Едно наум
Проф. Камен Богданов:
В нашите магазини има много имитации на скъпоценни камъни
/ брой: 64
- Проф. Богданов, разкажете ни повече за двойниците на диамантите и какво място намират на пазара в България?
- В последните години у нас има няколко големи фирми, които предлагат висококачествени диаманти и те са класифицирани със сертификати. Имитации и двойници съществуват от древността, за това се споменава още в 16 век в трактатите на Леонардо да Винчи, където дават съвети как да се разграничават истинските скъпоценни камъни от техните имитации. При диамантите най-разпространената имитация е от кубичен циркон, който е синтетичен, но по блясък се доближава до диаманта.
- Можем ли да го разпознаем, без да търсим помощта на гемолог?
- Невинаги може да се разпознае имитацията, особено когато камъкът е монтиран в бижу. Въпреки, че за специалистите специфичният блясък на диаманта не може да бъде объркан. Съществува един елементарен метод за разпознаване на диаманта. Поради това, че този минерал има висок коефициент на лъчепречупване и разсейва светлината, когато той се постави върху текст или черта с химикал, тя не може да се види. Има обаче и нови синтетични материали, които приличат много на диаманта, но пък се различават по относителното му тегло. Това е най-безпогрешният признак за диагностика на природните камъни. За цветните скъпоценни минерали много важно е наситеността на цвета, както и това той да бъде равномерен. При диамантите, колкото са по-прозрачни, без включения и шлифовани под формата на брилянт, толкова са по-ценни. Има и някои редки разновидности диаманти, които са природно оцветени в розово или синьо. Такива има в Австралия. С висока стойност като уникати могат да бъдат червените и жълтите диаманти.
- Случва ли ви се често да разпознаете по магазините имитация, която продавачите представят за естествен природен камък?
- Да, случвало ми се е. Често фирмите и продавачите не знаят какво предлагат. Те купуват от Гърция, Турция, Индия, САЩ камъни или ювелирни изделия и поради липсата на знания, ги купуват за това, за което им ги продават. Поради което в нашите магазини има много имитации. Най-често за скъпоценни камъни се представят стъкла и синтетични материали. Имаме имитации на почти всички ценни камъни. През последните 5-6 години в Турция бе открито едно находище на диаспор, който има много силна промяна на цвета (бел. ред. "дисперсия") в различни посоки - жълт, червен, розов, син до зелен. Този материал веднага бе синтезиран и пазарът бе залят със синтетичен диаспор. На пръв поглед той наподобява цвета на минерала и неговата промяна, но при оптично изследване може да се различи веднага изкуственият камък. На мен ми се е случвало да се усъмня и се оказа, че това, което ми продаваха, е стъкло, но в магазина не знаеха. Това за съжаление важи и за рубини, за сапфири. У нас в по-масовата бижутерия има голяма част синтетика.
- Какви са първите сигнали за това, че рискуваме да си купим синтетичен камък или стъкло?
- На първо място е цената, когато един рубин, сапфир или диамант се продава прекалено евтино, това е съмнително. От друга страна, реномираните магазини, които продават по-скъпи камъни, имат и сертификати - те гарантират произхода, качеството и оптичните характеристики на камъните. Когато се купуват по-скъпи бижута, годежни пръстени, е необходимо винаги да се изисква такъв сертификат.
- Цената е явен признак за природните камъни, но в България не е ли тя много завишена в сравнение с другите страни в Европа?
- В някои случаи е така, въпрос на търсене и предлагане. Това е бизнесът. Когато например диаспорът (султанит), имаше много голямо търсене, цената му веднага се покачи. Това доведе до заливането на пазара със синтетичен диаспор. Така стана и с танзанита, който е красива виолетова разновидност на циазита. Когато излезе на мода, цената му се вдигна и започнаха да го синтезират. В последните години например в Маданския район беше открит един наситенозелен сфарелит - клеофан, който приличаше по цвят на смарагда. Неговата цена рязко скочи, находището беше в малък участък, в един от рудниците в Маданския район. Продаваше се по 50 - 100 долара за карат. Но този камък след шлифоване прилича на смарагд, защото сфалерита има силен диамантен блясък и е много красив, монтиран в бижу. След изчерпването на количеството, цената му се качи още повече, защото не може да се намери на друго място сфалерит с такъв цвят.
- Работил сте в находище за скъпоценни камъни в Африка. Разкажете какво се добиваше там.
- Имах удоволствието да работя няколко години в Зимбабве, в огромни пегматитови находища, където се добиваха берили, топази и турмалини. В Зимбабве има диаманти и други скъпоценни камъни. Наблюдавал съм големи кристали от топази с размери от 50-60 см, както и зелени берили от 30-40 см. Тези пегматитни жили имат дължина около километър. Там кристалите на слюдите, берила, топаза, турмалина са с гигантски размери, но такива огромни пегматити има и в Бразилия, Индия. Оттам идват уникалните образци на скъпоценни камъни. Колумбийските "Музо" и "Чивор" са известни като едни от най-хубавите големи смарагдови находища с невероятни камъни. Много красиви са и смарагдите от Сандвана, Зимбабве, които не са много големи, но са с изключително наситен цвят. Красиви диаманти се добиват в ЮАР, в Ботсвана, а в Намибия се драгира морското дъно и се извличат разсипни диаманти.
- Какви скъпоценни камъни се намират в България?
- У нас има находки на смарагди, в района на местността Урдини езера в Рила. Това са малки кристали, редки находки - с дължина до 1 см, с много добро качество. Намерени са рубини в района на Ардино като единични находки, но те не представляват промишлен интерес, защото са локализирани. Голям и хубав къс рубин бе открит в камък в стена на една от къщите там. Но хората не са знаели какво всъщност съдържат стените на къщата им. От полускъпоценните камъни имаме и ахати в Кърджалийско. Намират се и някои турмалини, както и малки топази. У нас интерес представляват аметистите от района на Маджарово, които преди години бяха обект на промишлен добив. Намерени са и микродиаманти в Родопите, но те не представляват ювелирен интерес.
- Има ли опасност иманяри да тръгнат да рушат скалите в опити да намерят скъпоценни камъни?
- Не би трябвало, защото тук няма такива находища. У нас няма предпоставка за намиране на големи находища на скъпоценни камъни, тъй като това се обуславя от геоложката обстановка в България. Например за топази и берили това са големи пегматитови тела, като тези в Африка и Бразилия. Диамантите се формират в кимберлитови скали, а тук няма условия за образуването им.