В небрано лозе

Не може да не усещате абсурда, в който живеем? Дори Кафка ще се почувства като в небрано лозе, ако за ден се отърка в родната действителност. В онази, в която служебният премиер с апломб заявява: "Българският избирател ще накаже тези, които прибягват към компромати." С манипулативно-предизборното си съждение Марин Райков не ни каза нищо. Всъщност каза твърде много. Дипломатичното изречение бе излъчено с идеята всеки да тълкува както иска и както може скандалите със СРС-тата, подслушването и другите дивотии, на които сме свидетели през последните дни, месеци и години.
Ако някой е разбрал, да пита...
Какво визира под компромати служебният премиер? Неверни и измислени ли са записите и героите в тях? Компромати ли наричаме станалите обществено достояние факти, потвърдени с показания и признания? Откога счупихме критериите си, че да наказваме онези, които си служат с истината, и да ваем паметници на лъжците и престъпниците? Да, няма да отричаме нестандартната гледна точка на ГЕРБ и на техния лидер, за когото разпитът в прокуратурата е разговор. (Какво ли е влизането в затвора?) 
А може би т.нар. компромати са синоним на истина? Неудобна. Ако е така, дали премиерът визира някого като изпълнител и поръчител с тези си думи? Дали разграничава поръчителя от изпълнителя? А оневинява ли изпълнителя за сметка на поръчителя? Или застава срещу правораздаването? И защо, вместо да коментира престъплението, извършено от предшественика му, се опитва да ни баламосва с приказки за компромати?
Комай на големи баламурници приличаме. Толкова големи, че и проф. Михаил Константинов има безочието да ни размаха схемата за манипулация и фалшификация на изборите. За това обаче натовареният с мандат от президента да проведе честни и прозрачни избори служебен премиер и дума не обелва. За да не се окаже в небрано лозе пред своите.