В България всички си мислят, че разбират от младежка политика

Явор Гечев е роден на 10 юни 1978 г. в Пловдив. Завършва Аграрния университет в града, специалност инженер-агроном, магистър е по растителна защита. Завършил е Академията за социална политика и Училище за политика. Председател на Младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията.

- Господин Гечев, отново се заговори за инициативата за създаване на Национален младежки съвет. Този път откъде е направена първата крачка и кога можем да очакваме нещо по-конкретно като реализация?
- Досега има два опита да се създаде Национален младежки съвет в България, но за съжаление и двата завършиха с провал. Един от основните проблеми бе, че самите инициативи не бяха припознати от младежките организации. Този път подадената ръка идва от неправителствения сектор, което го прави наистина силно и истинско. Младежката организация на БСП участва активно в дебатите за създаването на такъв съвет. Ние също искаме този път наистина да бъде предложена и реализирана добра формула, която да проработи.
- Разкажете нещо повече за самата идея Национален младежки съвет. Това ще е съвет на различни младежки партийни организации, студентски организации, неправителствени организации. Как точно си го представяте?
- Структурите и организациите в България, които се занимават с младежка политика, са няколко. Това са младежките политически организации, младежките неправителствени организации, студентските съвети, ученическите съвети и Българският младежки червен кръст. Това са структурите, които се интересуват и участват в случващото се в страната по отношение на младежките политики и младежките дейности като цяло. Смятам, че всички тези организации трябва да се включат в структурите и на бъдещия Национален младежки съвет. Проблемът, или въпросът по-скоро, е да се намери балансът. В никакъв случай политическите организации не трябва да доминират в този съвет. Защото, ако една такава организация на национално ниво иска да реализира и прокарва своите идеи, първо трябва да ги има и те да са припознати от максимален брой младежи. Разбира се, че ако тези идеи са достатъчно добри, дори и да са от политическа организация, младите хора биха ги възприели. Но идеята е този форум да е максимално представителен и там да се случват контактите, предложенията и добрите решения за бъдещето на младежта и нейните проблеми. Тук е мястото да кажа, че ние в никакъв случай не изключваме възможността добри предложения да излизат от останалите младежки организации, като тази на ГЕРБ например. И в този аспект ние бихме подкрепили всяка една наистина добра идея, родена от тях. Надявам се, че и те биха прегърнали наши предложения, които са работещи и важни. Защото в крайна сметка младежката политика е надпартийна, тя е във всички сектори на страната - и в икономика, и в спорт, и в култура, и в образование. Можем да кажем, че навсякъде има младежка политика. Но политическите организации не трябва да се опитват да изземват инициативата от неправителствените младежки структури. По-скоро трябва да са партньори и заедно да развиват младежката политика. Затова и този Национален младежки съвет не трябва да е просто с представителни функции, а една организация, която максимално всеобхватно да работи за приоритетите на младите хора. Да достига до максимално много младежи и да засяга максимално много проблеми на младите. Ако тя не е такава, просто младите хора няма да я припознаят.
- Говорим за организация, която предлага конкретни политики, стратегии и може би закони? Как ще накарате толкова различни по вид структури първо да се познават и да си вярват, а след това и да работят заедно?
