В горещите пясъци и в сянката на пирамидите

Игор Елисеев , Алексей Тихонов

Горчивото езеро

Само през Близкия Изток са преминали над 30 хиляди съветски военнослужещи. Според оценката на очевидците хората са служили в крайно тежки, понякога просто адски условия. И са воювали, и са загивали в абсолютна неизвестност. Самият факт за участието на наши военни в близкоизточни конфликти и други войни престана да е тайна в края на 90-те години. Понякога журналисти вземат интервю от ветераните, по-рядко те самите публикуват спомените си в специализираните издания. Но както и преди, страната не познава своите герои.

... Неотдавна се разгоря дискусия на един от най-авторитетните военни сайтове на Израел – www.waronline.org. Участниците се опитваха да възстановят тайнствен епизод отпреди четиридесет години: гибелта на самолета „ Стратокрузер“. Нищо, освен догадки и предположения, не бе изказано.

И така, какво толкова се случи на 17 септември 1971 г., че в Израел и до ден днешен да не е забравено?

Произвеждания в Америка самолет „Боинг 377 Стратокрузер“ („Стратосферен крайцер“) е ползван в израелската авиация за разузнаване и радиоелектронна борба. Разузнавачът бил създаден на базата на военно-транспортния самолет С-97, който на свой ред е бил версия на печално известния В-29.

60-тонния „Стратосферен крайцер“ не попадал в обсега на поражение на египетската противовъздушна отбрана. Независимо от това, летящия на 9 км височина на 23 км. източно от Суецкия канал самолет бил унищожен от ракета клас „земя-въздух“.От деветчленния екипаж оцелял само един човек. Отломките от самолета паднали в района на Голямото горчиво езеро. Интригата се състояла в това, че по „Крайцера“ е стреляно от зона, в която египтяните принципно не са разполагали с ракетни установки.

Автора!

Трагедията има предистория. Седмица преди инцидента, на 11 септември, израелците свалят със стрелба от земята египетски изтребител – бомбардировача Су-7Б. Летящия с бръснещ полет „Сухой“ е свален от пехотата с точен картечен откос. Летеца загива.

Фактически атаката над „Стратокрузера“ е отмъщение за сваления „Сухой“. Зенитчиците организират засада: тайно придвижват до канала и разгръщат комплекса С-75 „Двина“. До ден днешен експертите са изумени от виртуозността на замисъла и неговото изпълнение: не трябва да се бъркат онези стари слабоманеврени комплекси със съвременните високомобилни. Ракетчиците успяват тайно от всемогъщото израелско разузнаване да проверят радара, да доложат в щаба и да получат разрешение за стрелба.

В своите мемоари, наскоро преведени на руски език, началника на Генералния щаб на Египет Саад Шазли гордо описва доблестта на военните, осъществили рискованата операция.

„Ние премълчахме. И тогава, и по късно...“

Едва неотдавна към председателя на Съвета на Федерацията Сергей Миронов се обърна група ветерани от египетската война, които разказаха истината за историята. Най-накрая чухме името на героя, ръководил тази дръзка операция. Това е руският офицер Виктор Петрович Копилов. За съжаление, преди две години той почина.

Ето какво успяхме да научим за него.

Копилов е випусник на Висшето, наградено с орден Червено знаме артилерийско училище на бреговата отбрана на ВМФ в Рига (КАУБО). Служил е в частите на бреговата охрана на Балтийския флот, след това в ПВО на страната. През март 1970 г. е изпратен за съветник на командира на зенитно-ракетния дивизион С-75 „Двина“ в Египет. Още в първите боеве в небето над Суецкия канал неговия дивизион сваля израелски изтребител–бомбардировач „Фантом“. Неговите колеги си спомнят, че той бил веселяк, обичал да пее и да свири на хармоника. Решителен, храбър, изобретателен човек, готов да спори с началството, ако това е необходимо за работата.

Историята със „Стратокрузера“ предизвиква нееднозначни реакции в ръководството. След конфликт със съветника на командващия изтребителната авиация на ПВО на Египет получава предписание за предсрочно завръщане в Съюза, но в края на краищата е награден с орден „Червена звезда“. След като се уволнява от армията се установява в Уляновск.

Успяхме да узнаем името на този човек благодарение на Игор Смирнов – син на участника в египетската война, подполковник П.М. Смирнов, командир на зенитно-ракетен дивизион. Игор е създал свой сайт в Интернет - „Хубара. Рус“, посветен на египетската война, трошица по трошица той събира спомени от нейните участници.

