В очакване на чудо

ДАНС ще разследва незаконни ислямски училища в няколко града. Имаме новина, драги читатели? Нямаме. Веднъж годишно, или по-рядко в последните двайсетина години, някоя институция се плесва по челото, че положението е "изтървано". И предприема епизодична, в повечето случаи толерантно-компромисна акция. Докато се размине. Обикновено срещу символична глоба нелегалното сборище затваря врати. До следващата масирана кампания, подплатена с обещания за учение зад граница, лъскав телефон, модерна кола, супер лаптоп. Или просто по принуда - заради липса на алтернатива, безизходица и безработица, предимно деца и младежи не открият притегателната сила на Корана.
Едва ли е необходимо да сме пророци, за да кажем, че радикалният ислям настъпва. И че опазването на целостта на държавата и нацията не е епизодичен ангажимент на една или друга институция. Жалко, ако ДАНС разбира от медийни репортажи за нелегални ислямски училища. За какво са ни социални служби и Държавна агенция за закрила на детето, ако подобни форми на "обучение" гарантират правото на живот, социална справедливост и свобода на подрастващите? Имаме ли нужда от куп институции, които на хартия отговарят за образованието, възпитанието и развитието на младото поколение? И вие вярвате ли, че Главното мюфтийство не е наясно какво прави едната ръка, когато другата е в джоба?
В последните години държавата изостави големи групи от хора на произвола на съдбата. Част от българомохамеданите се почувстваха предадени и обърнаха поглед към щедрите спонсори от ислямския свят. Ромите в гетата прегърнаха Корана в търсене на ново самочувствие, признание и значимост, защото така и не ги намериха в политическите игри с тях.
Днес млади българчета рецитират Корана - мелодично и без да го разбират. И това явно не е проблем - нито за тях, нито за родителите им. Защото тайни емисари им внушават, че това е едно от чудесата на Корана. Дано само държавата да не очаква чудо.