- Може би самите младежи днес вече са по-узрели за подобен тип организация. Може би ние не трябва да "ги караме" да се опознават и търсят, а те сами имат желание да си подадат ръка. Именно неправителствените организации са осъзнали, че нещото, което ги отличавата от младежките политически организации, е това, че вторите имат механизмите да правят наистина политика. Тоест политиците имат лостовете да превръщат добрите идеи в политика на самата държава. От тази гледна точка не е нужно изкуствено да се мотивират хората, те са мотивирани и са прозрели реалната нужда от това да работят заедно. Истината е, че за да върви младежката политика, трябва да има диалог между политическите и неправителствените организации, студентските съвети. Що се отнася до целите на Националния младежки съвет, то те са всестранни и все свързани с младите хора. Говорим за всякакви въпроси и проблеми, които са в областта на младежите, младежта, студентите, учениците. Говорим и за диалога между институциите за това как именно да се случват политиките, свързани с младите. Надявам се скоро да бъде сложена на масата отново и стратегията за развитие на младежта, тя да бъде обсъдена и на ниво Национален младежки съвет след неговото създаване. Мога да кажа, че чрез предишното правителство ние оставихме една нелоша като документ стратегия за развитие на младежта. Може и да не е перфектна, но е доста читава като продукт и при всички положения е една добра база, от която вече активно да тръгнат да се обсъждат нещата на национално и надполитическо ниво. Въпросът е самото управление в момента, правителството, държавата да задвижи този процес. В момента всички виждаме, формите на управление в България са доста силови. Но в никакъв случай не трябва да има държавни монополи, не трябва една партия или едно правителство да си присвои контрола над подобни структури и организации. Защото Националният младежки съвет трябва да е устойчив във времето и хората да го припознават без политическа окраска. В противен случай просто това няма да е Национален младежки съвет. Ако наистина не се ползва с доверието на всички младежи в България, то той ще е просто един форум с представителни функции, който няма да има собствено лице и собствен авторитет. Наистина амбицията този път е да се направи структурата работеща и да се покаже на младите хора, че може да има една организация, която да представлява всички младежи в България. Без значение дали имат своите политически пристрастрия, своите спортни или професионални пристрастия, независимо от това в какъв сектор работят и с какво се занимават. Задачата на този форум ще е да прави реална, устойчива във времето и полезна политика. Да решава проблеми и да определя визията такава, каквато ние, младите хора, я виждаме. Политика, която да ни обедини, да ни накара да си стиснем ръцете.
- Да разбирам ли, че това трябва да е един орган, който да спечели доверието на максимален брой млади хора в България и да е медиатор между тях и властта?
- И да, и не. По-скоро Националният младежки съвет трябва да работи като партньор на властта. Но и да е достоен коректив на тази власт. Затова е задължително този орган да има самостоятелен ритъм на живот. Съветът трябва сам да определя нещата и проблемите, с които да се занимава. Защото почти всеки казва, че разбира от младежка политика, но всъщност това не е никак лесна материя. Младежката политика е сложна поради факта, че няма министерство, в което да не се прави младежка политика, няма институция, която по някакъв начин да не засяга интересите на младите. Спортът е младежка политика, образованието е младежка политика, политиката за младите семейства, социалната политика, трудовите пазари - всичко това е само малка част от проблемите, все засягащи пряко младите хора. И все пак тя си има своите специфики. Има една мисъл, че държава, която не уважава и не се грижи за децата и младите, тя не инвестира в своето бъдеще. Защото именно тези деца, тези млади хора порастват и трябва да очакваме те да продължат развитието на държавата.
- Можете ли да дадете пример за подобен тип младежка организация извън България. Такава, която е работеща, разпознаваема и с достатъчно широк авторитет?
- Всъщност малко са страните в Европа, в които няма Национален младежки съвет. Това са структури, които са признати на наднационално ниво. Те участват в европейските форуми, свързани с младежта, участват като пълноправен парнтьор в правенето и определянето на младежките политики в цяла Европа. В тази връзка добри практики за такива организации има много. Може би България е специфична сама по себе си и трябва малко по-различен подход. Едва ли взимането на една схема, която просто да препишем, ще ни свърши работа. Ние трябва да намерим сили и да намерим начин, за да направим нашата структура, отчитайки спецификата на България като манталитет, като традиции и отношение към политиката и политиците въобще. Тези всички неща трябва да се предвидят, анализират и проговорят преди създаването на Нациноалния младежки съвет. За да бъде той наистина работещ и да функционира дълго. Затова казвам, че всякакъв държавен или партиен монопол би бил изключително вреден за бъдещия национален младежки съвет.
- В тази връзка кога можем да очакваме нещо по-конкретно като обсъждане и позиция на всички страни, които биха желали да се включат в създаването на Националния младежки съвет?
- Младежкото обединение на БСП участва активно в дебата по отношение на структурирането на Националния младежки съвет. Ние обаче не сме едноличен орган, за да ви кажа кога това ще се случи реално. Напротив, и това ме радва, диалогът този път е на друго място. Инициативата е от другаде, а именно от страна на неправителствените организации. Предстои обаче една голяма младежка среща между 9 и 12 юни във Варна. Там се събират над 200 неправителствени младежки организации, включително и политическите младежки организации. Надявам се, че Младежкото обединение на БСП ще се представи достойно и като визия, и като участие, със собствени програми и младежки проекти. На този форум ще има обсъждане на темата Национален младежки съвет и се надявам до края на годината той да е реален факт.