Страсти египетски

По-известни са подвизите на нашите летци. Особено нашумели полетите на МиГ-25 над Израел, един то тях влиза в Книгата на рекордите Гинес. Неофициалния рекорд за скорост от 3395 км/ч. бил установен с оригиналната формулировка: „По данни на израелските радари“. Един от асовете – летецът-изпитател, Герой на Съветския Съюз Владимир Гордиенко коментира тези постижения с чувство за хумор:

- Летците Юрий Марченко, Александър Бежевец и аз отработихме профила на полета първоначално над наша територия и едва след това се преместихме в зоната на Суецкия канал. Имахме наложено ограничение: скоростта ни да не надвишава повече от 2,83 пъти скоростта на звука. Все пак при един от полетите Саша Бежевцев надхвърли 3 пъти звука. Когато го попитахме „Ти защо, Александър Саввич, нарушаваш инструкцията?“ Притиснат от обективния контрол, той си призна: „А какво трябва да се прави, когато те обстрелват с ракета!“

Израелските „Фантомии“ изстреляха много ракети по нашите МиГ-ове. Но не успяха да свалят нито един от тях.

Но пък службата на нашите моряци е тайна, обвита в мрак. По това време командирите на египетските есминци (разрушители), субмарини (подводници), ракетни и торпедни катери също имаха свои съветски съветници. „Руси хабир“ (руски специалист), както и длъжността „съветник“, някак си не предизвиква героични асоциации. А фактически именно тези офицери командваха корабите, планираха операциите, отиваха в атака.

- Пристигнахме на рейд направо в Хайфа, - спомня си капитан втори ранг в оставка Владимир Криштоб, сега пенсионер в Рига. - Гледаме през перископа нощния град: красота, целият в светлини. За разтоварване край терминала стоят граждански танкери. Кажи ми как да стреляш!...

Бойното задание гласеше: да се торпилира нефтения терминал, рейда да се минира. А за страната това бяха мирните 70-те години...

Веднъж „мистър Володя“ спасява от гибел мирен гръцки океански лайнер. Подводницата десет часа избягвала атаките на израелските катери „Саар“, египетския командир бил превъзбуден. И неочаквано дава заповед: да се торпелира надводния кораб, открит по шума на витлата. Той лично обявил целта за „еврейски есминец“.

„В отсеците - ужасно налягане, горещо е, - пише в мемоарите си Криштоб. - Из отсеците броди арабин – санитарен инструктор, и боде всички със спринцовката. Първата работа тук е да се пие за разширяване на съдовете, затова имат спирт, чак да се удавиш – във всеки отсек по две туби. Нали уж не пиеха. На всички ни е лошо. Всички сме на границата. Багир (египетския командир) крещи в първи отсек: подгответе шест торпедни апарата. Аз викам: „Багир, почакай!“ Не слуша, решил е да воюва.

Ето че обяви и торпедната атака. Аз влитам в първи отсек. А там всички въртят копчета, въвеждат данни, шест торпеда са готови. Отдръпвам се: „Стоп! Изплуваме“. - „Не, - вика Багир, - ще стреляме от подводно положение! Няма да изплуваме!“ - „Животно! - крещя. - Лек живот ти се прииска?!“

Поизплувахме и погледнахме. Майко мила, един лайнер-красавец се носи, гръцки, мило и драго ти е да го гледаш. Целият натъпкан с автомобили, по палубите народ, като на танци в дома на офицера. Аз се спускам долу, отивам при Багир: „Е, виждаш ли?“ Нацупи се: „Виждам“. - „Какво виждаш ти?! Какви щяхме да ги надробиме с тебе, твойта мама?!“

Освен наши старшини и офицери, в секретна командировка на война са изпращани и войници на срочна служба. По западни данни, от 1967 до 1973 г. в Египет са служели до 50 хиляди съветски военнослужещи. По наши данни са по-малко, но и 30 хиляди щика си е огромна цифра. Освен в Египет са служили и в Корея, Сирия, Ангола, Йемен, Афганистан – общо в повече от двадесет страни.


Цитат
В.Н. Виноградов
посланик на СССР в Обединената Арабска Република
Служили са още и в Корея, Сирия, Ангола, Йемен, Афганистан ...
“ В края на 60-те и началото на 70-те години Съветското военно присъствие в Египет за няколко години изигра голяма роля в подкрепата на борбата за независимост на приятелския египетски народ и на народите от другите арабски страни. Но нашите военни също така изпълняваха една от задачите по осигуряване  безопасността на страната на отдалечени за нас рубежи. Войниците, младшите командири, офицерите и генералите с чест и умение изпълниха поръчението  на своята страна в това сложно за нея време – в разгара на „студената война“.

Цитира се по сайта
http://www.hubara-rus.ru/