ще градим бъдеще. А всъщност и животът се променя, стана доста по-трудно да се живее и материалното малко повече вълнува младите хора от духовното. Това, че абсолютно всичко е достъпно - по телевизия, радио, интернет, дори за децата, няма как да не промени мирогледа им. С развитието на технологиите младите свикнаха всичко да получават бързо и наготово. Навремето, за да мога да си напиша темата за домашна работа по някой предмет, трябваше да изчета много книги и материали. Докато сега с натискането на едно копче всичко идва наготово и те не полагат много усилия, за да намерят информация, която да им бъде полезна. А точно с полагането на усилия се трупа опит, човек се обогатява и след това може да използва тези знания за развитието си.
- Какво е хубавото, ценното, приятното, което остава у Вас като спомен, като чувство от годините като учителка?
- Първо, годините бяха хубави, аз бях млада... Удовлетворението е голямо да научиш някого на нещо, да видиш млади хора, които се развиват, и да знаеш, че си помогнал поне с нещо мъничко един човек да върви по своя път. Липсват ми контактите с децата, защото много зареждат. Те кипят от енергия, те са лъчезарни, светли, не са се сблъскали с трудностите на живота и умовете и душите им още не са помрачени.
- Смятате ли, че ако изкуствата бъдат сериозно застъпени в учебната програма, това би довело не само до по-високо качество на възпитанието на младежите, но и до осъзнаване на много от тях на талантите, на истинското им призвание?
- Да, смятам, че е така. В учебните програми няма достатъчно часове за изкуство - рисуване, музика, театър, кино... Навремето имахме драмкръжоци в училищата и още като дете можеше да изразяваш себе си по начин, който ти харесва, и някой някъде да забележи, че си талантлив. Аз ходех на кръжок по биология, на танци, пеех в хора на училището, всичко това развива човека. Изкуството се докосва до душата, а младите са много лесни за докосване, извайване, осъзнаване в най-ранна възраст. Талантът се забелязва в човека, докато е по-млад.
- На откриването на изложбата споделихте, че за семейството, за близките Ви основната смяна на посоката на Вашите интереси и занимания е била изненада. А след откриването, прекрасната визия и звученето на изложбата като цяло, какви отзиви получихте?
- Бях страшно притеснена и развълнувана, защото това е първата ми изява пред публика и защото с картините разкривам себе си. Много съм щастлива от реакцията на хората, от това, че получавам съобщения с поздравления и насърчение да продължавам да рисувам. Беше ми важна тази жива обратна връзка - от познати и непознати. Надявам се някога наистина да успея да изразя изцяло себе си. Както в картината, която съм направила мото на изложбата - онези души, които са предопределени да се върнат отново, трябва да пият от реката на забравата, преди да дойдат пак в света на живите за нов живот. Така и на мен ми се иска да пия от реката на забравата и да се върна в света с нови сили, както го направих завчера, в света на художниците и хората на изкуството.
Защото с промяната, която направих, животът ми се преобърна на 180 градуса. Живея по съвсем различен начин, отделям време на прекрасния мъж до мен, който винаги ме подкрепя и взема участие във всяко мое начинание. За него е особено важно да успея, което значи, че той страшно много ме обича. Само човек, който много обича, може да покаже слабостите на любимия си и да търси начин, заедно с него, да ги превъзмогне и да го превърне в по-добър човек. Той е любовта на живота ми и най-големият ми критик. Благодарна съм на семейството, на синовете ми, които винаги са били моя опора. Когато започнах да рисувам, те приеха увлечението ми за нормално и бяха много толерантни. Най-хубавото е, че хобито ми се превърна в професия и че го правя с любов, носи ми наслада и удоволствие. Благодарна съм на всички, които ми помогнаха това да се случи, и не на последно, а на първо място съм благодарна на Господ, че ми е дал шанса да изразявам себе си по точно този начин.

С над 80% се сринаха чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 95

Между 80 и 150 лева на година за застраховка на жилището

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 95

Част от лавандулата може да остане по полето

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 95

Три страни в Европа признават Палестина

автор:Дума

visibility 320

/ брой: 95

Румъния вдига с 10% най-ниските заплати

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 95

ЕС одобри закон за изкуствения интелект

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 95

Нидерландия забранява международните осиновявания

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 95

За нормално бъдеще

автор:Ина Михайлова

visibility 683

/ брой: 95

България не е готова за еврозоната

автор:Евгени Гаврилов

visibility 339

/ брой: 95

Позорна статистика

автор:Аида Паникян

visibility 337

/ брой: 95

Защо парите бягат

автор:Евгени Гаврилов

visibility 323

/ брой: 95

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