В природата се влиза като в храм

Ловът е начин човек да се върне към земята, към гората, към дивата природа, да се усети част от нея и да разбере колко е безумен животът, който живеем в градовете. Много по-добре е да си приказваш с едно дърво в гората, отколкото с едно дърво, облечено в дрехи. Този контакт с природата не означава, че винаги трябва да има жертва, дивеч, който да лежи в краката ти. Ловът е и друг начин да общуваш с хората. Като тръгнем на лов, оставяме една част от духовните си багажи, амбициите си, болките си, злобата си оттам, откъдето тръгваме, за да отидем по-чисти в природата. Отивайки в нея, като че ли влизаме в храм.
Природата убива само това, което е недъгаво. Обществото убива често най-кадърното си. Мисля, че една от драмите, от болките на българското общество, особено на политическия нрав, е да се отстраняват и убиват най-можещите хора. В природата не е така. Най-красивите, най-силните, най-жизнените си екземпляри тя ги съхранява и ги ползва, защото историята на природата е по-вечна и по-силна от историята на човечеството. Природата дирижира по един уникален начин своя свят и би било добре, ако ние, хората, се поучим от нея. От една страна, да дадем правото на силния да ръководи и да възпроизвежда човешкия род, но да направим и онова, което природата не прави - да се опитаме да даваме право и на слабите, и на болните, и на низшите да съществуват в обществото. За съжаление в това отношение заприличваме на природата. Нейната сила ние превръщаме в слабост на обществото.