В калта на безхаберието

Тази година природата поднесе тежки, горестни изпитания за всички ни, но най-зле са селищата, които потънаха във вода. Удавиха се в калта на управленското безхаберие много къщи, пострадаха стотици хора! Потънаха в тинята човешки страдания и мъки по изчезнал домашен уют, кътан цял живот. Бедствията взеха и свидни жертви. И няма виновни! Няма да има и наказани! А няма и гаранции - всичките тези нещастия може да се повторят, да се потретят. Ние се занимаваме само със злополучните си политици, от избори влизаме пак в избори. Уж все "нови" управници си избираме, но колко от тях осигуряват спокойствието и безопасността на хората? Двадесет и петгодишният хаос в управлението ни докара до тези безобразия, та сега не можем да се измъкнем от тиня, кал и жизнени, битови нещастия.
Има ли картотека на водоемите? Свързани ли са реки и язовири в единна система? Обезопасени ли са бреговете на реките? Предвижда ли се опасността от преливане? Толкова въпроси и нито един смислен отговор! Нали имаме учени, институти, организации, министерства? Защо не си гледат работата? Като се прекатури колата, много са знаещите, но мислещите, можещите, работещите къде са?
При тези бедствия най-добре се разбира, че няма никакво значение управленецът от коя партия е. Има ли значение дали пострадалите са симпатизанти и привърженици на тази или онази партия. Всички са подвластни на бедата, на потопа! Важното е кой може да управлява, кой мисли за хората, за града, за селището. Важното е кой работи, кой организира, кой прави живота на хората по-лесен, по-безопасен. Ежбите и пристрастията само пречат в обществения ни живот.
Водата ще се оттече, но ще останат скъпоструващите щети, ще останат много хора без домове, без покъщнина. Няма да има достатъчно средства, за да се компенсират загубите на хората от тези бедствия. Години ще минат, за да се заличат следите от водата, минала и заминала, отнесла труда и грижите на стопаните.
Метеоролозите прогнозират, че затоплянето на Земята ще промени климата ни, ще ни грозят още подобни катаклизми и трябва да бъдем готови за други бъдещи природни бедствия. Трябва да се откажем от раздорите, противопоставянията и да се обединим, да се организираме така, че да осигурим безопасността си. Защото природните бедствия не подбират хората по вери и убеждения. Те грозят всички, които не предвиждат бедите и не се обезопасяват.
Дано разумът ни да надделее и да си изберем такива управници, които да милеят за хората, да носят отговорността за постовете си и да работят съвестно за общото благо! Много си занемарихме битовите проблеми. Луксозни нови жилищни квартали са на септични ями. Градове и селища днес, в ХХІ век, нямат канализации и пречиствателни станции, строи се все още "на парче", не се правят мащабни и дългосрочни, перспективни генерални планове. Докога ще царува този хаос? Докога ще живеем в рискови ситуации, докога ще понасяме само загуби?
Хората очакват нови и способни управленци, надяват се на кадърни, добре подготвени властници, които да обичат род, родина и да се грижат съвестно за съгражданите си. Дано на предстоящите избори да бъдем всички активни и разумни! Да мислим на кого гласуваме доверие, на кого поверяваме власт. Защото всъщност от него ще зависи и нашият бъдещ живот. Та дано дойде време и за добруване!