Акцент
Обръща ли се България към китайските инвеститори?
Досега сериозните бизнес отношения между двете страни оставаха на ниво протоколни снимки
България се ориентира към привличане на китайски инвеститори, въпреки че на европейско ниво напрежението в отношенията с Пекин остава високо и съпътствано с обвинения за политизиране на търговия, технологии и финансиране. Изказвания на представители на властта от последните месеци прераснаха в 4 едновременно одобрени от правителството инвестиционни меморандума.
С решението се създава съвместна работна група между нашето Министерство на икономиката, Българската асоциация за инвестиции и китайското Министерство на търговията.
Три конкретни дружества вече имат подписани споразумения за съдействие. Това се случва след последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите.
Това са Shanghai Grand Sun Hydrotherapy System, които създават оборудване за спа и хидротерапия; Hangzhou Bosom New Materials Technology, произвеждащи нови индустриални материали и сплави; и China Global Advisory - консултантско звено, което да подготвя почвата за следващи инвестиции.
Специално работата на China Global Advisory се състои в подпомагането на китайски капитал да се разпространява из света.
Познат сюжет
През последните години почти всяко правителство обявяваше българо-китайските бизнес форуми в Българската търговско-промишлена палата, че страната ни е "отворена за бизнес и инвестиции от Изтока". Резултатите обаче рядко излизаха от рамките на протоколните снимки.
В същото време Унгария и Сърбия дръпнаха напред. Будапеща привлече десетки милиарди евро в мегазаводи на електромобилния гигант BYD и компанията за батерии CATL.
Западната ни съседка пък превърна китайските държавни и частни вложения в гръбнак на тежката си индустрия. Огромна част от работниците в заводите обаче не са сърби, а "внесени" граждани на Виетнам, Бангладеш и, разбира се, Китай.
Нашият вицепремиер и министър на икономиката, иновациите и растежа Александър Пулев обяви "нова страница" в отношенията с Пекин за привличане на китайски капитали и обеща пълно институционално съдействие и бърза писта за азиатските компании у нас.
"Следващата цел е значително увеличаване на преките инвестиции чрез съвместни усилия и принципа "win-win" сътрудничество", каза Пулев преди месец на Китайско-българска кръгла маса за търговия и инвестиции.
Трамплин към Европа?
Моментът за новото раздвижване в България има своя икономическа логика. Членството ни в Шенген и еврозоната правят страната ни все по-привлекателна за азиатски капитали, търсещи директен достъп до единния европейски пазар без бариери.
Предизвикателството остава в регулаторния контрол. Брюксел затяга правилата за скрининг на външни преки чуждестранни инвестиции в чувствителни сектори. Опасението е, че ЕС губи контрола върху стратегически сектори.
ЕС е трябвало да се изправи пред зависимостта си от Китай "преди пет до десет години", заяви преди дни комисарят по климата на ЕС Вопке Хукстра пред Euronews, като изтъкна, че по-дългото чакане ще доведе до по-големи сътресения и разходи. Това е най-новото от буквално десетки предупреждения от най-високо равнище откъм Брюксел.
Така страната ни се оказва в сложен геополитически шпагат: нуждаем се от свеж капитал, но всяка стъпка ще бъде под лупа, а реалните ползи ще зависят от това доколко можем да убедим европейските регулатори в прозрачност и дългосрочна устойчивост. И най-вече доколко наистина проектите ще са прозрачни, устойчиви и полезни.
Money.bg
