В неуправляема Гърция става все по-сложно
/ брой: 106
Резултатите от парламентарните избори в Гърция показват, че партията "Нова демокрация" е получила 18,89% (108 мандата), поднеслата най-голяма изненада на тези избори Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) - 16,76% (52 мандата) и ПАСОК - 13,20% (41 мандата).
Другите в парламента ще бъдат "Независими гърци" - 10,59% (33), Комунистическата партия - 8,48% (26), неонацистката "Златна зора" - 6,97% (21) и Демократичната левица - 6,10% (19 мандата).
Избирателите оставиха извън парламента три формации, които досега имаха депутати - Народния православен сбор ЛАОС, Еколозите Зелени и Демократичния алианс. Въздържалите се да гласуват са около 40%, а тези, които са решили в последния момент да дадат своя вот, са около 30 на сто.
Най-големи са загубите за "Нова демокрация" и социалистическата ПАСОК, тъй като изтичането на гласове е било най-голямо към по-малки политически сили и най вече към левицата и крайнодясната "Златна зора". Гръмкият провал на големите партии в Гърция в резултат на наказателния вот, въпросителните около бъдещото управление на страната и необходимостта да се промени меморандумът с ЕС, който позволи финансовото оцеляване на страната, развълнуваха гърците. Гърция ще фалира и в крайна сметка ще излезе от еврозоната, тъй като страната едва ли ще се сдобие с правителство, което да продължи политиката на рестрикции, договорена с международните кредитори, за да се пребори с кризата, смятат анализаторите от "Кепитъл икономикс".
Тъй като нито една политическа сила не получи необходимото мнозинство за самостоятелно правителство, лидерът на консерваторите Андонис Самарас излезе с предложение да бъде сформиран кабинет на националното единство. Лидерът на социалистите Евангелос Венизелос призова за "сформиране на проевропейско правителство на националното единство с участие на всички сили, които декларират европейската си ориентация". Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас обяви, че ще се опита да бъде сформирано правителство на левицата, което да денонсира кредитното споразумение и меморандума.
В рамките на 10 дни трябва да се намери възможност за формиране на правителство, тъй като на 17 май е предвидено да бъде свикан новият парламент. Конституцията предвижда процедура за проучвателни мандати, които ще се връчват от президента на страната, на първите три партии. Мандатите ще се дават през три дни. Ако не се стигне до решение, президентът разпуска парламента и възлага на Държавния съвет, Върховния съд или Контролния съвет да състави служебен кабинет на най-широка основа, който да организира нови избори.
Резултатите от изборите в Гърция и Сърбия показват засилване на национализма и пробив на крайните и антисистемни партии, заяви българският евродепутат Ивайло Калфин. Той добави, че балканският национализъм винаги е водил до войни, конфликти и разруха.
Като член на ЕП Калфин беше част от алтернативната "тройка" за Гърция, която излезе с предложения за мерки за растеж и заетост в добавка към налаганите от ЕК, МВФ и ЕЦБ програми за свиване на бюджетните разходи, за икономии и намаляване на заплатите.
"Гърция влиза в тежка политическа фаза. Както можеше да се очаква, парламентарните избори не решиха нито един проблем, по-скоро поставиха нови. Според Калфин сформирането на правителство, което да продължи усилията за бюджетна консолидация, ще е трудно, а дори и да се състави то ще има крехко мнозинство и яростна опозиция.